Светлин по-жив отвсякога

Светлин Русев изглежда по-жив отвсякога през юни 2019 г., една година след като почина. Ако не той лично, то духът му обиколи всички телевизионни студиа, напълни няколко столични галерии с картини, дари на Агенция „Архиви” личен архив и служебна документация от институциите, в които е работил, „с размерите на десететажен блок” – и дори успя да се замеси в скандала на годината с фалшивите картини от българския модернизъм.

В последния случай се оказа, че Светлин е бил в ролята на вдъхновител на колекционерската страст, обхванала бизнесмена Николай Неделчев, като обявил за шедьовър произведение на Мирчо Качулев (автора с четири фалшиви графики в „Структура”).

Но бих искал да се извиня за това „Светлин” в заглавието. Знам, че е популярен и така, но нека оставим да го наричат по малко име само близките, приятелите и последователите на художника Светлин Русев. Така, както последователите на Исус, Буда, Ванга и Азис също наричат своите герои с малките им имена.

За тези, които харесват работите на художника, изложби с негови и посветени на него картини могат да намерят в галериите „Средец”, „Сезони”, „Арте”, в хотел „Анел”… В „Квадрат 500”, където той известно време бе председател на Художествения съвет, са го почели с едно специално извадено от хранилището платно (без да броим четирите му картини в постоянната експозиция).

В залата на СБХ „Райко Алексиев” авторът е представен с 4 картини и десетина текста, някои изписани по стените. Пространството изглежда доста празно, а малък портрет на едната стена, под който е поставено дървено сандъче с цветя, придава на салона вид на място за поклонение. Липсва само тъжна класическа музика…

Светлин Русев има верни ученици, почитатели и последователи, които с апостолско усърдие налагат името Му като на Творец и Учител, стоящ високо над всички останали в българското изкуство. Но много други приемат за крайно противоречива ролята му за цялостното състояние на българската култура – от ръководните постове в СБХ и БКП по време на социализма до подреждането на „Квадрат 500” без ясна концепция.

Що се отнася до петте изложби, всеки сам решава какво да гледа. Все пак жалко, че досега не е имало такова нашествие на произведения например на Владимир Димитров-Майстора. Или на Илия Бешков. Или на Кристо.

Светлин Русев, автопортрет. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Колаж с 68 снимки във фоайето на „Райко Алексиев“ показва Светлин Русев с Николай Рьорих, Людмила Живкова, Дечко Узунов, Константин Павлов, Боян Радев, пред църквата на Ванга…Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Светлин Русев, „Поклонение“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков