Светлин Русев: Дворецът става за Музей на колекционерите, и то какъв!

Светлин Русев отговаря за концепцията на новия музей, наречен неофициално Българският Лувър. Това стана ясно от думите на министъра на културата Петър Стоянович на откриването на празния музей миналия четвъртък.

Академикът отсъства от събитието, тъй като редеше изложба за 81-ия си рождения си ден. Тя бе открита в събота в столичната галерия „Индустриална“. В отговор на неговото отсъствие в празния Лувър, на рождения му ден не дойде никой от Министреството на културата – така, както бе пропусната и неговата изложба-протест срещу новия Наказателен кодекс, според който е престъпление притежаването на нерегистрирана като културна ценност картина, създадена преди повече от 50 г.

Поканихме Светлин Русев, за да разкрие истината около концепцията за Българския Лувър.

– Министърът на културата заяви, че вие отговаряте какво ще има в Българския Лувър. Каква ще бъде концепцията на музея, г-н Русев?

– Отговарям дотолкова, доколкото съм част от един екип, и когато оглавявах една доста голяма работна група при министър Рашидов, и сега, когато работя заедно с Борис Данаилов и директорките на Галерията за чуждестранно изкуство и Националната галерия. Мисля, че малко абсолютизирате в медиен стил това, което е казал министър Стоянович. Разбирам смисъла му, че разчита на мен като на човек, който дълго време е бил в кухнята на проблемите и на двете галерии и е наясно с бъдещата концепция.

Концепцията има своя история и свой път, който все още не е към своя край. За да получите някаква, макар и относителна представа, ще си позволя да споделя част от заключението си за работата на работната група, назначена от министър Рашидов при последното нейно заседание на 24 януари 2013 г.:

„Преди да мина към същността на предложението си, отново държа да подчертая, независимо от крайния избор за характера на музея (съзнателно спестявам думите стратегия и концепция), изключително важно беше, че съставът на работната група беше съставен от професионалисти с доказан опит, с подчертано различни позиции за развитието на бъдещия музей, формулирани ясно и определено в представените материали. Сами по себе си независимо от обема, това са идеи и изводи с интелектуална полезна стойност, които Министерството би трябвало да съхрани в тяхната цялост и предостави, най-малкото за размисъл, на бъдещите работни групи. Един малък неформален сборник за историята на началото, в който всеки един от нас ще може да се огледа и всеки, който уважава инакомислието.

Аргументите на членовете на работната група, при всичките си различия, бяха същностно важни и отчитаха освен личните позиции, така също и сложното и противоречиво различие на музейното дело в България, предопределението на архитектурната и пространствена среда, някои нови моменти от първоначалния архитектурен проект и разбира се, различията в колекциите и историческото им развитие. В последна сметка се оформиха две позиции за бъдещия музей. Едната – „Квадрат 500“ да се развива като един цялостен музеен организъм, който дава „….Възможности за нов прочит и особено нов показ пред обществеността на проблеми, свързани с развитието на българското изкуство в европейски и световен контекст…“ (Ружа Маринска), и другата – „…Националната художествена галерия и Националната галерия за чуждестранно изкуство да се развиват като самостоятелни институции в „Квадрат 500“… Националният музей на българското изобразително изкуство (НХГ) и Националната галерия за чуждестранно изкуство са музеи със своя история, традиция и престиж. Този факт е още един аргумент в полза на запазването и утвърждаването на тяхната идентичност и самостоятелност…“ (Слава Иванова)

В разсъжденията на работната група бяха сериозно включени и проблемите, които засягат музейните и галерийни структури извън „Квадрат 500“ и които по същество са неделима част от тъй наречената цялостна „стратегия“ за развитието и управлението на музейното дело…

Не знам накъде ще се ориентира ръководството на Министерството в решението си, но в хода на самото изграждане на експозициите може би ще се окаже, че възможностите за един по-различен музей не са чак толкова опасни и невъзможни, а дворът задължително ще ги обедини.“

Предложението на работната група изпратих на министър Рашидов. След това станаха промените в правителството, но доколкото бях запознат и Вежди Рашидов споделя идеята за единен музей с централизирано ръководство.

– След като е имало решение на работната комисия, защо министър Петър Стоянович твърди, че вие тепърва трябва да решите отново? Той не приема ли предложението ви за единен музей?

– У нас, както обикновено става при всяка промяна, всичко започва наново. Това бяха идеи при друго ръководство на Министерството на културата и изобщо при друго правителство. През служебното правителство изобщо никой не ни е търсил да си продължим работата.

След като министър Стоянович се запозна със сградата, доколкото разбирам и неговото схващане не е много далеч за един цялостен музей, още повече че и по конкурсното архитектурно задание нещата са предопределени за един музеен организъм с централизирана система. Последните 5-6 месеца при работата заедно с Борис Данаилов, Яра Бубнова и Бисера Йосифова мисля, че много от характеристиките на бъдещия музей се изясниха, но до приемането на Акт 16 ние не можехме да влезем в сградата. С много уговорки имахме едно работно минаване през цялата сграда, но цялостно завършена концепция нямаме. Аз имам своя собствена концепция с цялостно виждане за бъдещия музей, Вежди Рашидов беше запознат с нея, както и някои от членовете на работната група. Но това все още е нищо.

– Приета ли беше вашата концепция?

– Въобще не съм я предлагал, сега само в работен вариант като информация е запозната работната група. За съжаление малко се познават и двете галерии, независимо че имаме общо виждане за реални връзки между двете и извеждането им като един цялостен музей тепърва предстои – разбира се, ако с някое ново ръководство на Министерството на културата не се започне отначало. Цяло чудо ще бъде, ако продължим работата в този състав.

– Защо не се стига до решение каква да бъде концепцията на новия музей?

– Напротив – министър Стоянович беше приготвил предложение за внасяне в Министерския съвет за единна структура на музея, дори беше публикувано в сайта на Министерството. Но за съжаление се намесиха други виждания, да не кажа интереси, и с едно писмо председателят на Комисията за култура и медии Стефан Данаилов помоли Стоянович да изтегли решението си, понеже има много възражения в обществеността. „Обществените възражения“ бяха на бившата директорка на Галерията за чуждестранно изкуство Ирина Мутафчиева и на бившата директорка на Националната художествена галерия Слава Иванова. Разбира се, те имаха своите пристрастия, музейната практика познава много и различни варианти на музейни решения, но така или иначе досега нямаме министерско решение какъв ще бъде бъдещият музей. Написах едно писмо до министър Стоянович с надежда да бъде препратено до Комисията за култура в Народното събрание, но не знам дали е изпратено, и ако е изпратено – очевидно е, че какво аз мисля за бъдещия музей, не е толкова важно…

Тогава за каква отговорност говорим?!

– От изборите и новия министър на културата ли ще зависи концепцията на новия музей?

– Зависи първо от това ще имаме ли административна и професионална яснота за характеристиката на музея. Второ – този състав на работната група ще продължи ли разработката на концепцията или нов състав с нови идеи ще се учи върху работата, която другите са вършили преди него. И трето – бъдещият министър на културата дали ще знае за какво става дума? Ако знае, или ако не знае и ако пита когото трябва – ще имаме музей.

– Кои съвременни български художници ще бъдат наредени в Лувъра?

– Когато имаме разработена и развита цялостна концепция – и вие, и аз ще знаем кой и какво ще има в музея. Другото са приказки за движение на въздуха.

– На 12 юни бяха открити три крила от Българския Лувър. Редно ли е да бъде откриван незавършен и при това празен музей, г-н Русев?

– Доколкото знам, приеман е Акт 16, а не е откриван музей. Каква ще бъде формата на приемането на окончателно завършения строеж – в работен порядък или с медийна изява, е въпрос на стил. Вероятно ръководството е преценило, че обществеността трябва да знае, че основната част на „Квадрат 500“ е готова. Защо искате да ме вкарате в полемика, която е извън мен?!

– Министърът е искал да се отчете и вероятно да си сложи името на табелка на входа?

– Далеч съм от подобна мнителност, но истината е, че някои от имената на тази табелка бяха направо вредни за българската култура. Божидар Абрашев, лека му пръст, искаше с известна турска фирма да прави от „Квадрат 500“ хотел-галерия. Полемиката, която имах с него, е известна. Комичното заглавие „Български Лувър“ за първи път той го спомена. А вредата на Нина Чилова продължава и до днес – не като министър на културата, а като председател на Комисията по култура в Парламента, с нейния абсурден закон за Културно историческо наследство. Министърът на служебното правителство – уважаемият Владимир Пенев, има принос колкото моят ученик и негов съименник художникът Владимир Пенев за българския театър. Истината е, че идеята и главната битка за освобождаване на сградата и изваждането на МЕИ и превръщането й в музей за българско изкуство, беше много по-ранна и се водеше от Георги Йорданов, бивш министър на културата и зам.-председател на Министерския съвет. Нещо повече – имаше и идейни разработки от арх. Николов.

– Сега министрите се карат чия е идеята, кой е допринесъл най-много за БГ Лувъра – ако сме справедливи, това не е ли Вежди Рашидов?

– Безспорно Вежди Рашидов направи най-много за изграждането на този музей, колкото и на някои да не им харесва този факт. Доколкото разбрах, и министър Стоянович е подчертал основния му принос на пресконференцията.

– Казахте кои са били най-вредните министри на културата по време на прехода, а кои са били най-ползотворните?

– Въпросът ви не е много коректен. Имам свое мнение и разбиране, но не съм нито морална, нито професионална инстанция да раздавам плюсове и минуси. Опасявам се, че при такава аритметика ще се получи една кръгла нула, а истината е по-сложна и по-различна.

– Как ще коментирате бюджета за култура, който е най-ниският за всички времена – по-малко от 0,5% от държавния бюджет?

– Може би няма друга европейска страна с такъв бюджет. За какво ще говорим?! Отношение!!!

– И вие като министър на културата в сянка не можахте да се преборите да бъде премахнато изискването да подлежат на идентификация всички картини, които са по-стари от 50 години!

– Нито в сянка, нито на светло имам желание да играя подобна роля. При цялостното разбиране на медиите за този безумен Наказателен кодекс, нито един от управниците не пожела публично да каже, че това няма да се приеме. Нито един не каза, че това е един вреден Наказателен кодекс – нещо повече – една зам.-министърка на културата каза, че полемиката, която водим не е коректна: „Светлин Русев да бъде спокоен – ще може да си продава картините“! Нямам коментар! Въпросът въобще не опира до това дали аз мога да си продавам картините или не – за това не се тревожа, а че е ударен целия легален пазар на изкуството в България и на практика се насърчава пазара на черно.

– Предвижда ли се Съюзът на колекционерите да получи изложбена зала в Българския Лувър?

– Редно е да има музей на колекционерите. А за зала в т. нар. „Български Лувър“ – това не е възможно. Да не разпределяме „Квадрат 500“ като домашна баница, независимо от по-смислените или по-безсмислените идеи. А вече има и други.

– Какъв трябва да бъде този Музей на колекционерите?

– Различен. Може и такъв, както са го решили другаде – румънците са направили подобен музей в един дворец. Част от колекциите са подарени, други гостуват, принципите са различни.

– Сега, когато Националната художествена галерия освободи Царския дворец, има ли шанс той да бъде превърнат в Музей на колекционерите?

– Да не бързаме със съдбата на Двореца…, още повече, че в „Квадрат 500“ строежът на голяма част от изложбените зали още не е започнат. Сега Дворецът изпълнява тези функции. Изложби като тази на Роден, Дега и други къде ще се откриват?!

– Да се върнем на Музея на колекционерите – в ход ли е тази идея?

– Ход би трябвало да има, официално предложение обаче Съюзът на колекционерите не е направил. Но държавата би трябвало да реагира с предложение, след като направихме две изключително сериозни изложби. Дворецът действително става за Музей на колекционерите, и то какъв музей става! Но „с чужда пита помен да правим“?! Ако това се случи, поне 10-15 колекционери ще подарят сбирките си.

– Кой например ще си подари колекцията, кажете някое име?

– Светлин Русев, например. Подарил съм една колекция в Плевен и с тази бих се разделил, ако има държава, която да реагира адекватно. В Двореца дадоха една стаичка на Боян Радев, което е добър знак, но това не е достатъчно. Ако обаче предоставят целия първи етаж за изложби на колекционерите – това вече е нещо, но да не бъркаме в чуждата манджа, преди да сме сготвили нашата.

– Решение за това вероятно няма да бъде взето от това министерство на културата?

– Решение според мен няма да бъде взето и от следващото, и от по-следващото Министерство на културата. Нашата държава няма представа какво е колекционер, какъв е смисълът и значението на частните ни колекции за духовната ни култура, след като ражда, отглежда и прилага едно безумно законодателство спрямо мисията на колекционера.