Светлин Русев предизвиква: Арестувайте ме!

Демонстрацията на Светлин Русев в залите на СБХ е може би най-значимото събитие в българската култура на месеца, а вероятно и на годината. Академикът протестира срещу проекта за нов Наказателен кодекс с изложба от личната си колекция, наредена на два етажа на „Шипка” 6. Художникът извади платна на над 200 автори и предизвика властта: „Арестувайте ме!” Ако бе приет новия Наказателен кодекс, според който е престъпление притежаването на нерегистрирана като културна ценност картина, създадена преди повече от 50 г., Светлин теоретично можеше да бъде арестуван. Но на практика фигура с принос към българската култура като него не рискува нищо с този жест. Напротив – само печели.

Министърът на културата не призна публично провала си, приемайки промените в НК. Всъщност, Петър Стоянович го проспа – за да не го безпокоят преди Нова година, подчинените му скрили от него факта, че са получили проектозакона и са го разписали. След това Стоянович не намери за нужно да накаже това невежество, а с мълчанието си дори го подкрепи. Министърът не посмя и да излезе пред обществото, за да обещае, че гафът ще бъде поправен. За пореден път предпочете да се сниши и да изчака бурята да го отмине. Вместо формален министър на културата обаче, у нас съществува неформална институция като Светлин Русев, който не се поколеба да заяви публично, че новият Наказателен кодекс работи срещу държавата, срещу полицията и срещу цялата ни култура.

Русев е фигура, която не е приемана еднозначно както в родното арт общество, така и на политическата сцена, където често се явява като фактор, който обръща каруцата. Провокацията му на „Шипка” 6 обаче е в състояние да го помири временно и с най-аргументираните му противници. Защото Наказателният кодекс пресича интересите не само на колекционери като него, а и отношението на всеки обикновен ценител към изкуството, стремежа му да го притежава и да му се наслаждава в дома си. Този закон би могъл да нанесе на българската култура вреда с мащаба на чалгата.

Пластики на Любомир Далчев от колекцията на Светлин Русев

„През 2009 г. беше приет от тогавашната тройна коалиция един колкото неграмотен, толкова и опасен Закон за културно-историческото наследство, който вече е на път да роди своя Франкенщайн – законодателен кодекс, който трудно може да се обясни с нормалната правна логика, – обяснява мотивацията си за изложбата Русев. – С наивитета на човек, който вярва в положителното развитие на човешкото съзнание, реших да извадя в няколко цикъла (това е първият) непоказвани и малко известни произведения от колекцията си – дано на някои, за които колекционерът все още е частник от времето на социализма, малко им просветне за какво става дума! Убеден съм, че подобни прояви не се приемат еднозначно. Само по себе си неразбирането, предубеждението и завистта са наказание за този, който го носи. Иска ми се да вярвам, че „тихата лудост” на колекционера до голяма степен е спасение и за тях!”

Портрет на мъж, рисуван от Владимир Димитров-Майстора (на преден план), пред него – пластика на Андрей Николов

Показаната сбирка отправя не само политически послания. Картините са подбрани като фонд за нов музей, представено е събирателство на изкуство от голям мащаб и с размах, какъвто малко наши галерии могат да си позволят. За Светлин Русев не е проблем фактът, че притежава музей, без да има лиценз за него. Защото сбирката му е със статут „обществено значима колекция”. Едни затварят галерии-музеи (Деница Гергова), а за Светлин понякога самата държава отваря.

Рисунка на Васил Стоилов

Личната колекция на Русев е една от най-големите и представителните в България, събрана в резултат на възможностите, които е имал, докато е бил в управлението на художествения живот у нас преди промените, а тогава легален пазар на картини у нас не е съществувал. Преди 10 ноември той е бил сред малцината, които са могли да колекционират изкуство. На „Шипка” 6 е представена малка част от сбирката му. Знаковите шедьоври от Ателие-колекция „Светлин Русев” не са показани, но много от тях са известни за познавачите. За събирачите на стари майстори най-интересни са портрет на мъж, дело на Владимир-Димитров-Майстора, който не е изпълнен в типичния му стил, рисунки на Васил Стоилов, детска глава на Андрей Николов, рисунки и ескизи на Златю Бояджиев, платна на Стоян Венев, пластика на Любомир Далчев, изящен натюрморт на Николай Абрашев, рядък акварел и портрет с въглен на Генко Генков, както и редица творби на Илия Петров, Елиезер Алшех, Бенчо Обрешков, Димитър Казаков, Васка Емануилова, Никола Маринов, Екатерина Савова-Ненова, Владимир Рилски, Александър Поплилов, Найден Петков, Магда Абазова…

Рисунка с въглен на Златю Бояджиев

Внушението на изложбата е, че красотата не е само в старите и най-вече мъртви майстори. В нея няма само шедьоври, които се намират рядко на родния арт пазар, показани са и такива, които се предлагат на достъпни цени. Изключителни са произведенията, дарени за 80-годишнината на Светлин от Николай Майсторов, Десислава Минчева, Греди Асса, Андрей Даниел, Румен Скорчев…

Портрет с въглен на Генко Генков

„За мен едно от най-важните послания на изложбата е вниманието към рисунки, ескизи – все неща, които биха били подминати, ако не бяха показани от Светлин Русев. Така те блясват с друга светлина”, коментира арт експертът Лаврен Петров, силно впечатлен от експозицията. Според него изложбата на Светлин Русев е забележителна и поради факта, че в нея няма творби със спорна автентичност, защото експозиция без фалшиви картини у нас рядко може да се види.

Фигура на Александър Поплилов

Къде точно се намира сбирката на Светлин Русев спрямо другите елитните колекции на другите едри събирачи на изкуство у нас, за жалост не можем да преценим. Какво притежават в домашните си галерии най-големите ни колекционери е мистерия, защото единици от тях имат желание като Светлин да споделят удоволствието с широката публика и покажат съкровищата си. Техните скрити шедьоври са загадка не само за ценителите, а вероятно и за експертите в Министерството на културата. Защото произходът им няма как да бъде доказан, следователно няма как да бъдат обявени като собственост.