Свидетел от първия ред

„Романът на Яворов“ от Михаил Кремен с ново издание. Колко свежо е усещането да четеш за противоречиви житейски и културни събития, без жълтината на днешното време!

Историята на Яворов, за която разказва прочувствено и уверено Михаил Кремен, не може да бъде открита в интернет.  - Свидетел от първия ред

Историята на Яворов, за която разказва прочувствено и уверено Михаил Кремен, не може да бъде открита в интернет.

Когато за пръв път четох тази книга, бях – както се казваше тогава – пубер. В учебната ни програма Яворов присъстваше, разбира се, но наблягахме на „Заточеници“, „Градушка“ и „Хайдушки песни“. Останалата част от творчеството на големия поет се четеше извън клас, тогава беше и времето на първите трепети, а интернет нямаше. Любовта откривахме в поезията на класиците.

Точно тогава, когато „Две хубави очи“ още не се беше превърнало в песен, а социализмът отказваше да признае любовта извън клетката на социалистическото семейство, книгата на Михаил Кремен дойде като глътка вода насред жаждата да знаем повече за този мургав бард на любовта – Пейо Крачолов-Яворов.

Всяко семейство притежаваше двата тома в твърди корици. Почти всички я бяхме чели. А после споменът за тази книга, която се обсъждаше на семейни вечери, в кабинети и по паркове, някак изчезна.

Америка за България

Тази година издателство „Колибри“ я съживиха. Новото издание на двутомника на Михаил Кремен идва в ключов момент – литературните разговори се възраждат, отношението към класиката се преосмисля, а всъщност липсва отправна точка за това. Контекстът е променен, значението на културата отпреди век за съвременния свят става все по-неясно. Липсва представата за низвергнатите от съвременния читател класици като за живи хора. Биографиите им са само скучна справка в учебниците. Толкова са схематични образите им в общественото съзнание, че рискът да бъдат пренебрегнати като ситни букви в договор нараства непрекъснато.

Това превръщане на богати биографии в кратки справки или в жълтеникави откъслеци от отдавна отминали скандали е пагубно. Затова „Романът на Яворов“ на Михаил Кремен е изключително важна книга. Съчетание между документална и художествена проза, жив разказ за един изключително жив поет, вплетен в реалния културен контекст на времето си. Въпреки обема на наратива, книгата се чете изключително бързо и леко. Това е едновременно любовна и културна история, животоописание и национална драма.

Историята на трагичната любов между Яворов и Лора Каравелова е общоизвестна. Но детайлите са ключът към нея. А Кремен (псевдоним на писателя Михаил Иванов Икономов-Грозев) е бил близък приятел на поета, свидетел от първия ред. Бил е посветен в тайните му, чувал е историите за живота му, проучил е дълбоко всеки детайл, преди да напише мемоарно-документалната си книга. Затова и Мина, и Лора, и самият Яворов са истински живи вътре, водят истински диалози. Избегната е сухотата на чистата документалистика, без да бъде жертвана истинността.

Оживяват по този дълбок и естествен начин и съвременниците на Яворов и Кремен – кръгът „Мисъл“, Иван Шишманов, Дебелянов и още десетки видни имена от българската култура в началото на миналия век. Разказът лъкатуши между личното и общественото, едновременно разкрива факти и създава емоции. Това е истински роман, макар и не в присъщата му форма. Заявката за мемоаристика е важна, доколкото обещава неприкосновена правдивост. Но майсторството на Михаил Кремен, който остава в българската литература основно с тази книга, е толкова силно, че читателят прескача отвъд фактите, в полето на живото лично отношение, пленен и дълбоко ангажиран.

„Романът на Яворов“ освен това има изключително модерно звучене, макар и с по-елегантен слог и структура, отколкото сме свикнали да виждаме в съвременната литература. Да четеш за противоречиви в самата си същност житейски и културни събития, без да изпадаш в жълтината на днешните времена, е освежаващо литературно усещане. Книгата успява да издигне читателя си, не просто да му даде информация, но и да го въвлече в една особена, стилна атмосфера. Това е увлекателна хроника в цвят сепия, дълбока и красива картина в много измерения. Нещата, за които разказва прочувствено и уверено Кремен, не могат да бъдат открити в интернет. Емоцията, която се прокрадва в редовете, не може да бъде възпроизведена от откъслечните данни в сухите биографии.

Мечтая за времена, в които двата тома с твърди корици отново ще бъдат неизменна част от всяка лична библиотека.

ДС