Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Свободата – идеализираната и фиктивната

Някои абсолютизират Свободата и забравят Сигурността. Други абсолютизират Сигурността и забравят Свободата. Оптималният баланс между Свободата и Сигурността прави едно общество необходимо свободно и достатъчно сигурно

Снимка: Емил Георгиев - Свободата – идеализираната и фиктивната

Снимка: Емил Георгиев

Такъв е Денят днес, че всички говорим за Свободата. И говорим възвишено, патетично, патриотично и идеализирано.

Вярно е, че за Свободата като правило се говори така. Но това говорене, казват обществените науки, може да е и симптом, синдром за нещо друго, за процеси вътре в обществото ни. Защото Свободата не е никога сама по себе си и сама за себе си. Тя винаги е свързана като в скачени съдове, тя е симаски близнак със Сигурността.

Някои абсолютизират Свободата и забравят Сигурността. Други абсолютизират Сигурността и забравят Свободата. Оптималният баланс между Свободата и Сигурността прави едно общество необходимо свободно и достатъчно сигурно. Решението, казват сухарите математици, е от типа minimax=maximin. Сиреч, минималната от максималните Свободи е равна на максималната от минималните Сигурности (може и обратно, но така казват левите, а аз в това съотношение по-скоро съм десен).

Защо ли казвам всичкото това?

Ами когато в едно деморализирано и разпадащо се общество са загубени едновременно и Свободата, и Сигурността, това общество патетично и дори леко истерично говори за една идеализирана Свобода, противопоставяйки я на фиктивната Свобода, която има и която обвинява във всички смъртни грехове за загубената си Сигурност. Точно както когато в едно заредено със съзидателна енергия и сплотено общество са едновременно на високо ниво и Свободата, и Сигурността, то прагматично и дори твърде делово говори за реалната Свобода и й благодари за своята Сигурност, позволяваща му да се развива и да реализира стратегическите си цели.

Накратко: Здравото общество има и Свобода, и Сигурност и смята, че на Свободата си дължи Сигурността. Болното общество няма нито Свобода, нито Сигурност и постоянно бленува за някаква идеализирана Свобода, отказвайки се да се пребори и да си върне онази конкретна Свобода, която наивно или страхливо е разменило за малко повече Сигурност и така е останало и без Свобода, и без Сигурност.


Бел. ред. – коментарът е от профила на Николай Слатински във Фейсбук. Публикуваме го с разрешението на автора. 

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС