Във Фейсбук цари невъобразима скука. И в това няма нищо изненадващо. Социалната мрежа в България колкото и да е социална мрежа, тя си остава между нас, българите, които сме една шепа хора. Едно голямо „глобално“ българско село с хай тек мегдана си. Всеки контакт, който не е продиктуван от някакви по-дълбоки връзки, несвързани с лайкове и гримаси на харесване, любов или неприязън, няма грам нужда от Фейсбук.
Имам около 5000 „приятели“ и още толкова последователи. Във Фейсбук съм от 2008 г. В началото бяха една шепа хора заедно с възбудата от закачките, хумора, скандалите, срещнахме вълнуващи мъже и интересни жени. Като че ли се разкри един свят. Всъщност се откри света, не един свят. Споделяхме си неща, които до тогава бяхме споделяли само с близкия ни кръг от приятели. Нивото ни на комуникативност рязко скочи.
Постепенно, година след година, стана ясно кой кой е. Писани са безброй текстове за психологията на начина, по който се ползва Фейсбук, воайори и т.н. Знаем имената на воайорите. Който има профил, той е наоколо. И ни дреме дали ни следи или не. Дреме ни и какво става в главата му. Задръжките постепенно окапаха и всеки показа ясно характера си. Блокирахме и продължаваме да блокираме тези, които търсят поле за изява на личните ни стени. Представата за свобода на изказа на чужда стена претърпя сериозни метаморфози. Дори и да имаш 1 000 000 приятели, страницата ти е лично пространство – нещо, което продължава да убягва на доста български потребители, смятащи, че са „интелигентни хора“. Интелигентните хора обикновено са възпитани, и когато имат мнение различно от това на домакина им, споменават го накратко и млъкват. Не настояват да ти го набият в главата.
Разбираемо е, че демократичната култура в междуличностните отношения в България все още е твърде ниска дори и у най-отявлените демократи. Стана категорично ясно, че ако не искаш да се стига до виртуален бой в личното ти пространство, защото някой държи да покаже, настоява, вади доводи, доказателства и т.н., все едно, че от това зависи живота му, за това, че не си прав в статуса ти примерно за вредата от това да дрънкаш глупости по чужди стени – просто трябва да обясняваш отново и отново, че Фейсбук не е Хайд парк. Или по-скоро твоята лична страница е твоя и лична, а не Хайд парк. Ако имаш различно мнение от моето, бъди така добър да си го кажеш на твоята стена и не ме занимавай. Нямам време за празни дебати. Животът е кратък, не съм на 20 години. Тези години, на които съм, съчетани с извършената работа зад гърба ми, показват, че съм напълно наясно със света, в който живея, имам солидно изградени принципи и вярвания и нямам никаква нужда нито от ментори, нито от опозиция. Имам нужда само от подкрепа и приятели, с които да вървя напред. Всички имаме нужда само от това.
Вашата негативна енергия можете да си я задържите и да си я отглеждате под болнавия ви слънчев възел. Но Фейсбук не ви дава достъп до слънчевите възли на хора, които не са ви близки, не ви дължат нищо, нито пък вие на тях. Никъде в правилата не пише, че потребителите му са задължени да търпят чуждо мнение, изказано повече от веднъж. Някой казва, че не е съгласен – прочиташ го, отговаряш ако искаш, ако не искаш – не отговаряш, и настоява ли да не е съгласен, му казваш довиждане, или не му казваш нищо и триеш.
Всички вече се познаваме пределно добре, за да знаем, че всеки е това, което е – и няма да се промени. Дали трябва и има защо да се променя – си е негова лична работа, не на случайния Фейсбук минувач, който не го харесва. Светът също е това, което е, и колкото и да се е променил, той е населен с нас, Фейсбук потребителите, които имаме стотици и хиляди приятели, а всъщност вярваме и се доверяваме на не повече от пет човека. Извън този кръг от петима цялата Фейсбук сган вижда само една част от лицето ни, в повечето случаи тази, която ние избираме да бъде видима. Разбира се, в конфликтите се осветляват и други страни, и тук идва безсмислието на Фейсбук, дори вредата му. Никой няма нужда да познава „лошата“ страна на нечия персона. Това не носи дивиденти на абсолютно никого, а само отрова, омраза и неприязън – все неща, които и без социална мрежа тук ги имаме в изобилие.
Но не за това е този текст. Започнах със скуката. В едно голямо село всички се познават. С идването на Фейсбук вече не се заблуждаваме, че България е едно голямо село. Тя е по-малка от Лос Анджелис, за Бога. Между нас има не шест градуса отстояние, а два. Всички сме си роднини, близки или далечни. И всеки от нас си има неговите пристрастия, каузи, болки, радости, мисии.
Именно затова напоследък ми е зверски скучно – прекалено добре се опознахме. Не че ще се разведа със социалната мрежа, но ми е изключително досадно със събуждането си да чета само за Русия, Путин, Америка, Сирия и т.н. Едни и същи хора повтарят като напълно зациклили едно и също от сутрин до вечер. Да, знам, в хибридна война сме; да, знам, тук цари адска корупция; да, знам, трябва да се освободим от модела #кой, но МОЯТ живот е кратък. За вашия не знам. Може би го виждате като по-дълъг и затова имате време да сте изключително страстни в политиката. Затова и не коментирам под статусите ви. Нямам какво да кажа. Съгласна или не – просто нямам. Светът се преразпределя брутално. Това изречение ми е достатъчно, за да млъкна. За себе си да млъкна.
Жал ми е за младите хора. Но колко пък да ми е жал за тях. Те имат гигантски, несравнимо по-големи възможности, съчетани с несравнимо по-добри условия на живот и информация, отколкото имахме преди няколко десетилетия – #кой или не. А #кой го създаде #свой, няма възмущаващ се от #кой от политическата класа, който да не е участвал в създаването. Това вече на всички е ясно. Заблудата, че някой не е #кой в един доста по-мащабен поглед върху българския преход, може да бъде наречена спекулация с доверието и наивността на младите хора.
И все пак май повече ми е жал за нас, които имахме илюзии, че свободата е свобода. Младите вече се раждат със знанието, че свободата е пари. А на нас ни отне цял живот, за да го разберем. Но по-добре късно, отколкото никога.
Така или иначе, вече добре се опознахме във Фейсбук. Толкова добре, че ни стана ясно това, което знаехме и преди. Нямаме нищо общо.
От Фейсбук произлизат полезни контакти, тук-там някое личностно откритие и нищо незаменимо извън възможността да наблюдаваме животните отблизо така, както никога. И да разберем, че те заслужават в пъти повече от нас да живеят на тази планета.
Фейсбук е като брак. В началото си влюбен, искаш да прекараш всяка секунда с любимия, да му кажеш всичко, да ти каже всичко, да си дишате във вратовете, докато не дойде моментът на пълното опознаване. После всеки решава сам за себе си какво иска да прави нататък.
Гражданското общество има полза от социалната мрежа. Ясно е, че чрез него трябва да се упражнява натиск в сферата, в която смятаме за необходимо. Извън това българският Фейсбук нагнетява атмосферата с твърде много ярост, неприязън, скрит гняв, открито невъзпитание, нетърсени квалификации, нежелани обобщения. А приятелите ни не са пет хиляди, а пет. И животът свършва преди вселената да е регистрирала, че е започнал.
Така че дръжте си ядовете на една ръка разстояние, където и да сте. Не сте длъжни за нищо нито на Фейсбук, нито на никого в него. И не забравяйте, че когато умрете и няма да ви е имало десетки години, векове, хилядолетия, информацията за вас остава. Свободата вече може да бъде постигната само на вътрешно ниво. Всяка дума, напуснала тялото ви писмено или гласно, свързана с личността ви, остава складирана в някакви мегатетраненазоваемомного байтове, командвани от хора, които не познавате. И не искате да познавате.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение