Свободни да изберем начина, по който да остареем

Популярна фраза ни призовава да остаряваме като катедрали. Предполага се, че това означава достойнство, непоклатимост и стабилен скелет. Но катедралите също остаряват необратимо, макар да са по-дълговечни от хората. Те нямат избор как да се рушат, подчинени са на стихиите. Човекът е нещо повече от катедрала. Той е активен, мислещ и свободен да избере начина, по който да остарее.

Само преди столетие изразът „Балзакова възраст“ е бележел началото на женската старост. Но Балзак е имал предвид 30-годишна жена. Грохналата старица, която Расколников убива в „Престъпление и наказание“, е била 42-годишна! Днес старостта настъпва уж по-късно, но живеем в свят, в който да си стар е срамно. Индустрията на красотата е всевластна, а старостта е метафорично престъпление, което се наказва с презрение.

Възхитата е отредена за хората, фокусирани върху това да изглеждат външно млади. Не за тези, които посрещат напредването на годините здрави – психически и физически. Тези два подхода към неизбежното остаряване всъщност са в дълбок конфликт, подобен на този в изкуството. Конфликт, еквивалентен на сблъсъка между кич и талант.

Книгата „Да остаряваш бавно е изкуство“ на проф. Димитър Чавдаров е в защита на разумния подход. В нея става дума не за начините да се избегне остаряването, а за способността ни да му се отдадем без страх и с финес. Авторът на тази книга е на 85 години. Има сериозна лекарска практика и в момента, работи усилено като невролог, пише книги. (Автор е на над 300 сериозни научни труда, някои от тях – популярни и сред масовия читател.) Изглежда – физически и психически – на не повече от 65 години. Сякаш наистина е научил тайната за бавното остаряване.

В книгата си не дава вълшебна рецепта. Държи на стабилното си убеждение, че магии, вълшебства и парапсихологични рецепти няма. Заблудите, на които сме склонни да се поддаваме, уплашени от наближаващата старост, са много и проф. Чавдаров кротко и аргументирано ги е разобличил. Безпощаден е към хомеопатията и холистичната медицина, но за разлика от мнозина, не громи дидактично, а развенчава аргументирано и подробно. За да бъдеш убедителен в подобна задача, е задължително да познаваш материята – и проф. Чавдаров се оказва по-добре запознат с тези парамедицински практики, отколкото мнозина от техните привърженици.

В сравнително краткия обем на книгата авторът невролог успява да побере впечатляващо много детайли. Преглед на всички диети, физически практики, почти пълен списък на най-популярните хранителни добавки – всичко това е представено с научна лаконичност, като едновременно информира и убеждава. Професорът не е замръзнал в разбиранията на своето поколение, проучванията му са съвременни, понякога дори скандализиращо излизащи извън рамките на консервативната медицинска школа. Достатъчно е да се спомене, че проф. Чавдаров признава медицинските ползи от марихуаната.

Разпиляната информация, до която днес всички имаме достъп в интернет, има нужда от канализиране. Енциклопедичната книга на проф. Чавдаров прави точно това – дава основите на разумното търсене. Когато обяснява за признаците на старостта, той дава скелета и маркерите на подробни проучвания, дава спасително въже на читателя, за да не падне в бездната на непроверената информация в мрежата.

В книгата са включени и полезни, но и забавни тестове за определяне на общото състояние на организма.

Определено се чувства общ недостиг на трудове, които съчетават едновременно научната категоричност и популярната достъпност. Книгата на проф. Чавдаров се вписва точно в тази ниша, запълва нуждата от експертно познание на масово ниво във времена, когато авторитетите са заглъхнали. Това не е четиво с „уау“ – ефект, основното усещане на читателя е, че е попаднал на правилната пътека, че е открил естественото разбиране за нещата. В лутането между конспиративни теории, хаоса на здравната система и насред ужаса от презираната старост, „Изкуството да остаряваме бавно“ е стабилна опора.