Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Своенравно хлапе, капитан сексист и поглед към „Стар Трек“

На български излиза новата книга на Стивън Ериксън (откъс)

Своенравното хлапе от заглавието на новата книга на канадския фантаст Стивън Ериксън е космическият кораб под владението на капитана грубиян Адриан Соубек. Илюстрация: фрагмент от корицата на българското издание (художник: Фиделия Косева) - Своенравно хлапе, капитан сексист и поглед към „Стар Трек“

Своенравното хлапе от заглавието на новата книга на канадския фантаст Стивън Ериксън е космическият кораб под владението на капитана грубиян Адриан Соубек. Илюстрация: фрагмент от корицата на българското издание (художник: Фиделия Косева)

Космически кораб със странно име, капитан грубиянин и интелигентна пародия на „Стар Трек“ предлага новата книга на Стивън Ериксън, когото вече познаваме с фентъзи поредицата „Малазанска книга на мъртвите“. Сега на български език излиза научно-фантастичният му роман „Своенравното хлапе“.

svoenravnoto_hlape-koricaВ него срещаме вербално безпощадния капитан Адриан Соубек, който управлява космическия си кораб (от заглавието на книгата) и група неособено умни подчинени.

Соубек строява екипажа си с пиперлив език и неконвенционални методи, които любопитно напомнят „Стар Трек“ и капитан Кърк. Класическата поредица на Джийн Роденбъри вдъхновява Ериксън за написването на книга, която отдава почит на любимия сериал, като едновременно с това предлага множество попкултурни препратки и шеги, като от ситуационните комедии.

Стивън Ериксън е археолог и антрополог по образование и това го прави особено подходящ при разбиването на стереотипите на sci-fi жанра. Вместо достолепните и героични персонажи на „Стар Трек“ виждаме наперен командир сексист, който води подчинените си през налудничави изпитания, при това без много успех…

Предлагаме ви откъс от „Своенравното хлапе“ („Сиела“, превод: Емануил Томов).

Бъдещето:

Посред нощ кучето робот се разлая някъде из сметището. Полупиян, Хари Соубек надигна огромното си, подуто от бира туловище от дивана. Караваната се залюля, докато той си проправяше път към вратата. Взе пушката си от стойката за чадъри. Хвърли поглед към сина си, заспал на дивана, но изтърсакът не се беше събудил. Отвори вратата, сумтейки, и пристъпи навън.

През боклуците имаше най-различни пътеки и Хари ги знаеше всичките. Затътри се покрай купчина механизирани градински гномове – някои все още махаха или вдигаха среден пръст за поздрав: всяко материално увлечение през последните петдесет години си имаше собствена купчина в сметището, което се мъдреше върху някогашен град. Хари поспря, клатушкайки се, загледа се в най-близкия гном. Беше му отнесъл главата преди няколко месеца със същата тази пушка, която държеше в ръцете си. Проклетията още махаше. Начумерен, Хари продължи нататък.

Роботизираните кучета пазачи бяха нервни твари. Като нищо Пружинко се бе разлютил на някой щурец в консерва. Здрав шут в главата щеше да му затвори устата, а ако не – Хари щеше да му я напълни с дванайсети калибър.

– Виждаш ли, момче? – измърмори той, все едно синът му крачеше зад него, както правеше често, докато Хари обхождаше сметището. – Това получаваш с докторат по астрофизика. А небето? Някога можеше да видиш звездите! Представи си само!

Премина между две високи колони сплескани бензинови коли, които старателно ръждясваха, докато чакаха реда си за рециклиране. В горещината разваленото машинно масло смърдеше здраво.

– В летни вечери като тая, хлапе… направо да ти извадят очите, така светеха тия ми ти звезди! И си казах, майната му, записвам астрофизика. Е, майната ѝ и на нея! Не съм бил още роден, когато са пратили последната совалка в нафталина. И после? Нищо. А, да, облаците скриха всичко. Ей така, завинаги! Както и да е. Затова смених специалностите. Друг докторат: медийни науки – готино, нали? Проучвания пред телевизора, красота… – Направи пауза, за да се оригне. – Едно време си мислех, хлапе, че като пораснеш, ще сме „Телепортирай ме, Скоти“ и тям подобни. Но малоумниците, дето винаги са ни командвали, еми, все така си ни командват. И сме преебани.

Като свърна покрай последната купчина коли, Хари Соубек се закова на място.

Пружинко, кучето пазач, стоеше пред две невъзможно високи, призрачни фигури в някакви блещукащи костюми. Над кучето кръжеше петънце светлина, пулсирайки в синхрон с предварително записания му монотонен лай. Зад създанията, над купчините боклуци на фона на сребристото небе, се издигаше огромен черен силует.

– Да му се не види – прошепна Хари.

Пружинко чу и се завъртя. Муцуната се отвори на пантите си и роботът проговори:

– Натрапници, господарю! Предлагам команда „Ухапи“! Или команда „Подгони“! – Създанието махаше с мизерната си разкривена опашка. – Или „Убий“? Моля те, господарю! Моля те! Команда „Убий“! Команда „Убий“! Всички да повтарят след мен, команда „Убий“, команда „Убий“!

– Млъкни – рече Хари, пристъпвайки напред.

Не можеше да види добре на какво приличат извънземните. Все едно специалните ефекти вървяха заедно с това да си напреднала цивилизация или нещо такова. Ту се появяваха, ту примигваха и изчезваха като остатъчни образи, но Хари горе-долу успя да отличи издължени лица, черепи като луковици и три очи или нещо подобно на тях между високите широки чела и острите брадички.

– „Убий“? – умолително повтори Пружинко.

– Мне. Свържи ме с… уф, мамицата му. Няма значение. Каквото и да ми хрумне, все ще свърши зле. Военновъздушните? Армията? Полицията? Министерството на отбраната? ЦРУ? ФБР? НСО? Профсъюзите? Все зле, Пружинко. Като в Денят, в който Земята спря. Параноя, ужас, глупост, паника, конспирации, всичко ми е ясно, като на филм. Помниш ли какво бяха филмите, Пружинко?

– Купчина двайсет и шест, господарю: видеокасети и дивидита. Оттам продължаваме по пътека тринайсет, докато стигнем…

– Млъкни и ме остави да помисля – прекъсна го Хари, примижавайки срещу извънземните.

В този момент сияещото петно заговори на идеален американски.

– Състояние на Трансцедентност? Раят ли е това?

– Не – каза Хари. – Нюарк, щата Ню Джързи.

Петното запулсира бързо, а после каза:

– Уф. Мамицата му.

– „Убий“?

Хари вече дочуваше глухия тътен на хеликоптери, които приближаваха бързо.

– Стой на място, куче. – Подпря пушката на рамо и направи крачка към извънземните. – Идват проблеми, приятелчета. Вярвайте ми, чел съм сценария.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах