Свръхестествено

В 8 клас направих първото си интервю. По-скоро „интервю“ или просто слушане. С Валери Петров.

Учителката ни (Р. Н.) ни предложи да се видим с живите писатели, които изучаваме и за които говорим в клас. Бяхме у тях. Часове наред говореше на мен и на съученик (М. С.), чийто дядо ни уреди срещата. За Шекспир, филми, Миклош Радноти. За поезия. Други съученици слушаха Радичков. Току-преди да си отиде на крилата на Врабчовците.

Родителите ми често ми припомнят как съм бил над земята месеци наред след това посещение. При Валери Петров. На втория етаж, кабинет, библиотека, благост. Свръхестествено. Друга планета на три спирки от къщи. Досег, който променя орбитата и траекторията ти.

Поклон. И благодарност.

Поклонението пред Валери Петров е от 11 часа в Народния театър.

(Текстът е публикуван във фейсбук профила на автора.)