Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Святотатството на либералците при първата предизборна кампания у нас

Особености на избирателния процес за първото българско Обикновено Народно събрание през 1879 г.

Оскар Май, заседание на Учредителното Народно събрание в Търново, 1879 г., гравюра. Първото Обикновено Народно събрание вече е в София, в Клуба на руските офицери. Снимка: Уикипедия - Святотатството на либералците при първата предизборна кампания у нас

Оскар Май, заседание на Учредителното Народно събрание в Търново, 1879 г., гравюра. Първото Обикновено Народно събрание вече е в София, в Клуба на руските офицери. Снимка: Уикипедия

На 30 септември 1879 г. в България се провеждат първите общи парламентарни избори. За първото Обикновено народно събрание е предвиден избирателен закон, приет набързо, само за няколко часа, от Великото народно събрание, изготвило Търновската конституция. Основните положения в закона са няколко – право да избират имат само мъже, навършили 21 години, които са се регистрирали специално за изборите. Избираеми са само мъже, навършили 30 години, грамотни и имотни. В този период Княжество България наброява около 1,8 млн. души, от които едва около 800 хиляди мъже.

Първите избори са тромави, неподредени, страстни и трудни. Една срещу друга се изправят Консервативната партия и Либералната партия. Печелят либералите, ръководени по това време от Петко Каравелов, Драган Цанков, Петко Р. Славейков и все по-открояващия се Стефан Стамболов, лидер на младежката фракция в партията. Нейни членове са селски даскали, млади свещеници, лекари, писатели, възпитаници на руски и някои западни университети, бивши национал-революционери и участници в националноосвободителните борби. Либералите изразяват интересите и на мнозинството от селското население – дребни и средни земеделски стопани, занаятчийството от града, дребни и средни търговци, на част от интелигенцията, произхождаща от дребната и средна буржоазия, на голяма част от административния, общинския, окръжния и централния апарат. Консерваторите пък представляват интереса на една тясна прослойка на търговско-лихварската буржоазия.

Либералите освен това са доста по-активни от консерваторите. Те провеждат предизборна кампания, която включва много директни контакти с хората. По този повод високомерните консерватори избухват. Ето какво пише консервативният в. „Витоша“ в брой 35 от 26 септември, 1879 г.

Изборите и проповедите

Идущата неделя ще бъде ден най-значителен и най-тържествен за тази освободена част от България, която е днес известна под името Княжество. В този ден, 30 септември, жителите на Княжеството са повикани да ся съберат, за да изберат според закона представители за първото Народно събрание. В този ден за пръв път българският народ ще има случай да употреби едно от ония права, с които в по-малки или по-големи размери се наслаждават днес свободните народи.

Както казахме в миналия си брой, ний не се наемаме нито съвети да даваме на хората в този случай, нито особени препоръки да правим. Имали сме и следва да имаме пълно доверие в здравия разум на многострадалний наш народ, при всичко, че с този здрав разум мнозина се подиграват. Ний знаем наистина какви средства ся употребяват от някои си хора и какви действия се вършат почти навсякъде от тъй наричаните либералци, за да тикнат народа в някоя примка, тъй щото под предлог на патриотизъм да внесат за дълго време пълно разстройство в нашето малко княжество, за да могат те да си играят със съдбата му както ищат. Техните агенти и апостоли са разпръснати навсякъде низ княжеството и са повдигнали кръстоносен поход против днешния ред на работите. Те кръстосват ту градовете, ту селата и с разни измами и пусти обещания, те гледат и се мъчат как по-сгодно за себе си да злоупотребят с чувствата и здравий разум на по-простите. Мнозина от тях са проповядвали и проповядват безбрайни клевети не само против правителството, но още против всичко, що у нас се почита и уважава. Други пък са отишли дотам, дето безстидно са лъгали простолюдието, че то не трябвало да плаща даждия (данъци – бел. ред.).

(…)

При всичко това у нас, които едвам се снабдихме благодарение на чуждата кръв пролята за нас с каква да е независимост за една част от отечеството ни, у нас, при първото ни събуждане от дългий сън в робството ни, при първите ни стъпки в самостоятелен политический живот, се намериха хора и хора, които се покриват с дълга мантия на притворен патриотизъм и на притворна свобода да си зададат незавидната задача да проповядват в младото наше общество най-достоосъдителните, най-разорителните и най-отровителните мисли. Както ни съобщават, правителството имало на ръка ясни доказателства за проповедите, които са правели тук-там някои от прехвалените либералци и от техните заслепени някои агенти и апостоли да не плаща народонаселението данъци, защото новото министерство, което щяло подир народното събрание да ся състави от либералци, имало уж намерение да нареди тъй работите щото народонаселението да не плаща вече даждия. Не е ли това святотатство против държавата? Но ето до какви средства са прибягвали и прибягват прехвалените патриоти, които воюват да станат министри, па нека би ся развалил и всичкият свят. За невярване и смешни са тия неща, но те са дела неоспорими.

В същия брой на вестника има още няколко статии, наблягащи на „срамните разбирания на либералците“, които настоявали, че човек има право на лична свобода.

Така още от първите парламентарни избори у нас се ражда идеята, че политическият опонент може да бъде „размазван“ чрез пресата, че могат да бъдат използвани всякакви средства, за да се постигне политическа победа. По същия начин, разбира се, звучи и пресата, контролирана от Либералната партия. Млада България влиза на картата на света, усвоила незабавно най-отровните практики в политическата надпревара. Неслучайно още с първото Обикновено Народно събрание започва парламентарна и правителствена криза, подклаждана и от княза, откровено симпатизиращ на консерваторите.

Днес дясно и ляво, либерализъм и консерваторство вече са загубили значенията си отпреди век и половина. Но политическите предизборни практики и медийните изяви, макар технологично по-префинени, са подобни на тези в пресата от 1879 г. – безцеремонни, необективни и крайни. Остава да разберем дали няма да се появи и монарх, който да се включи в политическия миш-маш 142 години по-късно.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах