„Т2“ на Берлинале: Анжела Недялкова в ретро сюжет с днешна дата

БЕРЛИН, специално за „Площад Славейков“

Двама таланти от едно и също поколение с филми в диаметрални посоки във втория ден от Берлинале 2017 (петък) – унгарска режисьорка поставя изящна любовна история сред бруталната реалност на кланица, а Дани Бойл ни среща със старите си герои от „Трейнспотинг“, все така шумни, избухливи, груби и безцеремонни – но с нещо ново около тях, талантливата българка Анжела Недялкова.

Във втория ден първо унгарката Илдико Ениеди (1955) очарова зрителите с една (не)възможна любовна история между нестандартни персонажи под покрива на промишлена кланица. „За тялото и душата” е нейния „фатален” тринайсети филм, но той може да се окаже най-успешен, защото убедително потвърждава реномето ѝ на талантлива авторка със свое място във възраждащото се през последните години унгарско кино. То с всеки пореден голям световен фестивал припомня добрите си стари традиции, защитавани днес от ново поколение авторитетни режисьори.

Героите в „За тялото и душата” са самотници извън конфекцията на битието, потопени в своята неудовлетвореност от живота. Тя е инспектор по качеството на месото, той – финансов директор. Тя не познава себе си и няма адекватни емоционални рефлекси, комплексирана е от непреодолима вътрешна неувереност и неопитност в секса. Той е с разбито семейство, парализирана лява ръка и утаено в душата му разочарование. Ала тъкмо в скотобойната със стотици тъжни и обречени животни, сред локви кръв и зловещ интериор, между двамата покълва плаха надежда за осмислен живот и желание за близост.

„За тялото и душата”

Режисьорката, която е и сценарист на филма, вкарва в сюжета елегантна паралелна линия от техните самотни сънища. Оказва, че и двамата сънуват еднакви случки с красива поетична любов между елен и кошута в изящна зимна гора. Тази почти вълшебна фантазия стопля филма по най-искрен и завладяващ начин, а зрителите затаяват дъх пред нежността на недокосната от човешки очи красота на сънуваната любов. Няма как в кланица да се разкаже мелодрама, но Илдико Ениеди е намерила оригинален жанров ключ и органичен стил. Така извежда филма далече от грубите реалности на битието и поднася по изящен и деликатен начин своето убедителено послание за невидимата, но истинската стойност на човешките чувства, които макар и скрити някъде дълбоко в тялото осветяват с изящество душата.

Стари грубияни, нова Анжела Недялкова

А в диаметрално противоложна посока, друг талант от същото поколение режисьори – Дани Бойл (1956) връща на екрана култовите си герои от легендарния филм „Трейнспотинг” (1996) 20 години по-късно. Дани Бойл, разбира се, отново снима по роман на Ървин Уелш, като прави свободна екранизация на „Порно” (2002). Поверил е работата по сценария на опитния драматург Джон Ходж и пуска филма под знаковото  заглавие „Т2 Трейнспотинг”.

Шеметният персонаж Марк Рентън, останал в съзнанието на цяло поколение зрители, благодарение на неотразимото екранно присъствие на Юън Макгрегър, сега излиза от затвора и се връща в родния, беден и неуютен квартал на Единбург, за да срещне отново приятелите от хероиновата тайфа Франк, Саймън, Даниел. И четиримата вече са побелели, променени, препълнени с разочарования и житейски катастрофи и са преминали на кокаин. Но бунтарската жилка, макар и притъпена, уморена и примирена, не е угаснала съвсем. Потопени в носталгия, те добре разбират, че миналото няма да се върне и съзнават, че животът им се изплъзва. Все така са шумни, избухливи, с груб език и безцеремонно поведение. Чувството им за хумор е също такова, реже с хапливи реплики и остра ирония.

Новото около тях е една българска имигрантка – Вероника, с преиначена фамилия Ковач (?), която се промушва през живота както може и се приспособява към трудното битие, практикувайки най-древната професия, докато мечтае да стане Мадам със собствен дом за удоволствия. Талантливата Анжела Недялкова вече се утвърждава в европейското кино, след като проби у нас с „Източни пиеси” и „Аве”. Сега прави втора главна роля в западен филм след холандския „Райската стая” (2014), който бе техен кандидат за чуждоезичен „Оскар”. В „Т2” тя отново е със забележимо екранно присъствие, постоянно в кадър с Юън Макгрегър, Юън Бремнер, Джони Лий Милър, Робърт Карлайл.

„Т2. Трейнспотинг“

Този нов разказ, макар и продължение на един ретро сюжет, определено носи днешна дата. Зад водещата сюжетна линия Дани Бойл умело и с намигане репликира сегашната ситуация в Шотландия с вълната за независимост и предчувствието на Брекзит. Разбира се, не е задължително да сравняваме новия филм с първия „Трейнспотинг”, който още навремето се превърна в абсолютен безапелационен хит. Но това е неизбежно. А както често се случва, „Т2“, уви, отстъпва като краен резултат и остава в сянката на оригинала.

Ала в случая не трябва да търсим ефекта „копие под индиго” и не следва да противопоставяме двата филма, а да ги възприемаме като едно цяло, макар че комерсиалната дистрибуция не обича подобни „усложнения”. Тя търси еднозначния финансов резултат, а поне боксофисът от премиерния уикенд във Великобритания е убедителен: $ 6,5 милиона, което никак не е малко за филм с възрастово ограничение „над 18 години”.