От няколко дни насам всички приятели на Виолета Станичич във фейсбук пътуват из Индия. След няколко бързи шока в Делхи, сега тя е в светите земи на Кришна, Шива, Вишну, Брахма, Агни…, край Ганг и храмовете, на пръв поглед прескочени от западната цивилизация. Пътуванията на Виолета са като скок в пространството, сега и за нас. С разрешението на Станичич вземаме някои от бележките й, публикувани в социалната мрежа.
Тадж Махал е едно от най-великите и красивите клишета на света. Сълза по лицето на вечността, както Рабиндрат Тагор описва най-прекрасният мавзолей на една любов. Историята е почти универсално известна: императорът шах Джахан построява мраморният „облак“, чийто фон е само небето в памет на любимата си жена Мумтаз Махал, която умира на ненавършени 40 години.
Но тази история е толкова повече от култов архитектурен химн на една велика любов. В нея има човешки драми, еротика, талант, болка и трагедия, божествена амбиция, визия, талант, страст, предателство, страдание, затвор, братоубийства, преврат и ужасяващото унищожаване на още един, вероятно най-амбициозен и магичен проект на света.
Да почнем отначало.
Мумтаз Махал се ражда като персийска аристократка във вероятно най-могъщата империя на света по това време – могулската. Сгодяват я на 14 години за принц Курам (Khurram), като сватовница вероятно е леля й, императрица Нур Дженан, консорт и практически управлявала по времето на баща му, император Джиганхир (който май е бил алкохолик). Независимо от годежа, младите чакат 5 години до сватбата, чиято дата е определна от астролозите, за да бъде бракът им щастлив. „Научният“ сектор в двора се оказва съвършено прав. Бракът е легендарно щастлив. Шах Джахан (принц Курам, когото след една победа наричат „Джахан“, т.е. Славата на света) се е сдобил междувременно с две други жени, всяка от които го обзавежда с по дъщеря и изглежда той никога повече не ощастливява (Горките. На тяхно име са наречени две от портите в Тадж Махал. Каква вечна орис и метафора – да затварят или отварят пътищата, които водят към единствената му любов, вечно).
Мумтаз, чието име означава „избраницата в двореца“ е легендарна кралица, а двамата са възпявани заради невероятната им любов, еротична връзка, партньорство. В брак от 19 години Мумтаз ражда 14 пъти (само можем да предположим броя на забременяванията), оцеляват общо 4 сина и 2 дъщери. Тя пътува с императора си нашир и надлъж по континента и във военните му кампании, явява се най-близкият му довереник и съветник, дори държи държавния печат, т.е. има последен достъп до всяка държавна кореспонденция.
Умира на 39 години надалеч от двора, но отново с мъжа си, по време на военна кампания, от кървене при 14-тото раждане на дъщеря, която оживява и става вярна опора на баща си в драмите, които последват.
Хан Джахан побелява (според някои за една нощ, според други, след като се появява след едногодишно усамотение и траур).
Той започва планирането и строежа на Тадж Махал веднага, но изпълнението трае 22 години, с над 20 000 работници и според днешни цени разходите му биха били над 70 млн долара.
Дотук пак е по-познатата част от историята.
Независимо, че се справя с още няколко военни кампании, обсесивността на императора (а и физически страдания) го разболяват и на 66 г. най-големият му син и престолонаследник става регент. При тази вест двама от братята му, които управляват Бенгал и Бужарат, обявяват независимостта си и тръгват към Агра да си търсят наследството. Четвъртият пък, принц Орангазеб (Бог знае дали го транскрибирам правилно) се оказва най-талантлив и безпощаден. Разбива един по един братята си на бойното поле, разбира се, след поредица от невероятни интриги, сдружавания и ренегатство. След като ги избива или преследва, докато попаднат в ръце на врагове, които правят същото, завзема властта и затваря остарелия си баща под домашен арест в Агра Форт, в красива част от двореца, с осмоъгълна тераса, която гледа към Тадж Махал. Така, 8 години, до края на живота си, шах Джахан гледа от луксозния си затвор към най-великото си творение и вечен гроб на любимата жена. (Тук трябва да се видят тези снимки от Агра Форт, в които е жилището-затвор, терасата…). Осемте години доброволен затворник с него и негова гледачка е голямата му дъщеря Джаханара… Впрочем, и двете му дъщери не се женят и остават принцеси завинаги, дълбоко въвлечени във всички битки и драми в двора.
Според една от историите, Орангазеб затваря баща си, защото той е започнал планирането на друг величествен проект: да строи втори Тадж Махал, идентичен на първия, но от другата страна на река Ямуна. Това трябва да е неговият личен мавзолей, същият невероятен паметник на съвършената симетрия, само че в черен мрамор. Основите са поставени (виж снимките от албума, това са странните руини през реката срещу Тадж Махал в парка Mehtab Bagh) можем само да си представим каква поезия и послание би имало в това мавзолеят на любимата жена да се рее като бял облак, дантела от мрамор, а отсреща, с реката между тях до края на вечността като сянка да го повтаря черният Тадж…
Синът затваря баща си, защото неговите грандиозни проекти изтощават финансово империята и бунтуват хората. Така умира един от най-великите проекти на човешката фантазия и страст.
Иначе е важно да се разбере как се стига до божествената красота на Тадж Махал.
Шах Джахан взема най-хубавото и великолепното като идеи и теми в поредица от прекрасни гробници, мавзолеи и паметници, издигнати от няколко поколения негови предшественици и роднини. Прекрасният голям купол взема от гробницата (мавзолея) на Хумаян в Делхи. Четирите, подобни на минарета кули, идват като идея от Мавзолея на Акбар (негов дядо). Там за първи път, в по-малки размери е употребен фин бял мрамор, който напомня на дантела или филигранен килим. Красивите „стенописи“ в мрамора с фини частици от полускъпоценни камъни, с които са нарисувани цветя, дървета, красиви орнаменти (pietra dura, виж снимките на детайлите от Тадж Махал) се виждат първо в Baby Taj (Itimad-ud-Daulah), мавзолей на родителите на императрица Нур (консорт на баща му Джиганхир).
(В различните албуми от Делхи и Агра са снимани всичките посочени „източници“).
Сигурно има още много неща, които не съм научила, но моделът е ясен. Като визионер и човек с неописуем вкус и фантазия шах Джехан осмисля и употребява различни елементи от архитектурните „мементос“ на предшествениците си, за да създаде шедьовъра на страстта си Тадж Махал. В който накрая го погребват и него, завинаги до най-любимата Мумтаз Махал…
П.С. Трябва да отбележа, че докато се опитвах да изстискам гида си, пътеводителя и интернет, ме осени идея за милиони. Какъв филм или по-точно, невероятен сериал става от всички тези драми. Точно като за турската филмова индустрия. (Да го оставим Боливуд, доколкото разбирам щедро е изконсумирал любовните трепети на хан Джехан и Мумтаз Махал, но не са им интересни властовите трагедии). Чак може да се намери и „фльонгата“ като за Турско: един или няколко от архитектите на Тадж Махал са ученици на Мимар Синан, с афгански благороден произход, представени и пратени от турския султан Мурад… Вече виждам как той/те могат да разказват цялата история на мрамор и кръв, включително и за тайната нещастна любов и жертва на дъщерята-принцеса.
Виолета Симеонова Станичич е бивш български журналист, която промени напълно кариерата си преди около 5 години, а повече от година работи и живее в чужбина. Публикуваме коментарите и пътеписите й от Фейсбук с изричното уточнение, че те отразяват личните й позиции и вкусове за приятелски кръг със същата чувствителност и нямат никаква връзка с професията и институцията й.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение