Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Тайната на „Черния квадрат“ на Малевич разкрита

Изследователи успяха да разчетат авторския надпис на загадъчната творба

Винаги когато питали Казимир Малевич за значението и смисъла на „Черен квадрат“, той отговарял уклончиво. Казвал, че сам не е очаквал такъв ефект и не разбирал напълно какво означава картината. - Тайната на „Черния квадрат“ на Малевич разкрита

Винаги когато питали Казимир Малевич за значението и смисъла на „Черен квадрат“, той отговарял уклончиво. Казвал, че сам не е очаквал такъв ефект и не разбирал напълно какво означава картината.

Специалисти от Третяковската галерия откриха, че картината на Казимир Малевич „Черен квадрат“ от 1915 г. е нарисувана върху платно, върху което преди е имало две изображения. Изкуствоведите успели да разчетат и авторския надпис на творбата.

„Знаеше се, че под „Черен квадрат“ има някакво друго изображение, но едва сега установихме, че изображенията са две, а не едно – обяснява изкуствоведката Екатерина Воронина пред местната телевизия „Култура“. – Успяхме да докажем, че първоначално върху платното е имало една кубофутуристична и друга протосупрематична композиция.“

Заедно с колегите си Ирина Рустамова и Ирина Вакар тя успяла да разшифрова и надписа на „Черен квадрат“. Той гласи: „Битка на негри в тъмна пещера“ (Битва негров в темной пещере). Тази фраза е препратка към картината на френския журналист, писател и художник Алфонс Але „Битка на негри в тъмна нощ“, нарисувана през 1882 г., която представлява напълно черен правоъгълник.

„Почеркът на Малевич е сложен, заплетен и някои букви се пишат еднакво: в част от текстовете „н“, „п“ и дори „и“ си приличат доста“, пояснява Воронина.

„Черен квадрат“ е едно от най-митологизираните произведения на изобразителното изкуство през XX век. Интерпретациите му са безбройни. Сигурни са само две неща – картината се възприема като естетичен манифест на цяло поколение художници и като символ на една епоха.

Винаги когато питали Малевич за значението и смисъла на „Черен квадрат“, той отговарял уклончиво. Казвал, че сам не е очаквал такъв ефект и не разбирал напълно какво означава картината.

Според някои изследователи тези думи са свидетелство за свръхестествения и мистичен произход на живописния символ. Приема се обаче, че Малевич рисува черни квадрати за пръв път още през 1913 г., когато прави ескизи на декорите за футуристичната опера „Победа над слънцето“ на Михаил Матюшин и Алексей Крючоних. През 1915-а квадратът е представен като завършено живописно платно сред други геометрични творби, които бележат появата на ново художествено направление – супрематизъм. Картините са показани за пръв път на футуристичната изложба „0,10“, открита в Петербург на 19 декември 1915 г.

Там супрематичните платна на Малевич заемат отделна зала, а „Черен квадрат“ е окачен в т.нар. червен ъгъл – онова място в стаята, където в руските къщи поставяли иконите. Това било прието от някои критици и журналисти като предизвикателство към нравствените устои.

По-късно няколко скептици се опитват да обяснят „Черен квадрат“ от практична гледна точка – че художникът е написал нещо на платното, не му се е получило и той го е оцветил така, както му е хрумнало. На тази смела хипотеза противоречи фактът, че Малевич неведнъж е правел авторски повторения на „Черен квадрат. Днес са известни четири от тях: две се пазят в Третяковската галерия, едно в Руския музей и друго в „Ермитажа“.

Откритието на Екатерина Воронина и екипа ѝ показва, че картината на Малевич има пряко отношение към Алфонс Але. Имената на французина и руснака и преди са били свързвани. Четири от творбите на Але, представляващи син, черен, бял и червен правоъгълник, с имена като „Първо причастие на страдащи от анемия момичета в снега“, са показвани на изложбите „Развързано изкуство“. Малевич е бил добре запознат с тях, но досега не беше съвсем ясно какво отношение има игривият френски замисъл към монументалния символ за новото руско изкуство. Сега може да се приеме, че търсенията на руските авангардисти отчасти са реакции на френските шегички, коментират изкуствоведите.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах