Тайни животи: Гала е била много повече от муза

В крайно отрицателна статия за „Ванити Феър“ от 1998 г. арт историкът Джон Ричардсън описва Гала Дали като „демонична господарка“, превърнала своя съпруг сюрреалист в „такова екстравагантно мегаломанско чудовище, каквото е била и самата тя“. Салвадор, от своя страна, „се зае да разпространява легендата за Гала като муза и сътрудник“, след като се ожениха през 1934 г., пише Ричардсън.

Тя не е била легенда, твърди Естрея де Диего, куратор на първата в историята изложба, посветена на Гала, която отвори врати на 5 юли в Националния музей на Каталунското изкуство в Барселона. Тя е била „магнетичен образ, който е бил отричан и критикуван, както се случва с много жени в историята“, казва Де Диего. Изложбата се основава на продължили години академични изследвания, за да бъде преобразувано „чудовището“ в „много повече от муза“ – интелектуалка, талантлива писателка и концептуална художничка, изпреварила времето си.

Родена като Елена Ивановна Дяконова през 1894 г. в Казан, Русия, Гала получава прякора си от първия си съпруг, френския поет Пол Елюар, когото среща като тийнейджърка в швейцарски санаториум. Изложбата включва нейни портрети от Макс Ернст, който живее в тройка със семейсво Елюар в продължение на три години – и от Ман Рей, свидетелствайки за нейното място в света на сюреализма през 20-те години на миналия век в Париж.

Фактически решението на Гала да зареже всичко заради Дали – „много млад художник, непознат на никого по това време, живеещ в Каталуния по средата на нищото“ – влиза в остро противоречие с карикатурите, представящи я като алчна за пари кариеристка, казва Де Диего. Далеч преди Анди Уорхол, двойката е била движена от желанието да превърне себе си и своя живот в произведение на изкуството.

Фондацията „Гала и Салвадор Дали“ във Фигерас, която е съорганизатор на изложбата, е била „много щедра“, като е предоставила редки експонати, казва Де Диего. Те включват елегантни облекла, притежавани от Гала, скици на Дали от Пубол на средновековния замък, закупен през 1969 г. като скривалище на Гала, където той можел да я посещава само по покана, както и страници от ръкописа на неговата автобиография от 1942 г. „Тайният живот на Салвадор Дали“, анотиран от двамата.

Показана е и селекция от многото рисунки и картини, които Дали е правил на Гала през десетилетията, които често подписва с имената и на двамата. Вместо просто портрети, те могат да се считат за „автопортрети на Гала“, казва Де Диего, защото „тя играеше най-различни представи за себе си“.

Изложбата, която включва 315 експоната – картини, рисунки, фотографии и документи, свързани с Гала, ще остане в Националния музей на Каталунското изкуства до 14 октомври.