Тайният музей със скелети в Софийския университет

Едно от най-вълнуващите ми изживявания в края на миналата година беше в Natural History Museum в Лондон. Импозантната сграда в центъра на британската столица, усещането за връзка с най-древната история на планетата, потискащо огромните скелети на динозаври и други праисторически същества… Изживяване, за което трудно се говори, но остава вдълбано в паметта.

Препоръчвах упорито на приятели да видят музея, убедена, че тези впечатляващи експонати са запазена марка на световноизвестни музеи като Британския и този в Ню Йорк. Плиоценският парк край Дорково, в близост до Велинград, преди това разпали вкуса ми към запазени останки от непостижимата древност – там има мамутска бивна на 2 милиона години, която дори можеш да докоснеш (ако не ти се разкрещи пазачът).

Все нямам време да стигна до Палеонтологичния музей в Асеновград, но се надявам да видя и него.

И през всички тези години никога не съм знаела, че на петия етаж в северното крило на Софийския университет се крият съкровища. А Музеят по палеонтология и исторична геология, който се намира там, води началото си още от края на XIX век, благодарение на колекцията на геолога проф. Георги Златарски.

Открих информацията за този музей случайно, от публикация във Фейсбук на страница, наречена „ПроСтранство“. В поста има и предложение за спасяването на музея – ремонт, табели, сувенири… И това са чудесни и важни неща, но най-големият проблем е липсата на информация за съществуването му.

Макар заключен зад решетка, Музеят по палеонтология и геологична история заема голямо пространство на петия етаж на СУ. Снимка: Музей по палеонтология и геологична история

Според сайта на Софийския университет, Музеят по палеонтология и геологична история в този му вид съществува на петия етаж от 1965 г. Учих в този университет, но нито аз, нито колегите ми, а както се оказва – и никой от следващите поколения студенти, не знаехме за съществуването му. Той е на издръжка на университета и вероятно просто стои добре като перо в бюджета. И може би студентите по география и геология са уведомени за съществуването му.

Колекцията е събирана още от края на XIX век. Снимка: Музей по палеонтология и геологична история

Софийският университет съобщава още в дебрите на сайта си, че в този музей се намира „отлично запазен и рeставриран (повече от 90% автентичен) скелет на Дейнотериум (Deinotherium thraciensis Nikolov), който освен уникалността е и впечатляващ с размерите си експонат. Той е представител на семейството на хоботните и е единственият род, който има бивници извити надолу. Намерен е през 1965 г. от учителя по биология от Асеновград Димитър Ковачев заедно с негови ученици до с. Езерово близо до гр. Пловдив. Реставриран е от ст.н.с. Иван Николов в продължение на седем години, като този скелет е най-добре запазеният в света. Размерите му са внушителни – близо 7 m дължина и 4,20 m височина. Счита се, че скелетът е принадлежал на възрастен екземпляр (около 45-годишен), като е живял преди около 10 млн. год.“.

Да обобщим: най-добре запазеният в света скелет на Дейнотериум е в София и за това знаят малцина.

Оказва се, че изключителният, но световнонеизвестен палеонтоложки музей в Софийския университет има и регионален филиал в град Елена. Разположен е в Попниколовата къща, която е собственост на университета. Съчетанието между фосили и възрожденска архитектура е необичайно, но туристите нямат особено възможност да се удивят на това съжителство, защото никой, освен сайтът на община Елена, не се е постарал да разгласи, да обясни и да привлече публика.

Музеят в София, недостъпен и поради липсата на вътрешна инфраструктура в сградата на СУ (няма дори асансьор, който да води до петия етаж на северното крило), е като съкровище, скрито на площада пред очите на всички. Ако не знаеш, че съкровището съществува, няма да го откриеш, дори да се спънеш в него.

България е пълна с изключителни ценности – природни, исторически, археоложки, научни. Скрити пред очите ни. И вместо да прогледнем и да ги открием, ги заместваме с ерзаци и фалшификации.

Прочие, Музеят по палеонтология и исторична геология е отворен за посетители и работи от понеделник до петък от 10 до 12 и от 13 до 16 часа. Заведете децата си. От „ПроСтранство“ са дали и указания как да го намерите:

„Северното крило на СУ се намира от страната на ул. „Шипка“, спирката на автобусите. Ако входът откъм „Шипка“ е заключен, влиза се през улица „Св. Климент Охридски“. След това по коридора към Юридически факултет, етаж 5 (може по стълбите или с асансьор до 4-и и после пеша един етаж). Може да се влезе и от Южно крило до метростанцията, но има доста обикаляне до Северно крило. Ако решетката е заключена, викнете леко да ви чуят“.