Тайното присъствие на Мерилин в „Туин Пийкс“

Едно списание за кино го нарича „Ренесансовият човек на американското кино“, а огромният отзвук, който филмите му получават в популярната култура, го превръща и в първия популярен сюрреалист.

Още с дебютния си филм, сюрреалистичния хорър „Гумена глава“, Дейвид Линч става един от най-интересните американски творци. През 1980 г. вторият му филм, „Човекът-слон“ (Джон Хърт и Антъни Хопкинс), заслужено получава 8 номинации за „Оскар“ и макар да не печели нито една, утвърждава Линч като един от най-неконвенционалните и способни режисьори.

Следва дългогодишно отлаганата адаптация на научно-фантастичния опус от Франк Хърбърт – „Дюн“. През 70-те по романа работят големи режисьори като Ридли Скот и Алехандро Ходоровски (за чийто провалил се опит разказва документалният „Jodorowski’s Dune”), но след като се увенчават с неуспехи, през 1981 година изпълнителният продуцент Дино Лаурентис възлага работата на Линч, малко преди правата за екранизация да изтекат. Представата на режисьора обаче се оказва диаметрално по-различна от тази на студиото и докато Линч подготвя своя тричасов епос, от „Юнивърсъл” очакват стандартен, двучасов филм. Така „Дюн“ остава в историята като първия (а според много фенове и последен) провал на Линч.

Впоследствие той се връща към независимото кино с филма „Синьо кадифе“, за който отново е номиниран за „Оскар“ в категорията „Най-добър режисьор“. Любопитно е, че това се явява и първият му опит за вивисекция на мистериозен малък град, чиито жители крият своите тайни. След успеха на „Синьо кадифе“, „Уорнър Брос” наемат Марк Фрост и Дейвид Линч за написването на сценарий за живота на Мерилин Монро, чието работно заглавие е „Богиня“. Не след дълго студиото преустановява работата по проекта, но двамата остават приятели и скоро агентът на Линч, Тони Кранц, го окуражава да направи „сериал за истинския живот в Америка – твоята визия за Америка по същия начин, който демонстрира в „Синьо кадифе“.

С Фрост започват сценария на шега, но подаването на идеи между двамата бързо се оказва по-плодотворно, отколкото са очаквали и през 1988 година предлагат концепцията си на телевизия Ей Би Си. Според режисьора, всичко започва с мистерията около смъртта на Лора Палмър, но постепенно фокусът се измества върху отделните обитатели на града и проблемите, с които се сблъскват. Желанието на Линч и Фрост било да смесят полицейско разследване със сапунена опера, а останалото, както знаем, е история.

Днес, 27 години след премиерата на сериала, неговият попкултурен отзвук е неоспорим. Първоначално критиците го определят като „надминал времето си“ и „некомерсиален“, още първият сезон е номиниран за 14 награди „Еми“ (печели в категориите „костюми“ и „монтаж“) и се превръща в първото телевизионно предаване, което сериозно се фокусира над кинематографията. Благодарение на художественото си образование, както и прецизната режисьорска работа, Линч създава пример за подражание, чието влияние се чувства до днес.

За пръв път в малкото градче се наблюдава и последователно, емоционално развитие на населяващите го образи. Смъртта на Лора Палмър не е просто двигател за други сюжетни машинации и разследвания, в продължение на цял сезон ставаме свидетели на бремето, с което убийството белязва всеки от съгражданите ѝ. Вместо да предлагат многократно предъвквана криминална история, Линч и Фрост избират да се съсредоточат над героите и през тях да изследват сложните и тайни кътчета на човешката душа. Затова например и първичността на главния антагонист (Боб) е толкова страховита – той не се появява мигом, търсеният ефект не е евтино стряскане, какъвто е случаят с повечето филми на ужасите днес. Всъщност, ние никога не разбираме какво точно представлява злодеят и така той се превръща в аморфна проява на самия страх. Затова всяка негова поява е белязана от бавен, напоителен ужас, неизличим от съзнанието.

Фокусът върху човешките взаимоотношения стимулира допълнително както драматичните, така и по-лековатите моменти, така сериалът създава собствена митология, пленила и все още покоряваща въображението на поколения зрители. За това помагат и странните, често пъти необясними събития, свързани с историята и настоящето на Туин Пийкс.

Саундтракът, дело на Анджело Бадаламенти и Дейвид Линч, до ден-днешен се извисява в телевизионния формат. Удивително е, че двамата измислят емблематичната тема, звучаща в началото на всеки епизод, за 20 минути.

В резултат на всичко споменато, както и още много подробности – които са ни не малко любими, но ще пропуснем този път – „Туин Пийкс“ остава в аналите на телевизионната история като един от най-странните, коментирани и въздействащи сериали. У почитателите на седмото изкуство едва ли има място за притеснения относно предстоящия трети сезон – единствено нетърпение. Надеждите засега са единствено от „Шоутайм“ да предоставят достатъчно творческа свобода на Дейвид Линч и Марк Фрост.

Преди дни ви предложихме „Въпроси за напреднали в света на Туин Пийкс“. Сега е ред на отговорите.

1. Какъв е бил оригиналният брой жители на Туин Пийкс, изобразен върху иконичния пътен знак?

Правилният отговор е 5 120. Тъй като през 90-те телевизионните предавания, ситуирани в малки градчета, не са се радвали на високи рейтинги, продуцентите решават да го променят на внушителното 51 201, за да не отблъснат зрителите. Въпреки това усещането от „Туин Пийкс“ завинаги остава като за съвсем малък град, където всички се познават помежду си.

2. Какво е второто име на агент Дейл Купър?

Бартоломю.

3. Как умира мъжът на Жената с дънера?

Умира, борейки се с горски пожар.

4. Подът в „Черната ложа“ е директна препратка към друг филм на Дейвид Линч. Кой е той?

Съответства с този, който Линч използва в дебютния си филм – „Гумена глава“.

5. Колко дни минават от откриването на тялото на Лора Палмър до арестуването на убиеца й?

От началото на първи епизод и откриването на мъртвата Лора Палмър до разкриването на убиеца ѝ в средата на втори сезон минават 15 дни.

6. От живота на коя актриса е повлиян Туин Пийкс?

Преди „Туин Пийкс“ създателите Дейвид Линч и Марк Фрост пишат в съавторство биографичен филм за Мерилин Монро, именуван „Богиня“, който никога не бива продуциран. Множество детайли от живота на актрисата са вплетени в историята на Лора Палмър.

7. Каква част от града притежава Бен Хорн?

Бен Хорн притежава едната половина от „Туин Пийкс“.

8. Какво е името на градския вестник?

Оригиналното име на градския вестник е „Туин Пийкс Газет“. През 1970 година е преименуван на по-модерното „Туин Пийкс Поуст“.

9. Агент Купър е загрижен за тежкото положение, в което се намира една окупирана страна – коя е тя?

Страната, за която агент Дейл Купър неведнъж изразява своята загриженост и която очевидно е повлияла духовното му развитие е Тибет.

10. По какъв повод е военното назначение на майор Бригс в Туин Пийкс?

Назначението на Майор Бригс е във връзка със секретния проект „Синя книга“ на американските военновъздушни сили, чиято основна задача е изследване на феномена НЛО.