Тъмнокож Хамлет. Колко далеч отидохме!

Когато Паапа Есиеду – той беше изключителен Ромео в „Табако фекчъри” в Бристол миналата година – играе следващия месец Хамлет за Кралския шекспиров театър, той ще се присъедини към една съвсем малка група тъмнокожи и азиатски актьори, които са получавали тази роля на британска сцена. Когато Дон Уорингтън влезе в образа на Крал Лир в постановка на театрална компания „Талауа” в Манчестър през април, той ще стане едва деветият тъмнокож актьор от 1930-а насам, който получава тази възможност във Великобритания.

Има два начина, по които да погледнем на тази тенденция. Единият е, че сме изминали дълъг път, откакто Доналд Синдън си почерни лицето, за да играе Отело за Кралския шекспиров театър през 1979-а, а това означава, че, за щастие, цветът на кожата вече не играе роля при подбора на актьори. Другият е, че това показва колко незначителна реална промяна е направена при постигането на дълбочина и широта на разнообразието по нашите сцени, и защо организации като Act for Change (бел. ред. – която се бори за равен достъп на всички до изкуството, без значение от пол, раса и националност) трябва да изиграят голяма роля в укрепването на разнообразието в изкуствата.

Защитата на Тревор Нън за изцяло белия актьорски състав във „Войната на розите” миналата година и необходимостта да отговаряме на абсурдни коментари относно избора на една от най-добрите британски актриси Нома Думезуени за ролята на Хърмаяни в „Хари Потър и прокълнатото дете” ни напомня, че има да водим още много битки. (Режисьорът Тревор Нън обясни, че в постановката е използвал само бели актьори, защото иска тя да бъде исторически точна, но му беше зададен въпросът „Къде са тогава обезобразените от едра шарка актьори?”. В случая с Хари Потър публиката негодуваше, че за ролята на Хърмаяни е избрана 46-годишната тъмнокожа актриса Нома Думезуени.)

Нома Думезуени и колегите ѝ Джейми Паркър и Пол Торнли от спектакъла „Хари Потър и прокълнатото дете”.

Британската шекспирова база данни за тъмнокожи и азиатски актьори (BBA Shakespeare), създадена от Джейми Роджърс от университета „Уоруик”, изследва над 1200 шекспирови продукции 1930 и 2015 г. и отбеляза колко от актьорите в тях не са от европеидната раса. Това е доста интересно четиво, най-малкото защото показва една не особено приятна тенденция. Макар да има доста небели актьори в шекспировите пиеси, на много малко от тях са поверени значими роли. Азиатските актьори посочиха, че когато Кралският шекспиров театър изнесе „Сиракът от Чжоу” (бел. ред. – китайска пиеса от XIII в.), в нея имаше съвсем малко азиатски актьори- и всичките са във второстепенни роли.

Изследване на BBA Shakespeare показва, че за последните 85 години има нарастване дела на етническото малцинство при разпределянето на роли, но кастинг режисьорите и режисьорите по-скоро имитират дейност, тъй като наемат тъмнокожи и азиатци само за второстепенни образи или за роли на слуги. Някои по-значими роли пък сякаш са запазени за малцинствата: дойката в „Ромео и Жулиета” е една от тях: 22 пъти е била поверявана на тъмнокожи или азиатки.

Това показва, че макар и да има перспективи пред небели актьори, на тях рядко им се предоставя възможността за такова развитие в кариерата, от което имат нужда, за да разгърнат пълния си потенциал. Паапа Есиеду е изключението от това правило, но статистиката безмилостно показва, че колкото и добър да бъде като Хамлет, той трудно ще получи други велики шекспирови роли.

Дон Уорингтън ще играе Крал Лир в постановка на театрална компания „Талауа”.

Липсва съществен напредък, откакто Дейвид Ойелоуо беше първият тъмнокож актьор в образа на английския монарх Хенри VI в Кралския шекспиров театър през 2000 г. А ако сте жена, може и да играете вещица в „Макбет”, но едва ли ще получите ролята на Лейди Макбет.

Нещата наистина се промениха, когато Грегъри Доран направи изцяло африкански вариант на „Юлий Цезар” през 2012 г. За новата постановка на Кралския шекспиров театър „Хамлет” режисьорът Саймън Годуин обяснява, че действието се развива в „Дания, представена като модерна държава, която е повлияна от ритуалите, красотата и космологията на Западна Африка”.

Това повдига въпроса: дали хората, които ръководят театрите, смятат, че местонахождението в една продукция трябва да бъде преместено, за да бъде оправдано поверяването на значими роли на тъмнокожи актьори? Или пък се променя мизансценът, само за да могат те да получат значими роли? Щом като могат да участват в модифицирани постановки, защо да не могат да играят същите роли в постановки, чийто мизансцен не е променен?