Тамплиера Джоунс и последните секачи на вишни

Положението в ичиргу-професориума е все по-объркващо. Главният Кардам ще стане член на рицарски орден, закрит преди седемстотин и девет години, ако бивш охранител на покоен диктатор му подари камъни, с които Кардамът да построи базилика отпреди деветстотин и петдесет години. Това прилича на македонския виц:

– Тук има храм от двеста години преди Христа, а тук ще построим гробница, по-стара с още четири века.

Шегите настрана, но човекът, който (дори изключвайки досегашните му изяви) съвсем скоро бая непредпазливо каза, че не комунистите, ами „евреите“ били виновни за престъпленията на т. нар. „народен“ съд, сега ще се включи в Ордена на тамплиерите. Момент, извинете. Съпругата на собственика на Японския хотел издаде „История на Ордена на тамплиерите“ от Марион Мелвил. Книгата е хубава, изчерпателна и исторически недвусмислена. По-добра е даже от романите на Морис Дрюон, в които също става ясно какво се е случило с рицарите в бяло. Според Мелвил Орденът е закрит в 1307 г. Как така Кардамобожидариумът тепърва ще му става член? Да не би под фекалните води в Плиска да е открита прабългарска машина на времето?

Съпругата на собственика на Японския и самият собственик също са членове на Ордена, изчезнал преди седем века. Добре, може би трябва да приемем, че става дума за безсмъртни или поне неестествено дълголетни същества. Предлагам БАН веднага да влезе във връзка с целия съвременен, тукашен „орден“ и да интервюира членовете му за редица събития от последните няколко века българска история, пък и да им направи медицински изследвания. Нямам предвид психиатрична намеса, но току-виж се окаже, че човечеството може да бъде отървано от СПИН, рак и депресия чрез няколко прости теста на очевидно доста хумористично настроените и жилави български тамплиери.

Забравих, член на българо-тамплиерската завера е и вицепрезидентът, г-жа Маргарита Попова. Ох, това вече наистина е объркващо. В протокола вицепрезидентите се приравняват по ранг с държавните глави и царуващите принцове, а според Устава на тамплиерите, цитиран в „История“-та на Марион Мелвил, царуващ принц не може да бъде приет в Ордена. Сега какво излиза? Че г-жа Попова няма право да продължи да бъде вицепрезидент или че тя е монахиня-воин, преследвана за ерес във Франция? Представям си нещо средно между Жана д’Арк и Еовин Роханска. Понеже тамплиерите са точно това, монаси-воини… само че май при тях жени не членуват. България е страна в Европейския съюз и всички настоящи или бъдещи тамплиери у нас трябва да знаят, че в резултат от присъди, издадени в Париж и Авиньон през 1307-а, могат да бъдат предадени на френските власти.

От друга страна, проф. Николай Овчаров, който убедено твърди, че български, възрожденски каменни кръстове от ХІХ в. били „тамплиерски“ (може би бъркайки ги заради формата им с малтийски кръстове, ама те пък са хоспиталиерски, което не е същото), също е член на местния орденски филиал, а пък той, професорът, ги разбира нещата. Тъй че можем да се обърнем и към него с въпроса – какви всъщност са тези български тамплиери? Пленени от цар Калоян рицари, намерили радушен прием в село Кондофрей? И сега о. р. ген. Ралчев от УБО, г-жа Попова, семейство Арабаджиеви, самият проф. Овчаров, а от тия дни – явно и Главният Кардам се явяват потомци на кондофрейско-калоянския клон от иначе забранения орден? Божичко, това е по-добро от „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“! И Дан Браун би си водил бележки, защото действителността надминава всяка негова фантазия.

О. р. ген. Ралчев ще подари на Главния Кардам мрамор за баня… извинявам се, за Голямата базилика в Плиска. Добре, това е патриотично и дори някак православно (хм, странно, едно време тамплиерите са били католици, поне така твърди книгата на Марион Мелвил, спонсорирана от същия генерал от УБО и публикувана от г-жа Арабаджиева). Свършиха ли камъните от старинните гарички в австрийски стил, които трябваше да бъдат разрушени, за да се построи с техния материал древно-новата базилика? Или може би част от строителния материал изгоря при случайни пожари в Пловдив? Някак си подаряването на мрамор в случая ми напомня строеж на вила от соцвреме: заемеш по нещо от приятели, оттук-оттам, позакърпиш, понаправиш, па поканиш всички на почерпка.

Не се съмнявам, че новата базилика, застлана с тамплиерски мрамор, осветена в присъствието на секачи на вишни и на генерали от УБО, с елегантно басейнче за фекалотерапия в средата, ще се казва „Свети цар Тривелий-Теоктист Тамплиер Великобожидарский“. На външен вид най-вероятно ще прилича на Летящата чиния на Бузлуджа, защото няма как да бъде другояче при широката дейност на прекрасния архитект Юлий Фърков, когото пловдивчани изгониха от града си, когато искаше да им наложи някаква измислена четиринайсетметрова кула. Базиликата в Плиска, за която Божидариумът твърди, че била непокътната ту до 1506-а, ту до 1605 година, ще бъде достроена от същия човек, който искаше да построи не само обичайните си фантастични представи, но и чисто новички, китни сводчета над останките на и бездруго измъченото софийско Ларго.

Смея се, плача, пускам химна, чудя се да не викна ли едно: „Булгар! Булгааар!“ през терасата, сипвам си едно, отварям прозореца да влезе малко въздух… разбирате, обземат ме буйни емоции, когато си представя екипа от чудесни личности, събрали се над останките от горката Голяма базилика: генералът от охраната на Живков носи мрамор, вицепрезидентът Попова и семейство Арабаджиеви подават тухли, вар и трупчета от вишнева дървесина, професорите Овчаров и Димитров завеждат хорото, ентусиазма, патриотизма и кебапчетата, старозагорският митрополит Галактион благославя, архитект Фърков творчески размахва мистрията и твори фантастични кули, а някой трипапопогален вожд подлага глава под хладните и свежи струи на аязмото на св. Св. Копроним и Фекалий…

Липсва ми само г-н Хайтов да вдигне пред базиликата една танцуваща статуя. Кажете ми честно, защо още ги търпим тия?

Всичко от Манол Глишев в „Площад Славейков“