Тънката струна на обичта на българите

Малцина са творците в българското изкуство, които са приемани еднозначно и са недосегаеми за злободневната жлъч. Един от тях – безспорен, никога неразвенчан и винаги възвеличаван – е Владимир Димитров – Майстора. Той е обект на възхита от хора, несъвемистими като мислене, поставен е на пиедестал от почитатели на родното и на чуждото, на старото и на новото.

Това е особено видимо в двойната изложба на Националната галерия –  „Образът на Майстора“ в Квадрат 500 и „Майстора и „Родното изкуство“ в Двореца. В първата са наредени десетки негови автопортрети, но и въплътен от редица свои съвременници и художници от други поколения. А във втората виждаме огромното му влияние върху творчеството на мнозина прославени художници.

Снимка: „Площад Славейков“

Васил Стоилов, „Апотеоз на Майстора“. Снимка: „Площад Славейков“

„Автопортретите на Майстора са ръкопис на откровение и на морална сила – пише неговият приятел и изследовател Васил Стоилов, чиито портрети на Майстора може да се видят в двете изложби. – От първия автопортрет с въглен до последния с масло върху хартия те „бележат стълбите, по които се е изкачвал и от които неведнъж се е сгромолясвал.“

Владимир Димитров – Майстора, „Автопортрет“. Снимка: Площад Славейков“

Майстора може да не е единственият голям български художник, вероятно могат да бъдат намерени основания за критика върху творчеството му, но Майстора притежава нещо, което не се дава случайно – обичта и разбирането на публиката, разпростряла се в няколко поколения. Неизчерпаемо наследство е неговото присъствие в българската култура, стабилна опора за съществуването ѝ. Привидно случайно, но той със сигурност е напипал тънката струна, която обединява българите по принцип и която често изпускаме от поглед.

„Майстора, който е бил природно хрисим и необикновено кротък човек, чието простосърдечие е лъхало от цялата му фигура, жестове, думи, поведение, сам се е виждал много по-различен и очевидно е желаел чрез своите автопортрети (поне тия до времето около 1921 г.) да внуши една друга представа за себе си – представата за горд, непреклонен, упорит, фанатичен и дори… страшен човек“, пише за него изкуствоведът проф. Димитър Аврамов.

Портрет на Майстора от Васил Стоилов. Снимка: Площад Славейков“

Владимир Димитров е и доказателство за това, че личността се просмуква в творчеството, че човекът и творецът не могат да бъдат разделени. Усещането за патриархална благост и топлота е част от всички картини на най-известния и най-масово обичан български художник. Вградил е себе си в образите, които е рисувал, затворил е сянката си завинаги в тях.

Дългият път на Майстора в търсене на собствено лице – буквално и метафорично – е белязан от една неизменна следа. Каквото и да прави, накъдето и да насочва творческия си фокус, Владимир Димитров не спира да се придържа към родното. И не говорим за декларативна „българщина“, а за обич и връзка, за емпатия към хората, за дълбоко разбиране на заложеното в тях. Но още по-важен е фактът, че Майстора се оказва възел между различни епохи – наследник на стари традиции и основоположник на нови.

„Не по-малко органична е и връзката, която съществува между изкуството на Владимир Димитров – Майстора и творчеството на онези български майстори-зографи от епохата на Възраждането, които продължаваха да творят, отразявайки новото време с изразните средства на старата българска живописна традиция“, пише проф. Кирил Цонев.

Васил Стоилов, „Майстора в ателието на Андрей Николов“. Снимка: Площад Славейков“

Скулптурни портрети на Майстора от Андрей Николов. Снимка: „Площад Славейков“

Още приживе Майстора е приет за „класик“, „патриарх“ не само на Движението за Родно изкуство или „Роден стил“ (както го нарича още през 1930-те Чавдар Мутафов), но и за „кулминация“ на цялата българската живописна традиция (според определението на Кирил Кръстев), наред с Боянския майстор и Захарий Зограф. Посмъртно тази негова слава само ще расте. Днес едва ли има българин, за когото Майсторът да не е разпознаваем като творчество и индивидуален образ, а за мнозина е спонтанно олицетворение на цялото българско изобразително изкуство.

Портрети на Майстора от Иван Ненов, Асен Василев и Карл Йорданов. Снимка: „Площад Славейков“

Васил Стоилов, „Богомилска проповед“. Снимка: „Площад Славейков“

Майстора в картина на Васил Чакъров. Снимка: „Площад Славейков“

Теню Пиндарев, карикатура със Захари Зограф и Майстора. Снимка: „Площад Славейков“

Портрет на Майстора от Светлин Русев. Снимка: „Площад Славейков“

Снимка: „Площад Славейков“

Куратор на двете изложби е Иво Милев.

Експозициите може да бъдат разгледани до 28 август.

Вижте още: НАРИЧАМЕ ГО ПАТРИАРХ НА ЖИВОПИСТА, ЗАЩО НЕ ГО ПОЧИТАМЕ КАТО ВАЗОВ?