Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Танцьорката на 106 г., в чийто речник отсъства думата „стар“

Казвам си, че просто съм била наоколо дълго време, твърди австралийката Айлийн Крамър

Айлийн Крамър в късометражния филм „Lady of the Horizon“. Снимка: Сю Хийли/eileen-kramer.com - Танцьорката на 106 г., в чийто речник отсъства думата „стар“

Айлийн Крамър в късометражния филм „Lady of the Horizon“. Снимка: Сю Хийли/eileen-kramer.com

Клишето, че възрастта е само число, е особено вярно на 1 юни, Международен ден на детето. На 106 години австралийката Айлийн Крамър е по-продуктивна от всякога. Живее в дом за възрастни, но възрастта ѝ не е пречка да живее пълноценно – пише по един разказ на ден, публикува книги и участва в най-престижното художествено състезание в Австралия. Прекарала десетилетия в чужбина, от 99-годишна Крамър отново е в родния си Сидни, където се е посветила на танца.

Грациозните ѝ драматични движения може да се видят в поредица от видеа, а публиката в Сидни ги е гледала и на живо в три спектакъла на Националния институт за драматични изкуства или на някои от независимите сцени в Австралия. В кариерата си Крамър е участвала в два големи танцови фестивали в Аделаида и Бризбейн, снимала се е във филм, изпълнявала е множество спектакли, написала е три книги, обобщава Гари Нън в Би Би Си, който кани Крамър на разговор.

Разбира се, сред най-честите въпроси, които 106-годишната артистка получава, е откъде намира енергия за всички дейности, които практикува, и има ли тайна за танцуването на подобна възраст. Отговорът е под формата на критика за журналиста – „стар“ и „възраст“ не са думи от нейния речник.

„Казвам си, че просто съм била наоколо дълго време и съм научила няколко неща по пътя си дотук – коментира Крамър. – Не разбирам хората, които казват, че усещаш, когато си стар. Отношението ми към създаването на изкуство е същото като от детството ми.“

Айлийн Крамър посрещна 106-ия си рожден ден през ноември 2020 г. с парти, на което гостите празнуваха отвън, а тя присъстваше зад прозореца на дома за възрастни. Снимка: Сю Хийли/eileen-kramer.com

В последните години Крамър е съсредоточила усилията си върху събирането на средства, хореографията и изпълнението на няколко танцови видеа. Локдаунът в Сидни временно осуетява работата ѝ, но не за дълго. Снимачната площадка е избрана символично – фон на най-новото видео на Крамър е гигантско смокиново дърво в покрайнините на Сидни. Танцьорката казва, че дървото я връща в детството ѝ и служи за вдъхновение на хореографията. Предстои да бъдат заснети още няколко кадъра и видеото влиза в постпродукция. Междувременно до края на годината трябва да излезе книгата ѝ, тя ще бъде публикувана от собственото ѝ издателство „Basic Shapes“.

И докато хиляди усетиха психическото натоварване от Ковид-19, бяха обхванати от несигурност за бъдещето, Крамър споделя, че изобщо не е усетила натиска на пандемията.

„Нямам нищо против Ковид – казва тя. – Не съм се чувствала самотна или затворена – когато пишеш, винаги имаш компания.“

Айлийн Крамър води пъстър живот – родена в Сидни, тя учи за танцьор и обикаля Австралия с балетната трупа „Bodenwieser“ в продължение на десет години. Пътува из Индия, установява се в Париж, по-късно заживява в Ню Йорк, където остава до 99-годишна възраст. Кариерата ѝ се простира в едно столетие и на четири континента. В Париж се издържа като позира без дрехи на курсове по рисуване, във френската столица се сприятелява и с Луис Армстронг. На 104 години става най-възрастният участник в конкурса „Арчибалд“, най-престижната награда за портретно изкуство в Австралия.

Крамър твърди, че най-добрият съвет, който е получавала някога, е от мадам Боденвийзер, основателката на балета „Боденвийзер“. Тя ѝ казала, че мъжете остават при жените, които се застояват на едно място, а не при онези, които непрекъснато пътуват, като нея.

„След нас оставихме няколко разбити сърца“, разказва танцьорката.

Колкото до здравето си, тя казва, че „никога не се е интересувала от това да боледува, както правят някои“. Споделя, че не приема хапчета, с изключение на витамините, препоръчани от лекарите ѝ. С това разговорът ѝ с журналиста приключва – викат я за Ковид-ваксинация.

„Ужасно ме е страх от инжекцията, но ще ме предпази от болестта“, казва тя накрая.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС