Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Таня Масалитинова се „завръща“ в Народния, посмъртно

Таня Масалитинова (1921-2014) - Таня Масалитинова се „завръща“ в Народния, посмъртно

Таня Масалитинова (1921-2014)

В последните години от живота си голямата актриса Татяна Николаевна Масалитинова беше трудно подвижна, живееше с телевизора и телефона. Разговаряше с удоволствие с всеки, който я потърсеше – познат или непознат. Започваие с думите: „Говорете по-високо и по-бавно, не ви чувам…“ Масалитинова си отидена 92 г.  в събота следобяд.

Тя обичаше да говори за своето минало в театъра. Дъщеря е на знаменития Николай Осипович Масалитинов, създал Държавната театрална школа у нас. Преди да завърши актьорско майсторство при баща си, Таня учи 3 години живопис в Художествената академия в София. Специализира режисура при Георгий Товстогонов в Санкт Петербург, при Анатолий Ефрос в Москва, при А. Аксер във Варшава и играе в Пражкия народен театър. На българската сцена дебютира в Народния театър през 1947 г. в ролята на Людмила в спектакъла „Васа Железнова“ от Максим Горки.

След 43 години в Народния, Масалитинова напуска трупата с обида. Тя е пенсионирана с група актьори по времето на директора Дико Фучеджиев.

„Имах много енергия и играх в още пет спектакъла, – казва актрисата в последното интервю, което направихме преди две години. – Не разбирах защо пенсионират актьори, които са нужни и още вършат работа?! Пенсионирай тези, които не ти вършат работа, а не които са имена. Трябваше да ни оставят още време… Аз не бях за пенсия. Но мен веднага след ртова ме назначи Кольо Петков в „Сълза и смях“, две години играх там и имах много хубави роли. До 84 години не съм спирала да играя.

Франциско

Това, което стана с нас, не зависеше от директора Фучеджиев. Аз бях в художествения съвет на театъра, когато той прочете списъка с нашите имена – 33-ма за пенсиониране. В онзи момент бях гримирана за представление, което имах същата вечер. Нищо не казах, всички замълчахме. Седнах си в гримьорната… Фучеджиев дойде при мен в антракта, много беше смутен. Обясни ми, че пенсионирането се налагало, за да се увеличат заплатите на останалите… Всъщност, инициативата е била от Комитета за култура, те са го накарали.

За съжаление, вече не съм добре с краката.  Правя едни гимнастики, ходя с проходилка, мисля че ще се вдигна отново. Навремето ми помагаше дъщеря ми и внукът ми, нямам никого, освен тях. Идва и една жена да ме разхожда. Живея чрез телевизора. И чета – благодарна съм, че от Народния театър ми платиха операция на очите, махната ми пердето. Държат да не се знае кой ми е помогнал.

Много ми се ходи на театър, защото все още съм с всичкия си. Но няма как. Слава Богу, мога да чета, да гледам телевизия. Обичам документалните филми, новините и някои турски сериали. Много професионално са направени и както са на семейна тема, така са и на социална. Критични са и няма прекалено откровени сцени със секс. Българските сериали обаче не ми се гледат.

Следя и политикита. Много съм разочарована… от всичко. Както казват руснаците: „Много движение, малко възвисение“. Уж всеки идва с добри намерение, но много се краде! Не бяхме такъв народ. Никога не съм била член на никаква партия, разсъждавам като лаик. Но не е само при нас това, навсякъде по света политиката куца. Най-лошото управление в България беше началото на комунистическото правителство след 1944 г. Ще отворя една скоба – обожавам „Майстора и Маргарита“ на Булгаков, защото това е най-фината сатира на Съветския строй… Сталин беше чудовище, Вълко Червенков изпълняваше тук неговите указания. Но аз съм благодарна на Червенков, защото даде на баща ми апартамент.

Изживях епохата на Народния съд и на всичките тези безобразия, които ставаха, интерниранията, концлагерите… Идеята на социализма беше прекрасна, но осъществяването беше катастрофално. Най-страшното ми преживяване бяха бомбардировката над София 1943-44 г. Едва оцеляхме, нашата кооперация беше разцепена по диагонал. Със семейството си бяхме в апартамента и добре, че не успяхме да отидем в скривалището, защото първо то беше взривено. Оцеляхме по чудо. Когато дойдохме на себе си, над нас беше небе, нямаше нищо.

Никога министрите на културата не са ме забравяли, за рождения ми ден всички президенти и от Съюза на артистите ми пращат красиви букети и телеграми“.

След броени дни Таня Масалитинова може би ще се „завърне“ в Народния. Но близките й все още не са решили дали поклонението пред паметта й ще бъде в любимия й театър.

 

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах