Тарантино: Време беше да се заговори за расизма

В интервю за британския „Телеграф“ Куентин Тарантино заявява, че флагът на Конфедерацията е американската свастика и отдавна е време да бъде повдигнат въпросът за неговото място в американското общество.

Последният филм на режисьора, „Омразната осморка“, разказва за обтегнатите расови отношения няколко години след Гражданската война – история, в която чернокож майор от Съюза (Самюъл Джаксън като Маркус Уорън) се оказва в компанията на двама войници от армията на Конфедерацията – Уолтън Гогинс като нов шериф в Южна Каролина и Брус Дърн като генерал.

В интервюто Тарантино коментира:

„Докато работехме по филма, се случиха събитията от последната година и половина – и той стана дори по-значим и актуален, отколкото си представяхме”.

В Щатите има непрестанни вълнения на расова основа, след като бели полицаи застреляха 18-годишния афроамериканец Майкъл Браун във Фергюсън, Мисури през август 2014 г.

В последствие и други инциденти наляха масло в огъня – сред тях бе и масовото убийство на шест жени и трима мъже в църква на афроамериканската общност в Чарлстън, Южна Каролина. Клането бе дело на бял расист, позирал преди това с флага на Конфедерацията, известен и като Генерал Лий.

Брус Дърн в ролята на южняшки генерал в „Омразната осморка“.

 „Изведнъж хората в Америка започнаха да говорят за Конфедерацията както никога преди – заявява Тарантино. – За мен това знаме винаги е било като американската свастика. А сега изведнъж всички започнаха да го обсъждат, да предлагат забраната му и да се сещат, че не е окей да го слагат по шибаните си автомобили, чаши за кафе и какво ли още не.

Хората започнаха да обсъждат и статуите на Бедфорд Форест (генерал от Конфедерацията и лидер на Ку клукс клан) в парковете. Е, отдавна беше време.“

В „Омразната осморка“ Уолтън Гогинс е в ролята на новия шериф на Ред Рок, расист и ренегат.

В разговора Тарантино се връща и към прословутото интервю по Канал 4 отпреди три години, в което се ядоса от въпрос на водещия Кришнан Гуру-Мърти за предполагаемата връзка между насилието във филмите му и реалното насилие. Филмите на Тарантино, включително „Джанго без окови“, „Глутница кучета“ и сега „Омразната осморка“ са с много високи нива на бруталност.

„Не бих се занимавал повече с него – казва той за Гуру-Мърти. – Но ето още нещо, което подкрепя моята теза: през последните 25 години може би филмите с най-тежко насилие се правят в Япония. А както всички знаем, това е страната, в която истинското насилие се среща най-рядко.”