Търг за по-добрата репутация

Месеци, след като Казуо Ишигуро бе отличен с Нобел за литература, българските читатели ще потънат в първия роман, с който писателят показва силата си на на разказвач. „Художник на променливия свят“ излиза през 1986-а, четири години след първата книга на Ишигуро, „Блед изглед с хълмове“. Тъкмо заради „Художник…“ той е поканен за автор на „Фейбър и Фейбър“, може би най-престижното издателство за висока литература.

Необичаен и красив е пътят на Казуо Ишигуро към писането. Едва петгодишен той пристига с родителите си във Великобритания. Баща му, известен океанолог, е поканен да се включи в научен проект, където разработва уред, използван и до днес. Семейството се установява в Кент, но живее с мисълта, че скоро ще се прибере в Япония. В местното училище Ишигуро е единственото дете, родено извън Великобритания, но той не се стреми да бъде като останалите, възпитаван в дома си в духа на японските обичаи и литература. Мечтае да стане музикант като кумира си Боб Дилан – по ирония след години двамата един след друг ще бъдат отличени с Нобел за литература.

Казуо постъпва като на шега в магистърска програма по творческо писане в университета на Източна Англия, където се явява с дълга до раменете коса, с китара и с портативна пишеща машина. Там, през 1980-а, защитава докторат, а междувременно пише първия си роман „Блед изглед с хълмове“, излязъл от печат през 1982-а.

Представяме ви откъс от „Художник на променливия свят“.

Ако в някой слънчев ден поемете нагоре по стръмната пътека, тръгваща от малкия дървен мост, който хората тук още наричат Люшкащия, не след дълго ще видите между короните на две дървета гинко покрива на моята къща. Дори и да не беше кацнала на върха на хълма, къщата пак щеше да изпъква сред околните и докато вървите по пътеката, сигурно ще се зачудите кой ли богаташ я притежава.

Само че аз не съм, а и никога не съм бил богат човек. Внушителният вид на къщата навярно би могъл да намери обяснение във факта, че тя е построена от предишния собственик, който е не друг, а Акира Сугимура. Разбира се, може да сте отскоро в града и в такъв случай името Акира Сугимура едва ли ще ви е познато. Но ако го споменете пред всеки, живял тук преди войната, ще научите, че в продължение на трийсетина години Сугимура несъмнено е бил сред най-уважаваните и влиятелни хора в града.

Осведомите ли се за всичко това, щом превалите хълма и се спрете да огледате хубавата кедрова порта, големия ограден двор, тънките плочи и стилната резбована греда на билото на покрива, извисяваща се над панорамната гледка, сигурно ще се запитате как съм се сдобил с този имот, след като по собствените ми думи съм човек със скромни възможности. Истината е, че купих къщата за нищожна сума, може би наполовина от реалната ѝ цена по онова време. Това стана възможно, благодарение на изключително странните – някой навярно би казал глупави – правила, наложени от семейство Сугимура при продажбата.

Оттогава вече са минали петнайсетина години. В онези дни, когато като че ли финансовото ми състояние се подобряваше от месец на месец, съпругата ми започна да ме притиска да намеря нова къща. С обичайната си предвидливост тя изтъкваше колко е важно домът ни да съответства на нашето положение, правеше го не от суета, а с оглед на необходимостта децата ни да се задомят подобаващо. Съзирах смисъла в думите ѝ, ала тъй като Сецуко, най-голямата ни дъщеря, беше още на четиринайсет или на петнайсет, не се захванах с въпроса настойчиво. И все пак в продължение на година-две, щом чуех, че се продава някоя подходяща къща, аз се сещах и правех нужните постъпки. За къщата на Акира Сугимура разбрах от един от моите ученици, който около година след смъртта му ме извести, че тя е обявена за продан. Самата мисъл, че може да стана неин собственик, ми се стори смехотворна и отдадох предложението на прекомерното уважение, което моите ученици винаги са питаели към мен. Но въпреки това реших да поразпитам и получих неочакван отговор.

Един следобед при мен дойдоха две достолепни дами с посребрени коси, които се оказаха дъщерите на Акира Сугимура. Изразих изненада, че съм удостоен с личното внимание на толкова високопоставено семейство, и по-възрастната от сестрите студено отвърна, че не идват само от любезност. През предишните месеци били получили немалко запитвания за къщата на покойния си баща и в крайна сметка семейството решило да отхвърли всички предложения с изключение на четири. Въпросните четирима кандидати били подбрани внимателно въз основа единствено на доброто име и постиженията си.

– За нас най-важното е – продължи тя – построената от баща ни къща да отиде у човек, когото той би одобрил и сметнал за достоен за нея. Разбира се, обстоятелствата не ни позволяват да загърбим напълно финансовата страна на въпроса, но тя категорично е на второ място. Затова определихме твърда цена.

В този момент по-младата, която дотогава си беше мълчала, ми подаде плик и аз го отворих под техните строги погледи. Вътре имаше само едно листче, абсолютно празно, ако се изключи изящно изписаната с туш сума. Понечих да изразя смайването си от ниската цена, но израженията на двете сестри ясно показваха, че насочването на разговора към парите ще се приеме за проява на лош вкус. По-възрастната каза простичко:

– Не е във ваш интерес да се опитвате да наддавате. Ние не желаем да получим повече от посочената сума. Вместо това възнамеряваме да проведем търг по отношение на доброто име, с което се ползва всеки от вас.

„Художник на променливия свят“ („Лабиринт“) излиза в превод от английски език на Владимир Молев. Художник на корицата е Албена Лимони.