Актьорите са все по-склонни да дадат всичко от себе си, за да се научат да танцуват и пеят по телевизията. А за по-малко пари, колкото дават в театъра, очевидно не си заслужава да се отдават 100 и повече процента! Ето затова у нас почти няма музикално или танцово представление, което да си струва цената на билета. Но ако видите танци и музика в някое риалити по телевизията, шансът да ви измъкнат пари за един-два SMS-а е голям. Защото там актьорът ще си даде зор да ви се хареса максимално, тъй като му плащат добре. Иначе ще си живее на сцената, без да прави излишни движения.
За щастие, срещат се и изключения. В спектакъла „Краят на градината” са хвърлени много и движения, и усилия, за да се получи хармония между танц и Чехов. Копнежът по непостижимото в творбите на Антон Павлович е изразен красноречиво не само чрез думите на двамата актьори, а особено чрез езика на телата им.
Десислава Чутуркова е капризна дворянка, влюбена в преуспяващия син на бивш крепостен селянин – Милен Николов.
Привличането помежду им е плод на невъзможния им съюз. Чутуркова е изящна като статуетка, а Николов има телосложението на човек, който би изкопал половин декар просто, за да се разкърши. Историята им се върти около квадратен дървен подиум в средата на сцената. Той е място на първата им среща, на дългите раздели, той е тяхното любовно ложе, салон за танци, а понякога музикална кутия, в която ту той, ту тя се въртят около оста си като малка балерина по волята на нечии предразсъдъци.
Искрено вълнение предизвикват бесловесните сцени в представлението. Двамата актьори пресъздават интимен танц с трудна за постигане красота, ако не е реално преживяна. Любовта в българския театър липсва така, както е изчезнал и хуморът в конфекцията от комедии.
Сюжетът е съчетание от пиеси, разкази и писма на Чехов. Ако се вгледате в героя на Николов, за да откриете черти на писателя, такива на пръв поглед може би няма да намерите. Той е събирателен образ на мъжа от Чеховия космос, който търси начини да обича. Създателите на спектакъла обаче са търсили аналогии именно с Антон Павлович, вдъхновени от биографията му, писана от Доналд Редфийлд. Този текст разкрива паралелите между героите на Чехов и неговия личен свят.
„Краят на градината”, за съжаление се играе в края на центъра на София, недалеч от столичния „Бродуей” – в Руския културно-информационен център. Николов и Чутуркова са открили среда, където Чеховата меланхолия намира повече разбиране. Но това не е най-обичайното място за театър в София. Достъпът до тях е труден, за разлика от този до телевизионните мечки, завзели сцените по ул. „Раковски”. Мястото на дуета Николов-Чутуркова определено е за друга театрална градина – там, където ще се погрижат спектакълът им да не увехне.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение