Най-ценните археологически находки, открити при разкопки в центъра на столицата и околността, очакват своята публика в Музея за история на София. Експонатите, представени в изложбата, са открити през 2015-а на територията на града при целеви разкопки, спасителни проучвания, около инфраструктурни проекти. Изследвани са 21 обекта, сред които Ларгото, площадът пред хотел „Шератон“, метростанция Сердика 2, раннохристиянската базилика в двора на манастир „Света Мария Магдалина“ (Бухово), раннонеолитното селище Слатина, римският обект при с. Чуковезир (Драгоман) и др.
От най-обсъжданият обект – Ларгото, ще бъде официално открит в сряда от 11,30 ч. Но артефактите от него, включени в изложбата в Музея за история на София, не са особено впечатляващи – 15 сребърни монети, римски денари (повечето републикански от I в. пр. Хр., най-късната е от времето на император Траян), фрагменти от луксозна антична керамика, глинено гърне, лампа, част от чаша, няколко монети и венециански стъклени мъниста от 15-16 век. В музея разполагат с още от находките от обекта, но не планират да ги представят в специална изложба, а като част от предстоящи тематични експозиции.
Най-любопитно в изложбата е златното съкровище от обекта до Драгоман. Разкопките са спасителни по трасето на газопровода България-Сърбия, проведени в изключителни тежките студове през ноември и декември 2015-а. Ръководител на обекта е археологът Борислав Борисов, общински съветник. При строежа на газопровода е открита пътна станция от римско време и селище наблизо. Учените установяват, че мястото е било обитавано още от 2500 години пр. Хр., културните пластове разкриват следи от живот до 5 век. Археолозите се натъкват на четири гроба от късно бронзовата епоха; един от тях е женски, именно в него са открити златните накити – миниатюрни мъниста с общо тегло половин грам.
Като пример за друг толкова богат некропол от този период Борисов даде Дъбене. Златните елементи са толкова дребни, че и металотърсачът не могъл да ги засече. В гроба откриват още прешлен за вретено. За гроба до женския учените предполагат, че е детски по останките от зъби. Другите два гроба са мъжки, в в тях са намерени бронзови ножове. В средата на 3 век мястото отново е било заселено, разказва Борисов – сред артефактите от този период има ножици, фибули, апликации за кожа. Сред най-интересните е бронзов амулет с лице на мъж с азиатски черти – учените предполагат, че е донесен по нашите земи от римски войник.
На обекта край Драгоман археолозите са намерили и гърне с 23 златни римски монети – слабо износени, вероятно скътани от собственика им малко след като са били сечени. Проучена е по-малко от 1/3 от целия обект, така че тази година предстоят нови разкрития от обекта край с. Чуковезир.
От раннонеолитния обект в Слатина продължават да излизат ценни находки. Това е най-старото селище на територията на столицата: тази година археолозите установиха, че е още по-старо – от 7-ото хилядолетие пр. Хр. Най-впечатяващият артефакт, разкрит миналата година, е свастиковиден каменен амулет, представен в изложбата.
Ръководителят на обекта пред хотел „Шератон“ Веселка Кацарова разкри, че Форумът на Сердика все още не е намерен. Миналата година екипът й започна разкопки с надеждата да разкрият централния площад на античния град, но вместо това намерили две сгради, разделени от улица. Очакванията са били пластовете да бъдат разположени на 6-7 метра дълбочина – както при Ларгото край ЦУМ, но се оказва, че тук древният град лежи на доста по-плитко – на около 3 метра дълбочина. Една от откритите сгради е строена през втората половина на 3 век, след което многократно е достроявана, има подово отопление, а един от водопроводите й е оловен. Именно в останките й е намерено сребърното имане на римския гражданин Селвий Калист – 2974 монети с общо тегло 12 кг. Монетите са обхващат управлението на 12 императори – от времето на Нерон до Александър Север. Сградата от другата страна на римската улица все още е непроучена.
На обекта са открити много останки от съдове от различни исторически периоди. Най-много предмети излизат от септични ями.
Търсенето на Форума на Сердика продължава и през новия археологически сезон. Предположенията на учените са, че под църквата „Света Неделя“ е разположен преториумът – главната сграда на военното управление в града, използвана същевременно и за кметство.
Още от експонатите, наредени в изложбата:
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение