Татяна Лолова и моята кутийка за спомени

Има такива дни в живота, дето нещо просто пада от небето в ръцете ти.
Юни някъде, ден като другите, звъни ми непознат номер. Вдигам, „Привет, Мария, Игор Марковски съм“, чувам. О, разбира се, че се знаем кои сме и що сме, но досега работата не ни е срещала. Наострям внимание - знам си, че Игор вечно...