Татяна Лолова за Георги Калоянчев: Не е виновен, че е толкова талантлив

„Калата бе най-щастлив на сцената, по време на игра. За него нямаше друг живот и друга радост, нищо друго не му беше по-интересно от хвърлянето в една роля“, казва Татяна Лолова за Георги Калоянчев в деня, в който се навършват 96 години от рождението му. Актьорът си отиде през 2012 г. 

„Светла му памет, много го обичах, както и цялата публика го обичаше. Той заслужаваше обичта на всички. Бог го беше пуснал на Земята, за да дава радост на хората с невероятната си дарба, за която той няма никаква вина. Просто беше надарен. Играеше великолепно, много точно, без да е чел всички умни и вълнуващи книжки, които много хора, някои от които артисти, са прочели, мислейки, че ще могат и да ги пресъздадат. Тялото, умът, духът му бяха създадени да се раздава от сцената и да действа магнетично. Невероятен партньор, невероятен актьор“, казва Лолова пред „Площад Славейков“.

Голямата актриса е играла десетки години заедно с Калоянчев, във време, когато Сатиричният театър имаше знаменита трупа – актьори, режисьори, оркестър, драматурзи. И Калоянчев е бил „бурлакът, който теглеше целия театър на гърба си“, казва Лолова.

„Ако Сатирата беше прекрасен театър, това се дължеше в голяма степен на Калоянчев“, казва тя.

Той действително има огромни заслуги за появата на този театър – създаден е, след го „измолва“ от Тодор Живков, на когото Калоянчев е любим актьор. Преди това на днешното място на сградата се е намирала топлоцентралата на Министерство на вътрешните работи.

„Но както обикновено става, никоя свръхдарба не е докрай оценена, одобрена, приласкана – отбелязва Лолова. – Ако ще да е получил всичкото нещо на света, то не може да бъде равностойно на онова, което му беше дадено свише и той го раздаваше с щедри ръце.“

Въпросът комедия или драма не стои пред Калоянчев. Той е най-силен в ролята, която в момента играе, казва Татяна Лолова, независимо дали е комедийна, или драматична:

„Много хора мислеха, че той е само комедиен актьор, но той беше страшно драматичен актьор. Той взривяваше публиката. Така е роден, има някаква вселена, има някой, който дава отгоре дарбите. На него му беше дадена много дарба и той я използва докрай“.

Татяна Лолова смята, че Калоянчев не умее да играе единствено в живота:

„Може да се е опитвал да играе, но не много сполучливо (смях). Гениален беше на сцената, в това, което в момента играе.

Помня как веднъж беше ходил с професор Боян Дановски в командировка в Германия, да гледат Брехтовия театър. В това време ние репетирахме пиеса на Вазов. Калоянчев дори не беше прочел пиесата, а камо ли да седне да учи в Германия. Той дойде и от самолета до влизането си на сцената беше готов за премиерата. Хвърли един бърз поглед и стана героят, за който беше посочен. Не е виновен, че беше толкова талантлив“.

С играта си Калоянчев предизвиквал силно вълнение и у колегите си.

„Всичките му роли бяха хубави – казва Лолова. – В една италианска пиеса, не мога да се сетя за заглавието, бяха разпределили двама актьори за една роля. По едно време се появи и името на Калата срещу ролята, като трети изпълнител, евентуално да бъде включен. Той разрида театъра от първия път, в който репетира тази роля, дадена му ей така. Защото тя беше трагикомична, а това е най-хубавият жанр, най-трудният, и той го владееше до съвършенство…

Публиката беше пленена от играта му, пленена от Божата дарба, дадена на едно невисоко същество. Беше гъвкав, а изглеждаше, че аха е готов да се спъне, но никога не се е спъвал и не можеше – защото беше виртуозен в движенията си“.

Любовта на Калата към театъра пламва, откакто е съвсем малък – той израства близо до театъра в Бургас, гледал големите актьори с ококорени очи и ходел да им купува цигари. Готов бил на всичко, за да го пуснат да влезе по време на представление и да ги гледа.

„Калата беше невероятно благословен от природа, град и националност – казва Татяна Лолова. – Играла съм с него безкрайно много пъти, той беше като руда, която се самопречиства и излъчва луда енергия. Когато не бяхме с него на сцената, всички актьори се събирахме зад кулисите засмени до уши от радостта на хумора му и разплакани от красотата на дарбата му. Думата „най“ не трябва да се употребява по принцип, но най-невероятният бе великият Георги Калоянчев“.