Татяна Лолова за Калоянчев, щастлив само на сцената

Сатирата отличи най-добрите комици в театъра, раздаде и награди за тъпота на Столична община, Каракачанов... и всички българи (снимки)

„Калата беше бурлакът, който теглеше целия театър на гърба си, играейки най-тежката роля и ако се налага, теглеше и автора, и режисьора, и всички останали в залата“, каза Татяна Лолова, отличена с наградата „Георги Калоянчев“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Татяна Лолова за Калоянчев, щастлив само на сцената

„Калата беше бурлакът, който теглеше целия театър на гърба си, играейки най-тежката роля и ако се налага, теглеше и автора, и режисьора, и всички останали в залата“, каза Татяна Лолова, отличена с наградата „Георги Калоянчев“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

През 2069 г. Европа вече ще се е изнесла на Марс, но на Стария континент ще си останат две нации – българите, защото сме големи патриоти (а отчасти и защото 82% от населението са с ТЕЛК) и част от англичаните, които все още се чудят какво да правят с Брекзит. В такава пост-апокалиптична патриотарска атмосфера, в която родината ни вече се е разпростряла на всичките морета, от които има нужда, за пети път председателства ЕС, за двадесети път домакинства Световното по футбол и за петдесети „Евровизия“, протекоха театралните награди „Златен кукерикон“ на Сатиричния театър. Третото издание на отличията се проведе се на 7 април, когато театърът празнува 62-ия си рожден ден.

Призът за най-добър спектакъл получи „Защото на мама така ѝ харесва“ на режисьорката Лилия Абаджиева, заглавие в афиша на Театър „Възраждане“. Наградата за режисура бе присъдена за Теди Москов за „Аз обичам, ти обичаш, тя обича“ на Малък градски театър „Зад канала“. В състава на същия спектакъл отиде признанието за главна женска роля – взе го Ирини Жамбонас за ролята си на Елизе.

Ирини Жамбонас (вдясно) получи наградата за най-добра женска роля, а Албена Михова бе в ролята на асистентка, която подава отличията и микрофона. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Теди Москов е режисьор и на постановката, при която отиде плакетът с кукериконче за главна мъжка роля – Валентин Танев, отличен за образа на Мусолинто в „Коя гад изяде кашкавала“ на Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе. В категорията „Млада надежда“ бе отличена Христина Джурова за ролята на Айна в „Семеен съвет“ от Кристина Клементе на Театър „199“.

Наградата за младата надежда Христина Джурова дойде отново от ръцете на актрисата Албена Михова. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Извънредно бе връчена награда за индивидуално театрално постижение и тя отиде при Ива Тодорова за моноспектакъла ѝ в „199“ „Приятно ми е, Ива“. Само седмица по-рано, на 27 март, тя си тръгна с два икара от Съюза на българските артисти за същото заглавие.

Към наградата си Ива Тодорова получи и шишенце валериан, такова бе предвидено за всички лауреати на вечерта. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Гилдията я удостои с множество награди, но най-голямото признание Ива Тодорова получи от своя идол Татяна Лолова, която сърдечно похвали таланта ѝ. Голямата актриса излезе на сцената, за да получи „Кукерикон“ за цялостен принос в областта на хумора и сатирата, наречен на името на дългогодишния ѝ партньор на сцената Георги Калоянчев.

„Толкова хубави неща се казаха за мен, че аз нямам какво да добавя – благодари Лолова и се обърна към публиката. – В този салон са кънтели винаги искрените, нечовешки смехове на публиката, която тази вечер вие представяте. Вие получавате наградата на публиката, която се е радвала през всички вечери на спектаклите на Сатиричния театър.“

Татяна Лолова се къпеше в любовта на публиката. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

„Златният Кукерикон“ за цялостния принос на Татяна Лолова към хумора и сатирата. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Тя си припомни 1956 г., когато професорът ѝ Стефан Сърчаджиев основава Сатиричния театър и я кани в актьорския състав. По това време актрисата е в Русе по разпределение.

„Аз бях в Русе, щото там исках да бъда и единствено там беше единственият директор, чийто човек не съм била. Иначе аз съм човек на всички директори, като се почне още от гимназиалното ми образование“, разсмя тя зялата.

Лолова разказа и за личния си път, който невинаги е бил пълен с хумор и смях. Когато тя е на 15, баща ѝ почива и майка ѝ иска да спре образованието ѝ, за да започне да работи и да помага в издръжката на домакинството. Тогава директорката на училището ѝ Паша Карагюлева иска разговор с майка ѝ:

„Учителско-родителският комитет извика майка ми, за да ѝ каже, че съм много талантлива и че през тази година ще ми дадат най-после заслужената награда за таланта ми – за цялостното ми творчество. Аз още не съм го довършила“.

Първото представление, което поставят на сцената на Сатиричния, е „Баня“ по Владимир Маяковски, постановка на Стефан Сърчаджиев, играно на 7 април 1957 г. На Лолова е даден образа на Фосфоричната жена, но тогава ролите нямали особено значение, защото всички смятали, че събраните актьори са „от кол и въже“.

„Искам да видя актриса, която се е родила да може да изиграе тази роля. Чак сега прочетох – то не било роля на човеци, а на категории, а пък аз не знаех, че играя категория и много лошо играх – продължи Лолова. – Сърчо много се измъчи с мен и от време на време ме даваше на заслужения ни артист Любомир Бобчевски да ме режисира. Той като ме режисира – става, пусне ли ме – хлътвам… Съро имаше страхотен вкус към актьорите. Думата „най“ не трябва да се употребява по принцип, но най-невероятният бе великият Георги Калоянчев.

Калата беше невероятно надарен от природа и от град, и от националност. Играла съм с него безкрайно много пъти, той беше като руда, която се самопречиства и издава луда енергия. Когато не бяхме с него на сцената, всички актьори се събирахме зад кулисите засмени до уши от радостта на хумора му и разплакани от красотата на дарбата му. Радвам се, че получавам награда на негово име. Нямам определение Калата какво е, но той беше щастлив само по време на игра, той беше бурлакът, който теглеше целия театър на гърба си, играейки най-тежката роля и ако се налага, теглеше и автора, и режисьора, и всички останали в залата.“

Татяна Лолова получи отличието си от сина на Калоянчев – Ивайло. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Безброй са спомените на Татяна Лолова за него – и тя разказа един особено топъл – Калата „никога не можеше да услужи с пари, защото нямаше пари в джоба“, но със съпругата му Валя често канели гости „и се е яло до насита“.

От къщата на Калата Лолова пренесе публиката в залата на Театър „199“ и заговори за моноспектакъла „Приятно ми е, Ива!“, който се наложило да гледа „скрито“, за да не притесни Тодорова.

„Няма такова нещо! Това не е театър, не знам как се нарича това нещо, което тя прави. Игра нечовешки, не съм виждала такова игране – възхитена бе Лолова и след това се пошегува с по-младата си колежка. – Ще има да живее, докато стигне 70-годишнината си, обаче е нещо невероятно, на нищо не прилича и по фигура, и по лице, видяхте я, а костюмът ѝ – кошмарен! Нито носът ѝ е правилен, нито възрастта ѝ е младежка, как може такова чудовище да е така прекрасно на сцената!“

Голямата актриса разказа и за създаването на кукерчето, запазената марка на Сатиричния театър. Лолова присъствала по профлиния (отговаряла за разпращането на поканите) на създаването му, когато художникът Хосе Санча започва да го рисува „от чатала, защото там е силата“

Най-бурни бяха аплодисментите, когато Лолова разказа за представление, което играла с Калоянчев в продължение на 9 години. Тогавашната директорка предложила да го свалят от афиша, но при прощалното представление актьорите толкова се радвали, че директорката размислила и решила да го върне в програмата. Тогава обаче от театъра ѝ казали:

„Калоянчев ще се върне, Лолова – никога!“.

Така и станало.

Залата слуша на крака Татяна Лолова, която си поемаше дъх между бурните аплодисменти. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков.

Наградени бяха не само добрите примери в театъра. Под формата на телевизионно предаване, наречено „Мента, глок и валериан“, водещите Калин Сърменов (директор на Сатиричния театър) и Александра Сърчаджиева пренесоха публиката в алтернативната 2069 г. и връчиха на най-извявените в областта на глупостта отличията „Златно звънче“ – за да може тъпотата да се открива по-лесно в обществото ни.

Водещите на церемонията „Златен кукерикон“ и на предаването „Мента, глок и валериан“ Калин Сърменов и Александра Сърчаджиева. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

„Звънчета“ бяха присъдени на вицепремиера Красимир Каракачанов – „за неистовите усилия, които той положи през последните 50 години, за да се увеличат българите драстично, независимо от вероизповедание, цвят на кожата и етнос“, на Боби Михайлов, на Столична община „за безумния опит да влезе в книгата за рекордите на Гинес за най-дълго продължил ремонт“, на „всички, които съсипаха българското Черноморие, Беломорие и всички останали български морета и океани“, както и на блюстителите на закона. Но най-мащабната „награда“ на вечерта бяха едни 7 млн. 824 хил. звънчета, които да си окачат всички българи, „за да можем винаги да разпознаем тъпаците“.

ДС