Тази вечер аз съм хубава, в рокля от Чернобил (снимки)

Или защо не е важно дали харесваме нашето произведение на Биеналето във Венеция

Входът на Централния павилион павилион с куротарската изложба на Ралф Ругов в „Жардини“ е обвит в мъгла от водна пара. Снимка: Емил Л. Гергиев/Площад Славейков - Тази вечер аз съм хубава, в рокля от Чернобил (снимки)

Входът на Централния павилион павилион с куротарската изложба на Ралф Ругов в „Жардини“ е обвит в мъгла от водна пара. Снимка: Емил Л. Гергиев/Площад Славейков

СОФИЯ – ВЕНЕЦИЯ – СОФИЯ

На 11 май започна Биеналето във Венеция, най-големият артфорум за съвременно изкуство в света. Същия ден бяха обявени победителите – и, откровено казано, не разбирам мотивите на журито за някои от тях. Прочетох ги, и все още са ми неясни; разсъждавайки върху тях, обаче, вече съм въвлечена в концепцията на тези произведения. Съвременното изкуство не почива върху въпроса „харесва ми – не ми харесва“, въобще не очаква интересът към него да почине, да си отиде с една от тези две констатации. Намеренията му са по-глобални. То очаква да потърсим идеята, отговора на въпроса защо ни обяснява света тъкмо по този възможно най-нестандартен начин. Или да ни предизвика просто да изпитаме някакво чувство – един от най-обсъжданите павилиони на Биеналето, пред който бе най-дългата опашка, ни въздейства тъкмо така.

Вижте още: ГОЛЯМАТА НАГРАДА НА БИЕНАЛЕТО ЗА ОПЕРА С ВЪЗДИШКАТА НА ЗЕМЯТА 

Два дни преди откриването „Площад Славейков“ получи покана да разгледа Биеналето заедно с представители на медии от цял свят, с галеристи, куратори, художници и знаменитости. Преди всичко, разбира се, разгледахме българския павилион в палацо „Джустиниан Лолин“ на Канале Гранде. „Как живеем“ е озаглавена комбинацията от произведенията на Рада Букова и Лазар Лютаков с куратор Вера Млечевска. Видяхме рядък случай, в който идеята е глобална, а не локална – без какъвто и да е намек за шевици, потури, трикольори, каквито често се опитваме да изтъкваме на международната сцена. Средствата са използвани пестеливо, не ни предлагат готово повествование – стига да не четем каталозите, затова и интерпретациите на тези две произведения предизвикаха вълна от коментари в българския интернет.

„Как живеем“ на Рада Букова и Лазар Лютаков в българския павилион. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

„Как живеем“ може да е въпрос, отговор или констатация – живеем в прост, но нетраен уют; обитаваме крепости от свръхтехнологична, но чуплива материя; пестим ресурсите на планетата, пилеейки ги… Това е нашата версия на онова, което ни казаха Букова, Лютаков и Млечевска, използвайки плоскости от фибран, чаши от рециклирано стъкло, произведени във Виетнам и експонирани върху постаменти от плексиглас, върху които контролирано са нанесени пукнатини.

Вера Млечевска (на преден план, отляво надясно), Лазар Лютаков и Рада Букова на откриването на българския павилион във Венеция. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Прочетохме десетки други обяснения, най-вече критики, включително и че за тези евтини материали българската държава е платила твърде висока цена (500 хил. лв. общо за цялото ни участие – наем на помещение, логистика, екип, автори…), а павилионът примерно на Македония струвал по-малко (не казват колко)… А почти без пари щеше да ни излезе едно платно (82×73 см), една-две четки, малко бои и рамка – както е направил Джорджоне през 1508-а, за да нарисува своята „Буря“, който видяхме в галерия „Академия“ срещу „Джустиниан Лолин“. Но една подобна картина, дори да е шедьовър, няма общо със съвременното изкуство, а и в случая нямаме Джорджоне.

Колкото до бурите в нашия си български казан, те не повлияха на атмосферния фронт над българското участие във Венеция. Нашият павилион бе посетен от десетки куратори на световни галерии, фондации, колекции, от видни критици и специалисти*. Каквито и страсти да бушуват на родна почва, най-важното е, че името „България“ присъства на световната арт сцена. Как ще ни видят, ако ни няма?

Впрочем, видяхме и павилиона на Македония. Намира се в старо, неподдържано палацо на тясна уличка в близост до „Сан Марко“. Произведението, наречено „Subversion to Red“ (Подриване на червеното), бе опит за коментар на социалистическото минало на страната, навремето част от социалистическа република Югославия. Откриването бе с дискусия по темата около червена маса във формата на пентаграм. Интересни бяха значките от счупени червени петолъчки, с които участниците бяха закичили реверите си, подобно на ордени. Но в деня след пърформанса павилионът ни се видя твърде илюстративен, бъбрив и празнословен, различни социалистически символи пълнеха изложбените помещения на палацото, коментар де факто нямаше. А счупените петолъчки – най-ярката метафора на останките от онова време – с които и ние искахме да се отбележим като хора от бивша соц република, бяха свършили.

Масата пентаграм, част от македонския павилион „Subversion to Red“ на Нада Прла. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Биеналето във Венеция е разположено основно на две локации – в „Арсенале“ и в „Жардини“, както и в различни сгради, пръснати из целия град. Кураторският проект на арт директора на тазгодишното Биенале Ралф Ругоф е разделен и в двете. Десетки произведения са част от водещата му тема „Да живееш в интересни времена“. Много от авторите не се съобразяват с нея, някои се представят с конвенционално изкуство, повечето творби са комбинирани с видео, поне две използват водни пари.

Произведението, което обиколи медиите в света още първият ден, бе корабът-ковчег за 800 мигранти, потънал през 2015 г., днес експониран на брега край павилионите на „Арсенале“. Идеята на автора – швейцарско-исландският художник Кристоф Бюхел – е да изследва ефекта на призрачната лодка върху посетителите на Биеналето. Ръждясалото корабче обаче е изложено без табела, която да посочи, че това е произведение на изкуството, и мнозина от похапващите в близкото кафене не проявяват никакъв интерес, нито пък респект от трагедията на стотиците мигранти, намерили смъртта си при корабокрушението – може би именно тази е идеята на автора, безразличието ни към чуждата трагедия?

„Наш кораб“ на Кристоф Бюхел. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Много от павилионите и произведенията не могат да бъдат разгледани на бегом. Всеки е като една малка изложба с много компоненти, с идеи, които рядко са очевидни. Съвременното изкуство в значително по-голяма степен изисква съдействието и участието на зрителя. Затова и ние споделяме впечатленията си само от видяното.

Най-дългата опашка, на която се наредихме и ние, бе пред френския павилион. Успяхме да влезем след около един час чакане. „Deep See Blue Surrounding You“ на Льор Прову възприехме като сън. За да влезем в него, ни посрещнаха по кална пътека, през храсталаци, през задния вход, на който някой вече беше надраскал неприлична рисунка. Дадоха ни по една маска, след което попаднахме в сюрреалистично преддверие, по което пристъпвахме върху водна повърхност от муранско стъкло, в което плуваха морски създания и боклуци… След това влязохме в тъмен киносалон, чийто под бе мек като тяло на октопод – а филмът, въздействащ на подсъзнанието, ни пренесе в сън, чието оповестено послание бе „Ти си човекът до теб, ти си стените на тази стая“… На излизане минахме през тъмна стая покрай гоблен с всички герои и образи от филма, по пода лазеше танцьор със странни движения, а навън от покрива на павилиона се стелеше гъста мъгла от водна пара.

Опашката пред френския павилион. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

На задния вход ни посреща неприлична рисунка. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Всеки посетител получава маска на входа. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Пристъпваме върху водна повърхност от муранско стъкло. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Гобленът с бродираните моменти от филма и танцьорът на пода. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Преживяването завършва с пелена от гъста мъгла. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

След френската атака на подсъзнанието, попаднахме на мътене на космически яйца в японския павилион. „Cosmo-Eggs“ на авторите Мотоюки Шитамичи, Taро Ясуно, Toшияки Ишикура и Фуминори Нусака има сложна за разбиране идея за съжителството между хората и не-хората. В центъра на павилиона посетителите лягат на кръгла надуваема пейка, слушайки музикалното произведение „Генератор за птичи песни“. На екраните около пейката се въртят черно-бели филми, показващи огромни скали, изхвърлени от цунами на морския бряг. Творбите са допълвани от митологични разкази, гравирани по стените.

„Cosmo-Eggs“ в японския павилион. Снимка: Венецианско биенале

Сред интересните творби бе страховит спектакъл с бял силиконов трон (подобен на римския трон, използван за „Линкълн мемориал“ във Вашингтон), поставен в огромна прозрачна кутия в „Арсенале“. От седалката излиза двуметров тънък маркуч, и докато зрителите наблюдават спокойно като в музей произведението, по маркуча внезапно тръгва въздух под силно налягане и яростно започва да удря всичко наоколо. След това въздухът спира, яростта се уталожва за минути, докато пак не изригне. Инсталацията, наречена „Dear“, е на Сун Янг и Пенг Ю.

„Dear“ на Сун Янг и Пенг Ю. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Едно от най-въздействащите произведения бе на украинката Жана Кадирова в „Жардини“ – манекени с рокли от стари фаянсови плочки. Приближавайки се да прочетем анотацията, рязко се отдръпваме – плочките, оказва се, са от взривилия се реактор в Чернобил.

„Second Hand“, радиоактивните рокли на Жана Кадирова. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

„Магазин“ на Жана Кадирова с изкуствени плодове и зеленчуци. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Следващите произведения ви предлагаме само със снимки:

„Divorce Dump“ (Отпадъци след развода) на румънката Андра Урсута. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

„Книжна лавица № 7“ на Йън Ксюжен. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Йън Ксюжен, „Dong Fang Hong I“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

„Пещерата на мрака” на Тревор Борг в павилиона на Малта. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Празният павилион на Венецуела. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Плетеното морско дъно на сестрите Кристине и Маргарет Вертхайм. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Чешкият павилион представя ретроспектива „Drawing in Space“ на Станислав Колибал (93), който присъства лично. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Павилионът на Азербайджан е посветен на виртуалната реалност. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Руският павилион в „Жардини“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Русия се представя с инсталация, подготвена от „Ермитажа“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

На излизане от „Жардини“, разхождайки се край брега, попаднахме на две градини със скулптури на прочути попарт артисти на открито, някои от които се представят и на самото Биенале. Много прочути фондации и частни колекции наемат по време на артфорума пространства в града.

Карол Фюърман. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Карол Фюърман. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Карол Фюърман. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Карол Фюърман. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Карол Фюърман. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Масуд Акаваджам, „Dilemma of Man II“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Идън Зарески. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Надим Карам, „Политика на диалог: Въртележката“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

А може би най-хубавото на това преживяване е, че когато и да излезеш от изложбените пространства на Биеналето, оставаш потопен във великолепието на града-музей Венеция.


* По информация на организаторите, още в първите дни българският павилион е бил посетен от редица световни куратори и критици, сред които Сабине Шашл, директор на музея „Хаус Конструктив“ (Цюрих, Швейцария), Бригите Хук, критик към „Артфорум“ и главен съветник на колекцията EVN (Австрия), Мария-Анна Потоцка, директор на МОCAK, Музей за съвременно изкуство (Краков), Екатерина Дегот, бивш директор на Световната академия в Кьолн, сега ръководител на Фестивала „Щирийска есен“ (Грац), Райналд Шумахер, куратор на „Арт колекция Дойче Телеком“, Катлийн Вейтс, главен куратор на БОЗАР (Брюксел), Ами Барак, куратор (Париж), Валтер Зайдел, главен куратор на Фондацията на „Ерсте банк“ (Виена), Джулиет Бингъм, куратор „Световно изкуство“, Тейт Модърн (Лондон), Мартин Фриц, ректор на Мерц Академия (Щутгарт), Алиса Прудникова, директор на регионални програми на Държавния център за съвременно изкуство (Москва), Аленка Грегорич, директор на Градската галерия в Любляна (Словения), Сабине Фогел, критик в „Кунстфорум“ и „Нойе Цюрхер цайтунг“, Мартин Янда, галерист (Виена), Инке Арнс, директор на „Медиенкунстферайн“ (Дортмунд), Моника Шевчик, директор на Галерия „Арсенал“ в Бялисток (Полша), Метю Сетфенсън, директор по стратегии в „Кристи’с“ (Лондон), Йоана де Вос, куратор (Брюксел)… включително и от италианския министър на културата Алберто Бонисоли.

OPERA OPEN