Тази вечер аз съм хубава, в рокля от Чернобил (снимки)

Диляна ДИМИТРОВА

12.05.2019

СОФИЯ – ВЕНЕЦИЯ – СОФИЯ

На 11 май започна Биеналето във Венеция, най-големият артфорум за съвременно изкуство в света. Същия ден бяха обявени победителите – и, откровено казано, не разбирам мотивите на журито за някои от тях. Прочетох ги, и все още са ми неясни; разсъждавайки върху тях, обаче, вече съм въвлечена в концепцията на тези произведения. Съвременното изкуство не почива върху въпроса „харесва ми – не ми харесва“, въобще не очаква интересът към него да почине, да си отиде с една от тези две констатации. Намеренията му са по-глобални. То очаква да потърсим идеята, отговора на въпроса защо ни обяснява света тъкмо по този възможно най-нестандартен начин. Или да ни предизвика просто да изпитаме някакво чувство – един от най-обсъжданите павилиони на Биеналето, пред който бе най-дългата опашка, ни въздейства тъкмо така.

Вижте още: ГОЛЯМАТА НАГРАДА НА БИЕНАЛЕТО ЗА ОПЕРА С ВЪЗДИШКАТА НА ЗЕМЯТА

Два дни преди откриването „Площад Славейков“ получи покана да разгледа Биеналето заедно с представители на медии от цял свят, с галеристи, куратори, художници и знаменитости. Преди всичко, разбира се, разгледахме българския павилион в палацо „Джустиниан Лолин“ на Канале Гранде. „Как живеем“ е озаглавена комбинацията от произведенията на Рада Букова и Лазар Лютаков с куратор Вера Млечевска. Видяхме рядък случай, в който идеята е глобална, а не локална – без какъвто и да е намек за шевици, потури, трикольори, каквито често се опитваме да изтъкваме на международната сцена. Средствата са използвани пестеливо, не ни предлагат готово повествование – стига да не четем каталозите, затова и интерпретациите на тези две произведения предизвикаха вълна от коментари в българския интернет.

„Как живеем“ на Рада Букова и Лазар Лютаков в българския павилион. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

„Как живеем“ може да е въпрос, отговор или констатация – живеем в прост, но нетраен уют; обитаваме крепости от свръхтехнологична, но чуплива материя; пестим ресурсите на планетата, пилеейки ги… Това е нашата версия на онова, което ни казаха Букова, Лютаков и Млечевска, използвайки плоскости от фибран, чаши от рециклирано стъкло, произведени във Виетнам и експонирани върху постаменти от плексиглас, върху които контролирано са нанесени пукнатини.

Вера Млечевска (на преден план, отляво надясно), Лазар Лютаков и Рада Букова на откриването на българския павилион във Венеция. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Прочетохме десетки други обяснения, най-вече критики, включително и че за тези евтини материали българската държава е платила твърде висока цена (500 хил. лв. общо за цялото ни участие – наем на помещение, логистика, екип, автори…), а павилионът примерно на Македония струвал по-малко (не казват колко)… А почти без пари щеше да ни излезе едно платно (82×73 см), една-две четки, малко бои и рамка – както е направил Джорджоне през 1508-а, за да нарисува своята „Буря“, който видяхме в галерия „Академия“ срещу „Джустиниан Лолин“. Но една подобна картина, дори да е шедьовър, няма общо със съвременното изкуство, а и в случая нямаме Джорджоне.

Колкото до бурите в нашия си български казан, те не повлияха на атмосферния фронт над българското участие във Венеция. Нашият павилион бе посетен от десетки куратори на световни галерии, фондации, колекции, от видни критици и специалисти*. Каквито и страсти да бушуват на родна почва, най-важното е, че името „България“ присъства на световната арт сцена. Как ще ни видят, ако ни няма?

Впрочем, видяхме и павилиона на Македония. Намира се в старо, неподдържано палацо на тясна уличка в близост до „Сан Марко“. Произведението, наречено „Subversion to Red“ (Подриване на червеното), бе опит за коментар на социалистическото минало на страната, навремето част от социалистическа република Югославия. Откриването бе с дискусия по темата около червена маса във формата на пентаграм. Интересни бяха значките от счупени червени петолъчки, с които участниците бяха закичили реверите си, подобно на ордени. Но в деня след пърформанса павилионът ни се видя твърде илюстративен, бъбрив и празнословен, различни социалистически символи пълнеха изложбените помещения на палацото, коментар де факто нямаше. А счупените петолъчки – най-ярката метафора на останките от онова време – с които и ние искахме да се отбележим като хора от бивша соц република, бяха свършили.

Масата пентаграм, част от македонския павилион „Subversion to Red“ на Нада Прла. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Биеналето във Венеция е разположено основно на две локации – в „Арсенале“ и в „Жардини“, както и в различни сгради, пръснати из целия град. Кураторският проект на арт директора на тазгодишното Биенале Ралф Ругоф е разделен и в двете. Десетки произведения са част от водещата му тема „Да живееш в интересни времена“. Много от авторите не се съобразяват с нея, някои се представят с конвенционално изкуство, повечето творби са комбинирани с видео, поне две използват водни пари.

Произведението, което обиколи медиите в света още първият ден, бе корабът-ковчег за 800 мигранти, потънал през 2015 г., днес експониран на брега край павилионите на „Арсенале“. Идеята на автора – швейцарско-исландският художник Кристоф Бюхел – е да изследва ефекта на призрачната лодка върху посетителите на Биеналето. Ръждясалото корабче обаче е изложено без табела, която да посочи, че това е произведение на изкуството, и мнозина от похапващите в близкото кафене не проявяват никакъв интерес, нито пък респект от трагедията на стотиците мигранти, намерили смъртта си при корабокрушението – може би именно тази е идеята на автора, безразличието ни към чуждата трагедия?

„Наш кораб“ на Кристоф Бюхел. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Много от павилионите и произведенията не могат да бъдат разгледани на бегом. Всеки е като една малка изложба с много компоненти, с идеи, които рядко са очевидни. Съвременното изкуство в значително по-голяма степен изисква съдействието и участието на зрителя. Затова и ние споделяме впечатленията си само от видяното.

Най-дългата опашка, на която се наредихме и ние, бе пред френския павилион. Успяхме да влезем след около един час чакане. „Deep See Blue Surrounding You“ на Льор Прову възприехме като сън. За да влезем в него, ни посрещнаха по кална пътека, през храсталаци, през задния вход, на който някой вече беше надраскал неприлична рисунка. Дадоха ни по една маска, след което попаднахме в сюрреалистично преддверие, по което пристъпвахме върху водна повърхност от муранско стъкло, в което плуваха морски създания и боклуци… След това влязохме в тъмен киносалон, чийто под бе мек като тяло на октопод – а филмът, въздействащ на подсъзнанието, ни пренесе в сън, чието оповестено послание бе „Ти си човекът до теб, ти си стените на тази стая“… На излизане минахме през тъмна стая покрай гоблен с всички герои и образи от филма, по пода лазеше танцьор със странни движения, а навън от покрива на павилиона се стелеше гъста мъгла от водна пара.

Опашката пред френския павилион. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

На задния вход ни посреща неприлична рисунка. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Всеки посетител получава маска на входа. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Пристъпваме върху водна повърхност от муранско стъкло. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Гобленът с бродираните моменти от филма и танцьорът на пода. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Преживяването завършва с пелена от гъста мъгла. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

След френската атака на подсъзнанието, попаднахме на мътене на космически яйца в японския павилион. „Cosmo-Eggs“ на авторите Мотоюки Шитамичи, Taро Ясуно, Toшияки Ишикура и Фуминори Нусака има сложна за разбиране идея за съжителството между хората и не-хората. В центъра на павилиона посетителите лягат на кръгла надуваема пейка, слушайки музикалното произведение „Генератор за птичи песни“. На екраните около пейката се въртят черно-бели филми, показващи огромни скали, изхвърлени от цунами на морския бряг. Творбите са допълвани от митологични разкази, гравирани по стените.

„Cosmo-Eggs“ в японския павилион. Снимка: Венецианско биенале

Сред интересните творби бе страховит спектакъл с бял силиконов трон (подобен на римския трон, използван за „Линкълн мемориал“ във Вашингтон), поставен в огромна прозрачна кутия в „Арсенале“. От седалката излиза двуметров тънък маркуч, и докато зрителите наблюдават спокойно като в музей произведението, по маркуча внезапно тръгва въздух под силно налягане и яростно започва да удря всичко наоколо. След това въздухът спира, яростта се уталожва за минути, докато пак не изригне. Инсталацията, наречена „Dear“, е на Сун Янг и Пенг Ю.

„Dear“ на Сун Янг и Пенг Ю. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Едно от най-въздействащите произведения бе на украинката Жана Кадирова в „Жардини“ – манекени с рокли от стари фаянсови плочки. Приближавайки се да прочетем анотацията, рязко се отдръпваме – плочките, оказва се, са от взривилия се реактор в Чернобил.

„Second Hand“, радиоактивните рокли на Жана Кадирова. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

„Магазин“ на Жана Кадирова с изкуствени плодове и зеленчуци. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Следващите произведения ви предлагаме само със снимки:

„Divorce Dump“ (Отпадъци след развода) на румънката Андра Урсута. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

„Книжна лавица № 7“ на Йън Ксюжен. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Йън Ксюжен, „Dong Fang Hong I“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

„Пещерата на мрака” на Тревор Борг в павилиона на Малта. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Празният павилион на Венецуела. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Плетеното морско дъно на сестрите Кристине и Маргарет Вертхайм. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Чешкият павилион представя ретроспектива „Drawing in Space“ на Станислав Колибал (93), който присъства лично. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Павилионът на Азербайджан е посветен на виртуалната реалност. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Руският павилион в „Жардини“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Русия се представя с инсталация, подготвена от „Ермитажа“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

На излизане от „Жардини“, разхождайки се край брега, попаднахме на две градини със скулптури на прочути попарт артисти на открито, някои от които се представят и на самото Биенале. Много прочути фондации и частни колекции наемат по време на артфорума пространства в града.