Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Тази война – на юмруци, на думи и жестове – как се регулира?

Реакции във Фейсбук след поредното нападение на улицата

Водещият от БНТ Иво Никодимов бе нападнат  и пребит от трима непознати мъже в Борисовата градина. Снимка: БНТ - Тази война – на юмруци, на думи и жестове – как се регулира?

Водещият от БНТ Иво Никодимов бе нападнат и пребит от трима непознати мъже в Борисовата градина. Снимка: БНТ

Стената ми е пълна с нападнати, пребити, смазани хора
Теодор УШЕВ

А казвали били, че в Бразилия нападали хора, имало престъпност. Пък стената ми днес, пълна с нападнати хора, пребити хора, смазани хора. И това, все в милата, родна България. И? Какво правим сега? Пускаме армията в пълно бойно снаряжение, както в Бразилия, да патрулира по улиците ли? Тази война – на юмруци, на думи и жестове – как се регулира?

Млатенето с думи и с юмруци е на една ръка разстояние
Георги ГОСПОДИНОВ

Млатенето и мразенето тук станаха стандарт. Между млатенето с думи и онова с юмруци има една ръка разстояние, но все е млатене.
Впрочем, това с думите някак сеирджийски одобряваме – то е автентика, характер, не цепим басма, копеле, а пък от другото се гнусим, поне публично. Има известно лицемерие в това.

Омразата от парламента вече е на улицата
Антоанета ЦОНЕВА

Вербалното и физическото насилие са разделени от много тънка граница – това, което се прави с думите тук (във Фейсбук – бел. ред.) – тази омраза и ожесточение, които се леят, са предмостието към побоя посред бял ден на улицата – загубихме всякаква чувствителност колко са силни думите и къде могат да ни отведат. Помните ли кадрите по телевизията как един самонарекъл се „патриот“ влачи възрастна жена на границата – помните ги; а помните ли, че този сега е вицепремиер, а негова активистка е задържана като каналджийка на бежанци; а помните ли какви думи на омраза е изричал от парламентарната трибуна – без последствия и реакция, всичко това вече е на улицата – нарича се „безпредел“.

Победихме омразата
Мария СПИРОВА

Победихме речта на омразата с бой.

Боят стана национална ценност
Венци МИЦОВ

Ял съм бой два пъти в живота си. Веднъж още преди Десети ноември – футболна агитка ме припозна за фен на другия отбор и ни понатупаха – мен и един приятел, насред Попа. Втория път – след Десети ноември, когато четирима здрави селяци ни помляха от бой мен и един приятел почти пред апартамента на родителите ми в Кюстендил, а после, за по-сигурно ме обраха (оттогава устата ми е леко крива). И в двата случая нападателите имаха числено превъзходство.

Но не за това искам да пиша днес. Не за това, че побойниците обикновено са страхливци, които никога няма да излязат срещу вас, ако сте числено равни и с изравнени сили. Искам да пиша за друго – днес ние смятаме боя за национална ценност. Имаме си поговорки: „Бий, за да те уважават“. Когато успеем в някоя кауза, казваме „бихме ги“. Партиите, които печелят казват: „Бихме конкуренцията, смачкахме я“. Дори медиите вече „мачкат“ и често са „бухалки“. Боят се е превърнал в национална ценност.

И за това вина носим ние. Не държавата, макар, че тя е абдикирала от културата, образованието, а сигурността се изразява в създаването на 580 служби за сигурност. Не училището, защото знание без домашно възпитание не води до нищо. Не, вината е наша.

На място, в което се бием с думи от сутрин до вечер и борим езика на омразата с език на омразата, разстоянието от писалката до бухалката е твърде малко.

Пиша този статус в подкрепа на бития днес журналист от БНТ Иво Никодимов. Но и в подкрепа на битите незрящи туристи в Несебър, на убития заради забележка от изнервен шофьор софиянец, когото забравихме за няколко дни.

Пиша този статус, за да предупредя: внимавайте. Огледайте се! Вижте в какво сме се превърнали! Дайте си сметка какво се случва. И защо.

Надявам се този път 580-те служби за сигурност да си свършат работата и извършителите на това отвратително деяние да бъдат разкрити. След това и осъдени.

А после нека ние да свършим своята част от работата – да възпитаме децата си така, щото да изберат писалката пред бухалката.
Иначе от нас няма да има смисъл…

Боят вече не е престъпление, а средство
Мария КАСИМОВА

Боят у нас вече не е престъпление. Той е средство. Той е начин да изразиш недоволство и несъгласие. Така са правели диваците. Ние отдавна сме такива. И сега пак никой нищо никъде няма да направи. И утре други ще бият, а после още други. Накрая просто ще си се бием. И няма да има нужда от думи, от мисли, от права и закони. То вече се случва. Новата нормалност…

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg