Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Театър или шпек народен

Любомир Нейков и Стоянка Мутафова в сцена от "Скакалци".  - Театър или шпек народен

Любомир Нейков и Стоянка Мутафова в сцена от "Скакалци".

Можех да напиша унищожителен текст след премиерния спектакъл «Скакалци» на «Комиците», заглавието би могло да бъде «Не театър, шпек народен». Запитах се обаче има ли нужда театърът ни от още един камък в стъпканата му градина. Градивна ли би била подобна присъда, или повече ще навреди. А и имаме ли право да осъждаме творците, изправени пред дилемата «Шпек или изкуство»?

Сезонът започна с възвишения, с Аида, Шостакович, Шекспир, Хайтов, Ст. Л. Костов – все автори на произведения, които трудно могат да бъдат развалени или подобрени. Изборът на автор до голяма степен определя представлението. И не винаги ни е необходим катарзис на финала. Такъв не предизвикаха и «скакалците» на Любо Нейков. Самият той е баш скакалецът, чиновник-паразит в пиесата на Ст. Л. Костов.

Някои смятат изявите на Любо Нейков и неговия телевизионен драмсъстав за паразитни в театъра. Да, той не прави изкуство, което ще събуди възхищение у последователите на Гърдев и Москов. Но пък умее да разсмива обикновените българи, които бягат от интелектуалните метафори на сцената. Ако им отнемем ястия от националната кухня като „Вражалец“, „Скакалци“, „Големанов“, и им сервираме само изтънчени блюда като „Мъртвешки танц“, ще ги откажем да се „хранят“ в театъра. 

Тези аргументи обаче са безполезни за онези интелектуалци, които очакват елитарната култура у нас да победи масовата. Това никъде и никога не се е случвало. Няма и нужда. Гордостта да се наречеш сноб обаче пречи да се провиди, че Любо Нейков и Димитър Рачков няма да отнемат вниманието на обществото от Явор Гърдев, Теди Москов, Мариус Куркински, Нина Димитрова, Александър Морфов. 

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Явор Гърдев и Иван Добчев развиват изкуството, а Нейков и Рачков продават сиромашка радост. Двете изискват различни умения, сетивност и познания. Чия публика има повече право да се забавлява – тази, която предпочита да мисли и да се тревожи, или тази, която иска да се разтовари?

За да бъдеш комик са нужни качества, но е въпрос и на личен избор. Феноменално чувство за хумор например притежава Владо Пенев, той умее да предизвика смях от всичко. Но най-значимите върхове в кариерата му са в театрална работилница «Сфумато», където творят за ограничен кръг ценители. Помня Димитър Рачков като зловеща твар в образа на Яго в «Отело». Но той избра да последва Нейков в комедията. А как тарторът на комиците би развил таланта си в драмата, няма как да узнаем…

Успехите на българската сцена, както и в спорта, общо взето са плод на изключения. Държавата не си дава зор да предизвиква явления като Мариус Куркински, Явор Гърдев, Григор Димитров, защото е счупена. Управниците ни са вкопчени във властта, нужна им не да градят, а да рушат. Животът често имитира изкуството, казва Оскар Уайлд. Затова е изключително важна и най-неумелата форма на съзидание пред публиката, дори когато понамирисва на шпеков салам.

За съжаление, този текст би намерил повече почитатели, ако жилеше Любо Нейков… Така е, злъчта изскача от устата по-лесно, отколкото похвалата, и предизвиква повече овации. Повече дори от тези на «Комиците».

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах