Театър, нажежен до червено

Ако в обществото червеният цвят е в състояние да предизвика масов отлив и дори гняв, то в културата се задава събитие, което сияе в червено и може би е в състояние да създаде навалица. Спектакълът „Червено“ от Джон Лоугън е последната премиера на театралната улица „Раковски“ в столицата. Играят го на 5 и 24 юли в „199“.

Конфликтът в представлението е между гениален учител и неговия вироглав ученик. Първият е абстрактният експресионист Марк Ротко, чието червено в платната му никой колекционер в която и да е точка по света не може да сбърка. В неговия образ в „199“ влиза актьорът Георги Кадурин, възпитаникът му е Иван Юруков. Постановката е на Владлен Александров.

Като дете, в Латвия през зимните утрини, бъдещият художник Марк Ротко се пързаля на кънки по замръзналите улици от дома си до училище. Когато е на 10, семейството му емигрира в САЩ. На 18 г. Марк заживява в Ню Йорк, за да се отдаде на живописта. Ходи на курсове, среща се с бохеми, жадно чете митология и философия и изучава творчеството на големите художници. Жени се, развежда се. Жени се отново. Пише манифест за изкуството и непрестанно търси стила си. Дори когато картините му започват да се излагат във водещи галерии, той продължава да експериментира и да променя характера на своите платна. И макар да се надява на одобрението на творческите среди и на близките си (когато излага в Музея на модерното изкуство, единственият коментар на брат му е: „Каква огромна сграда!”), Ротко не спира да преследва изцяло неповторими изразни средства.

През 1958 г. художникът получава изключително примамлива поръчка да украси с картини стените на най-луксозния за времето си ресторант в Ню Йорк – „Четири сезона”. Точно тогава започва историята, описана в пиесата „Червено”. В студиото му пристига млад мъж, когото Ротко назначава, за да може изцяло да се съсредоточи върху най-смелото си начинание. И докато художникът фучи, гори отвътре и размахва четката си като шпага, с която е решен да разсече посредствеността и дребнодушието, оядеността и лицемерието, той открива, че присъствието на младия човек в ателието му ще се окаже не по-малко сложна битка. Сражение на поколенията, на разбирането какво „съдържат” цветовете, и какви са световете, които всеки от героите в „Червено” населява. Как си приличат и по какво се различават?

Изкуството е начин да се идентифицираш като човешко същество.