Театърът „Стани богат“

За разлика от Ники Кънчев, Михаил Билалов не демонстрира високо его и знания на нобелист - той играе д-р Уотсън

В „Стани богат“ Михаил Билалов играе типично интелектуално представление.  - Театърът „Стани богат“

В „Стани богат“ Михаил Билалов играе типично интелектуално представление.

Да гледаш Михаил Билалов на театралната сцена доскоро беше скъпоценно преживяване. След дълго отсъствие от България в полза на Франция, той се завърна, поканен преди 7-8 години от Явор Гърдев за елитното представление „Козата, или коя е Силвия“ в Народния театър и само там зрителят можеше да наблюдава огромния му талант. Той скъпернически го щадеше, излизайки само и единствено в този спектакъл, който доведе в София писателя легенда Едуард Олби.

По-късно БНТ го направи любимец на широката публика, макар че се обзалагам, че повечето от зрителите не знаят името на актьора, а само на героя му – мафиотския бос Джаро. Днес отново можем да гледаме Билалов ежедневно, стига да включим Канал 1, където от 19 – един театрален час, той се опитва да възнагради знанията на неизвестни участници в шоуто „Стани богат“, които превръща в свои партньори.

Водещият Билалов не познава само личността на партньора и точно тази неизвестност различава телевизионното риалити от театралния спектакъл, където дори гостуващият артист има възможност да се впише в екип от колеги, които не познава, защото има репетиции преди премиерата. И там става адаптацията на новодошлия към трупата.

Наистина, Билалов пита опонента си какво е образованието му, какво работи, какво обича да прави, но това са куртоазни въпроси, а не идентификация. Всъщност, за целите на шоуто – правилен отговор на колкото се може повече въпроси по скалата на възнаграждението от 500 до 100 000 лева – хич не е важно какво е учил и работил опонентът на водещия. При предшественика на актьора Ники Кънчев тези информативни питания се задаваха с очевидния за зрителя стремеж на водещия да разсее участника, да го обезсили в някаква степен.

Америка за България

Никога, още при Ники Кънчев, не съм знаел на какъв принцип избират човека на стола срещу водещия. Зрителите също едва ли са наясно. Това привнася известен крими момент в шоуто. Ако партньорът на водещия знае правилния отговор на основния въпрос или разполага поне с четири хипотези за него, колкото са възможните отговори, той може да се сравни с детектива в кримката, който дава обясненията за извършеното деяние, единствен докопал се до неговия механизъм. Водещият Билалов играе д-р Уотсън, помощникът на детектива, който е малко по-тъп от шефа си. Или се прави на по-тъп, за да тегли безконфликтно информацията.

За разлика от Ники Кънчев, Билалов не демонстрира високо его и знания на нобелист, радва се, ако опонентът му има постижения в живота и често се включва в разсъжденията му на глас по четирите варианта на отговорите. Дори може да решим, че фино им подсказва.

Всъщност, влизайки в ролята на водещ, Билалов пое огромен риск. Защото Ники Кънчев се беше превърнал в институция – едно, заради абсолютно новаторския за времето си формат, в който хем се печелят големи пари, хем това става не на хазартен принцип, а като възнаграждение за интелект. Второ, заради изключителната си харизматичност на журналист, меломан и киноман. Продуцентите днес сигурно дълго са си блъскали главата кого да му противопоставят, на какъв типаж да заложат и имат ли изобщо печелевш ход.

В този смисъл да изберат актьор за водещ на интелектуално шоу е добър удар. Не мога да си представя Билалов като тартор в „Семейни войни“ или „Съдебен спор“. Природата на „Стани богат“ автоматично филтрира голям част от телезрителите маниаци – онези, които коментират политическите новини с типичното за българина познание по всички въпроси, изречено безапелационно на салатка и ракия и с цветущ диалект.

На театралната сцена Билалов участва в роли на интелигентни персонажи. И май няма друг от съвременните театрални актьори, който повече от него да се доближава до определението интелектуален тип актьор. По загадъчната логика на синхрон между режисьора и сценографа, в няколко представления, на задната стена на сценичната кутия, представляваща хол или кабинет на героя на Билалов, е поставена голяма библиотека. Има я в „Козата“. Има я също в „Прощална вечеря“ и в „Името“ – две представления на режисьора Здравко Митков в Сатирата. Ако се вгледаме внимателно в двете постановки на Сатиричния театър, ще зебележим, че героят на Билалов играе все едно, че е в разгара на „Стани богат“ – рационален, внимателно зорък, контролиращ емоциите си.

Не е случайно, че опонент в конфликтната ситуация на „Името“ и „Прощална вечеря“ му е Ники Урумов. Той е протвоположният на Билалов тип актьор – върху лицето му се изписват десетки „маски“, издаващи емционални състояния: учудване, досада, предпазливост, разочарование, уплаха, тържество от себе си… Урумов е мимически актьор, там му е силата, защото го прави смешно. Обратно, Билалов разчита на силата на думите и довода. Затова често в ролите си изчаква хватката на опонента да отслабне и нанася финални удари с логиката на думите. Ето защо в дискусията с жена той печели, оставайки студен към нейната липса на логика и прекалена разгорещеност. Емоциите и разпаленето ръкомахане не са неговите оръжия и те не го засягат. Можем да проследим това му поведение и в „Козата“, където води фундаментална дискусия с жена си (Бойка Велкова) дали може преуспяващ архитект да се влюби в коза, и в „Разделям двойки по домовете“ в Младежкия театър, където играе професионалист по убеждаване на критични двойки да се разделят, но в поредния случай се натъква на бившата си съпруга (Искра Донова).

Интересно е, че и в трите изброени постановки, където може да бъде гледан този сезон Михаил Билалов , с изключение на „Козата“, режисьор е все Здравко Митков. Това също не е случайно. Той е от същата емоционална група като Билалов – търси логиката на взаимоотношенията, опира се на философията на разсъдъка, обича доказателствата при разплитане на причините за дадено събитие. Така да се каже, Митков е режисьор на Сартр, а не на Йонеско. Макар че и това е твърде условно, ако станем дребнави.

На стола на водещия в „Стани богат“ Билалов се държи като на сцената по време на диспута на своя герой с опонента. По-рано, в битността си на театрален критик, се ядосвах, когато актьорът в представлението правеше жестове или представяше изживяване по сходен начин, както във вече гледано друго представление. Мислех, че се повтаря. Днес това не ме дразни, повторението не е срамно и не доказва леснота в средствата на актьора, става негова запазена марка. Естествено, че ще различим Билалов от Юлиан Вергов или от Владимир Карамазов, или от Филип Аврамов, или от Захари Бахаров. В европейската критика това се нарича стил – понятие, грижливо избягвано от марксистите, пробутващи понятието „метод“.

Застанал срещу участника в „Стани богат“, поставил очилата на лицето си, Билалов играе типично интелектуално представление. Неговият избор на стил е в определени моменти да се притичва на помощ на опонента и да го поощрява в логиката на разсъжденията. Щастлив е, когато играчът срещу него се впуска в разсъждения, елиминиращи един по един въпросите.

Тази схема, естествено, допуска и своите анекдотични паузи. Както в случая с онази дама, за която слънцето изгрява от запад. И в най-завързаните кримки има такива. Нима не е смешно, когато Уотсън се учудва защо всички хора се оказват пешеходци срещу колата му, а Шерлок Холмс обяснява загадката:

„Как да не вървят срещу теб, драги ми Уотсън, като шофираш върху тротоара!“.

В други моменти Билалов избира да остане студено безучастен и отстранен, респектиращ в своето мълчание и със сведен към монитора поглед.

Каква роля ще избере след „Стани богат“? Винаги може да използва три жокера: обади се на приятел, помощ от публиката, 50/50.

ДС