Lora&Sion Paganini Baner

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Театърът „Стани богат“

За разлика от Ники Кънчев, Михаил Билалов не демонстрира високо его и знания на нобелист - той играе д-р Уотсън

В „Стани богат“ Михаил Билалов играе типично интелектуално представление.  - Театърът „Стани богат“

В „Стани богат“ Михаил Билалов играе типично интелектуално представление.

Да гледаш Михаил Билалов на театралната сцена доскоро беше скъпоценно преживяване. След дълго отсъствие от България в полза на Франция, той се завърна, поканен преди 7-8 години от Явор Гърдев за елитното представление „Козата, или коя е Силвия“ в Народния театър и само там зрителят можеше да наблюдава огромния му талант. Той скъпернически го щадеше, излизайки само и единствено в този спектакъл, който доведе в София писателя легенда Едуард Олби.

По-късно БНТ го направи любимец на широката публика, макар че се обзалагам, че повечето от зрителите не знаят името на актьора, а само на героя му – мафиотския бос Джаро. Днес отново можем да гледаме Билалов ежедневно, стига да включим Канал 1, където от 19 – един театрален час, той се опитва да възнагради знанията на неизвестни участници в шоуто „Стани богат“, които превръща в свои партньори.

Водещият Билалов не познава само личността на партньора и точно тази неизвестност различава телевизионното риалити от театралния спектакъл, където дори гостуващият артист има възможност да се впише в екип от колеги, които не познава, защото има репетиции преди премиерата. И там става адаптацията на новодошлия към трупата.

Наистина, Билалов пита опонента си какво е образованието му, какво работи, какво обича да прави, но това са куртоазни въпроси, а не идентификация. Всъщност, за целите на шоуто – правилен отговор на колкото се може повече въпроси по скалата на възнаграждението от 500 до 100 000 лева – хич не е важно какво е учил и работил опонентът на водещия. При предшественика на актьора Ники Кънчев тези информативни питания се задаваха с очевидния за зрителя стремеж на водещия да разсее участника, да го обезсили в някаква степен.

Никога, още при Ники Кънчев, не съм знаел на какъв принцип избират човека на стола срещу водещия. Зрителите също едва ли са наясно. Това привнася известен крими момент в шоуто. Ако партньорът на водещия знае правилния отговор на основния въпрос или разполага поне с четири хипотези за него, колкото са възможните отговори, той може да се сравни с детектива в кримката, който дава обясненията за извършеното деяние, единствен докопал се до неговия механизъм. Водещият Билалов играе д-р Уотсън, помощникът на детектива, който е малко по-тъп от шефа си. Или се прави на по-тъп, за да тегли безконфликтно информацията.

За разлика от Ники Кънчев, Билалов не демонстрира високо его и знания на нобелист, радва се, ако опонентът му има постижения в живота и често се включва в разсъжденията му на глас по четирите варианта на отговорите. Дори може да решим, че фино им подсказва.

Всъщност, влизайки в ролята на водещ, Билалов пое огромен риск. Защото Ники Кънчев се беше превърнал в институция – едно, заради абсолютно новаторския за времето си формат, в който хем се печелят големи пари, хем това става не на хазартен принцип, а като възнаграждение за интелект. Второ, заради изключителната си харизматичност на журналист, меломан и киноман. Продуцентите днес сигурно дълго са си блъскали главата кого да му противопоставят, на какъв типаж да заложат и имат ли изобщо печелевш ход.

В този смисъл да изберат актьор за водещ на интелектуално шоу е добър удар. Не мога да си представя Билалов като тартор в „Семейни войни“ или „Съдебен спор“. Природата на „Стани богат“ автоматично филтрира голям част от телезрителите маниаци – онези, които коментират политическите новини с типичното за българина познание по всички въпроси, изречено безапелационно на салатка и ракия и с цветущ диалект.

На театралната сцена Билалов участва в роли на интелигентни персонажи. И май няма друг от съвременните театрални актьори, който повече от него да се доближава до определението интелектуален тип актьор. По загадъчната логика на синхрон между режисьора и сценографа, в няколко представления, на задната стена на сценичната кутия, представляваща хол или кабинет на героя на Билалов, е поставена голяма библиотека. Има я в „Козата“. Има я също в „Прощална вечеря“ и в „Името“ – две представления на режисьора Здравко Митков в Сатирата. Ако се вгледаме внимателно в двете постановки на Сатиричния театър, ще зебележим, че героят на Билалов играе все едно, че е в разгара на „Стани богат“ – рационален, внимателно зорък, контролиращ емоциите си.

Не е случайно, че опонент в конфликтната ситуация на „Името“ и „Прощална вечеря“ му е Ники Урумов. Той е протвоположният на Билалов тип актьор – върху лицето му се изписват десетки „маски“, издаващи емционални състояния: учудване, досада, предпазливост, разочарование, уплаха, тържество от себе си… Урумов е мимически актьор, там му е силата, защото го прави смешно. Обратно, Билалов разчита на силата на думите и довода. Затова често в ролите си изчаква хватката на опонента да отслабне и нанася финални удари с логиката на думите. Ето защо в дискусията с жена той печели, оставайки студен към нейната липса на логика и прекалена разгорещеност. Емоциите и разпаленето ръкомахане не са неговите оръжия и те не го засягат. Можем да проследим това му поведение и в „Козата“, където води фундаментална дискусия с жена си (Бойка Велкова) дали може преуспяващ архитект да се влюби в коза, и в „Разделям двойки по домовете“ в Младежкия театър, където играе професионалист по убеждаване на критични двойки да се разделят, но в поредния случай се натъква на бившата си съпруга (Искра Донова).

Интересно е, че и в трите изброени постановки, където може да бъде гледан този сезон Михаил Билалов , с изключение на „Козата“, режисьор е все Здравко Митков. Това също не е случайно. Той е от същата емоционална група като Билалов – търси логиката на взаимоотношенията, опира се на философията на разсъдъка, обича доказателствата при разплитане на причините за дадено събитие. Така да се каже, Митков е режисьор на Сартр, а не на Йонеско. Макар че и това е твърде условно, ако станем дребнави.

На стола на водещия в „Стани богат“ Билалов се държи като на сцената по време на диспута на своя герой с опонента. По-рано, в битността си на театрален критик, се ядосвах, когато актьорът в представлението правеше жестове или представяше изживяване по сходен начин, както във вече гледано друго представление. Мислех, че се повтаря. Днес това не ме дразни, повторението не е срамно и не доказва леснота в средствата на актьора, става негова запазена марка. Естествено, че ще различим Билалов от Юлиан Вергов или от Владимир Карамазов, или от Филип Аврамов, или от Захари Бахаров. В европейската критика това се нарича стил – понятие, грижливо избягвано от марксистите, пробутващи понятието „метод“.

Застанал срещу участника в „Стани богат“, поставил очилата на лицето си, Билалов играе типично интелектуално представление. Неговият избор на стил е в определени моменти да се притичва на помощ на опонента и да го поощрява в логиката на разсъжденията. Щастлив е, когато играчът срещу него се впуска в разсъждения, елиминиращи един по един въпросите.

Тази схема, естествено, допуска и своите анекдотични паузи. Както в случая с онази дама, за която слънцето изгрява от запад. И в най-завързаните кримки има такива. Нима не е смешно, когато Уотсън се учудва защо всички хора се оказват пешеходци срещу колата му, а Шерлок Холмс обяснява загадката:

„Как да не вървят срещу теб, драги ми Уотсън, като шофираш върху тротоара!“.

В други моменти Билалов избира да остане студено безучастен и отстранен, респектиращ в своето мълчание и със сведен към монитора поглед.

Каква роля ще избере след „Стани богат“? Винаги може да използва три жокера: обади се на приятел, помощ от публиката, 50/50.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg