Театралната критика: Ень тъй, ень тъй – чи как тъй?!

Все по-малко състрадавам на отрудената ни национална театрално-критическа мисъл, осеяна със сухи отломки от едно живо и пулсиращо произведение, каквото е дори и слабият спектакъл.

Нашите критици, ние, ще кажа, за да не помислите, че се смятам за изключение, си въобразяме, че тънката, многопластова, многозначителна интерпретация се постига като се съединят две протиположни понятия. Какво ще кажете за това: „От една страна режисьорът остава верен на авторовия текст, но от друга страна го прочита по един съврменен начин (как – това са подробности), или за следното откритие: „Сценографията от една страна носи богати внушения, но в същото време е пределно изчистена и функционална (по какъв начин и как точно се случва този гениален артефакт, си остава тайна за читателя).

Особено ценени в определени култово-културни, тясно-елитни, в смисъл, че дори и близките им хора не ги четат, са писач/к/ите от тежката „академична“ школа. В три-четвърти от текста си те ви разказват как този спектакъл би бил или е бил поставян от нашумял западноевропейски или прибалтийски режисьор. В останалата една четвърт уедрено ви информират в кое нашенецът се доближава и в кое е различен от световната знаменитост (и тук конкретности няма), че актьорите се справят органично, сценографията и тук е мултифункционална, но e и мулимедийна, че музиката е изразителна… Вдъхновяващо и предизвикващо e да гледате спектакъл, когато нищо не сте разбрали от него.

В този контекст и защото днес искам да ви разкажа една история, която съм слушал с нескрито удоволствие от КБ, моя колежка с неповторимо чувство за хумор. Герои в нея са дългогодишен директор на средно голям провинциален театър, колоритно име в театралния споменен фолклор, и мастита театрална критичка (мир на праха й), която има и днес няколко огледални копия, едно от тях – особено огледално. Отива тази критичка и гледа представление в театъра. След това в кабинета на директора, на четири очи, близо два часа с неудържим възторг хвали спектакъла – в цялост и по отделните му компоненти. От своя страна директорът бърза да сподели високата оценка с притихналата в очакване трупа. Всички се радват и, предполагаемо, пият цяла нощ. От радост.

След месец в театъра се получава списание, а в него – статия. Същата критична разгромява същия спектакъл – в цялост и по отделните му компоненти. Директорът вика драматурга на театъра, останал почти без сили със списанието в ръце и казва с късащо сърцето недоумение: „Ень тъй, ень тъй – чи как тъй“. Преведено на литературен език това ще рече: „Първият път – така; втория път – обратно. Как е възможно такова нещо?“.

Ето тъй и хич не се чудя, че конгнитивният психотерапевт ОБ ми каза, че винаги е мечтал да има като моята професия -духовна и интересна. Тъй!

От фейсбук профила на Димитър Чернев