Театри отказват на Камен Донев да играе, засенчвал ги

Театри и опери в страната отказват на актьора Камен Донев да ги наеме, за да играе спектаклите си, научи „Площад Славейков“. Обяснението на директорите за нежеланието им да приемат може би най-голямата звезда на родната театрална сцена е, че им отнемал публиката. Когато Донев се появи в театралния афиш, настава истерия и билетите свършват за часове. 

Срамните сцени се случили на Камен поне в две държавни извънстолични институции. Отказал му например началникът на Операта в Стара Загора Петко Бонев. Доводите му, че ги засенчвал, може би са истина, но реалната причина за отказа е нерегламентираната практика на извънстоличните държавни сцени да правят копродукции с частни трупи, в които играе „мечка“ – популярно лице от телевизионния екран. Гостуващи актьори изиграват премиерата на представлението в театъра, който ги продуцира, а след това тръгват на гастроли из страната и основно в София. Външните актьори прибират приходите от салона, а домакините им в провинцията – субсидията от държавата. Министерството на културата дава за всеки продаден билет в драматичните театри по 13, 50 лв., в драматично-куклените театри по 16 лв., в музикално-драматичните театри и театрално-музикалните центрове – по 40 лв., а в оперите – по 70 лв. Така един салон примерно с 400 места може да получи субсидия от 5400 лв. до 28 000 лв. на вечер.

Камен Донев обаче предпочита да наеме салона, вместо да прави сделки с директорите. Затова получил „Не“ от Стара Загора. Подобен сценарий го сполетял и в родния му град Русе. Там Орлин Дяков – директорът на Драматичен театър „Сава Огнянов“, също му отказал с описаните по-горе аргументи. Донев решил да посети и кмета на Русе Пламен Стоилов. След срещата градоначалникът наредил на директора да отдаде на Камен залата на т. нар. Доходно здание. Дяков е държавен служител, но сцената е общинска, така че кметът е реалният стопанин на салона.

Тези два случая са нагледен пример за израждането на т. нар. реформа в сценичните изкуства. За да достигат пари в приличен размер до извънстоличните сцени, директорите на театрите и оркестрите притискат частните трупи да подпишат договор, че работят за държавата.

Как обаче да наречем тази практика шмекерия, като бюджетът за култура в България е най-нисък в Европа?! Държавата вече 25 години не смята, че й е важно да дава достатъчно за култура. И именно заради подценяването на този проблем българските деца слушат чалга и се радват на Криско.