Театрите трябва да търсят нови звезди в драматургията

Драматурзите не се раждат научени, те се създават. Поне така смятат повечето артистични директори в Англия, а и много режисьори в бранша. Понякога се появяват нешлифовани диаманти, но те трябва да се открият и обработят.

Драматургия на острова се изучава в университети и колежи, има както кратки курсове, така и курсове от по една, две или три години. Всеки, който желае да научи занаята, може да посещава курсове според финансовите си възможности. А онези, които не признават традиционния начин на обучение, могат да намерят в книжарниците достатъчно литература, от която да усвоят основите в драматургията.

Онова, което най-много ме впечатлява в Англия, е работата на театрите. Те търсят нови таланти непрекъснато. Предлагат безплатни курсове, уъркшопове, четения на нови текстове пред публика… „Ройъл Корт тиътър“ в Челси е може би най-типичният пример за това. От десетилетия наред те дават шанс на нови драматурзи. Приемат техни текстове, а опитни критици и писатели, които работят в театъра, преценят пиесите, дават ценни съвети и насоки как да се подобрят предложените пиеси. А тези, които са готови, се поставят на някоя от трите сцени на театъра.

На 8 май 1958 г. „Ройъл Корт тиътър“ поставя една от най-добрите пиеси, писани през миналия век от британски драматурзи – „Обърни се назад с гняв“ от Джон Озбърн. По-късно той се превръща в един от най-известните следвоенни драматурзи в страната, заедно с Харолд Пинтър, Джоу Ортън и Шели Делейни.

По-късно театърът дава шанс на нови гласове в драматургията като Кариъл Чърчил, Тери Джонсън, Дейвид Хеър и Саймън Стивънс, които днес вече са утвърдени имена, познати в не само в Англия, но и в цял свят.

Малката сцена на „Буш теътър“ в Шепърдс Буш също е място, от което изникват нови автори на драматургични произведения. А новите текстове привличат и звезди от световна величина, както се случи през 2008 г., когато номинираният за Оскар Джоузеф Файнс („Влюбеният Шекспир“) се появи в спектакъла „2000 Steps Away“ като шериф от малък амарикански град, преследващ опасен педофил в района.

Работата с бъдещите драматурзи е изключително организирана и целенасочена. Освен „Ройъл Корт тиътър“ и „Буш тиътър“, има още много сцени на Оф-Уест Енд, които се занимават с обучение на нови таланти и откриване на интересни текстове за сцената, които биха могли да се превърнат в хитове и да бъдат пренесени на Уест Енд, откъдето идват големите печалби, или на Бродуей. „Хампстед тиътър“, „Сохо тиътър“, „Уайт Беър тиътър“ са малка част от сцените, които не се страхуват да рискуват с непознати на зрителите имена. Това е най-краткият път за новите драматурзи да бъдат забелязани от артистични директори, продуценти или театрални режисьори.

Участие в нова пиеса е не само предизвикателство за режисьорите, но и за актьорите. Тези, които имат силни позиции в театъра, сами търсят нови текствове, предлагат ги на режисьори и продуценти, или дори сами ги продуцират.

Много млади драматурзи обаче правят грешка, като се насочват единствено в търсенето на литературен агент, който да им свърши цялата работа, а не разчитат на себе си. Вярно е, че един литературен агент може да помогне доста, но може и да не помогне въобще. Защото те предпочитат да работят с утвърдени имена, вместо с непознати писатели. Доста е практично! Затова е изключително трудно да накараш един литературен агент да прочете автор без солидна препоръка. В най-добрия случай това се случва от някой от неговите подчинени и ако той е впечатлен от текста, е възможно текстът на драматурга да достигне до бюрото на литературния агент.

Много пъти са ме питали, възможно ли е български автор да пробие на Уест Енд или Оф-Уест Енд. За Оф-Уест смятам, че е напълно възможно, както Христо Бойчев успя да впечатли публиката на „Гейт тиътър“ в „Нотинг Хил“ преди години с „Полковникът Птица“, за Уест Енд обаче е нужно повече от това да имаш добър текст.

Но има толкова много изключения, така че всичко е възможно. Просто трябва да се уцели точния момент, театър и режисьор.