Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Течна съвест

Картината на един цивилизационен финал

 - Течна съвест

Money: power at its most liquid. (Парите: власт с максимална ликвидност.)
Мейсън Кули

Неотдавна видна „демократка“, известна с тъмносините си, десни и евроатлантически възгледи и високоморални ценности, се опитваше да ме убеди как да постъпя в сложна за мене ситуация. Накрая тя шеговито заключи: „Ами така де, малко по-хитро трябва да се действа, по „комунистически!“. Занемях от изненада, мислех, че не съм разбрала добре… Личност провъзгласяваща се гръмко за „дясна“ ме съветваше да действам „по комунистически“, без да има никакво съмнение в правотата на позицията си. След като размислих обаче, стигнах до заключението, че тя е напълно права – ако не действаш в една среда според нейните правила и принципи, се самодисквалифицираш, обричайки се на самота и изолация.

Живеем във време, в което всичко истинско, всяка същност е изместена от привидности и дори от своя антипод. Във време, в което се вадят списъци на фалирали банки, в които видно място заемат имена на представители на всякакъв вид власт, включително съдебна; религиозни водачи призовават към масово изтребване на друговерци, уповавайки се на вярата си в Бога; в което злоупотребата с власт и кражбата на пари се превръща в банално ежедневие; в което потомци на диктатори и палачи на невинни хора не откриват нищо смущаващо в поведението на своите предци; време, в което да си честен все повече е синоним на „глупак”, а справедливостта е понятие, забулено с множество достолепни мантии.

Крадци, развратници и лъжци говорят за морал; убийци говорят за мир; предатели и престъпници говорят за справедливост. Не само говорят – те са всичко това.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Ето така изглежда един цивилизационен финал: цивилизацията се е самоотрекла от себе си, от основно генериращите си/я принципи и идеи – културни, философски, етични и пр., сложила си е черна качулка и се е качила на ешафода, където я чака блестящо наточената секира на собствения й плурализъм, довел принципите й до абсурдното им отрицание… Великолепна средновековна сцена, лайтмотив на първичното въображение.

Ако напиша следваща книга, тя вероятно ще се нарича „Изместване“ или LIQUIDUS (течен), защото да си „силен“ днес означава да нямаш никакви скрупули, а какви могат да бъдат те освен „морални“. Скрупулите обикновено изразяват някакви морални принципи – те не се занимават с друго освен със съвестта, която е едно от най-личните неща, все още.

„Силните“ днес не могат да си позволят лукса да имат скрупули – дори да искат, защото те биха им попречили да взаимодействат активно с конфигурациите на средата. За да могат да се реализират „силните на деня“, трябва да притежават ликвидна съвест (от liquidus – течен), съвест, която може да се огъне пред всяко предизвикателство, да полее всеки провал, да измие всеки срам и всеки грях да потъне в нея безследно, тихо и недраматично.

… Когато погледнем в огледалото и там видим образа на един Непознат, вперил недоумяващ взор в Непознатия срещу себе си, тогава можем с гордост да заявим, че сме „успели“, че сме постигнали привидността на самите себе си, че сме се удавили в собствената си ликвидност и сме изплували от нея подобно на чудовището Неси от езерото на Успеха.


Всичко от Мила Искренова

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах