Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Теди Москов: Искам прошка от актьорите, които съм нагрубявал

Сашо Морфов е най-подходящ за директор на Народния театър, но му трябва евреин за мениджър

"Културата ни е гигантски конкурс за имитация, но не е на дъното. Тя е под него", казва Теди Москов. - Теди Москов: Искам прошка от актьорите, които съм нагрубявал

"Културата ни е гигантски конкурс за имитация, но не е на дъното. Тя е под него", казва Теди Москов.

Теди Москов репетира спектакъл, за който през години дори не е мечтал – поставя своето тв шоу „Улицата“ на сцена. През годините той многократно се е опитвал да го върне на екрана, но безуспешно. А сега подготвя появата му в зала 1 на НДК – най-големият обетован театрален салон в България. Премиерата на новата „Улица“ е на 2 и 3 юни. Вижте интервюто на Москов пред „Уикенд“, в което разказва как крои и прекроява легендарното шоу за тази сцена.

– Г-н Москов, как започва един ваш ден?

– Между 4 и 6 ч. се будя и веднага започвам да търся недостатъците около мен в телевизионните програми, в жилището си, в квартала, града, държавата, континента и планетата! Откривам ги в себе си, приписвам ги на планетата. Всъщност будя се не от желание да се заяждам, а от любопитство – интересува ме как започва един ден, а той започва рано. Да видиш едно начало преди всички си е повод за самочувствие. Другите спят, а ти си буден!

– Разкажете повече за „Улицата”, която репетирате в момента в НДК. Кога ще бъде премиерата? Какво ще бъде различното от едноименното телевизионно предаване, на което бяхте автор и режисьор?

– В момента „кроя и прекроявам“. Премиерата ще е в зала 1 на НДК на 2 и 3 юни. Спектакълът ще е едновременно и кино, и театрален. От старата „Улица“, промушвайки се под екрана, ще излязат от плът и кръв бившите участници в нея, ще се родят нови, а някои ще си останат като прожекция, защото… Един от тях вече почина. Казваше се Валери Малчев. Беше от тези екранни персонажи, които нямаха нужда да разказват за себе си. Биографията им вървеше с тях.

– С кои актьори ще работите в „Улицата”? Ще има ли от „старите”?

– Кастингът за новите предстои! А от „старите“ съм осигурил Христо Гърбов, Мая Новоселска, Тончо Токмакчиев, Валентин Танев, Никола Додов, Борислав Стоилов, Георги Спасов, Адриана Найденова. Поканих за „нови“ Владо Въргала и Ути Бъчваров. Уговарям Герасим Георгиев и Малин Кръстев (работил съм с тях и зная, че сме от една кръвна група). Както виждате – звезден отбор! Мога като треньор да сменям играчите по време на представлението. Синът ми Иван обеща, че ще уведоми за предстоящия кастинг свои връстници – добри комици.

– Защо преди години „Улицата” беше свалена от ефир?

– Кирил Гоцев и Нидал Алгафари бяха директори на БНТ по това време. Гоцев ми се кълнеше, че това му е любимото предаване, Алгафари се държеше колегиално с мен. Предполагам, че са се намесили някакви външни фактори. Времената бяха „финансово политизирани“. Формалният повод бе, че нямам сценарий. А аз никога не съм работил, не работя и няма да работя „Улицата” по сценарий! Това не ми е попречило да взема „Златната роза“ на критиката от световния фестивал в Монтрьо в Швейцария, първата награда от фестивала в Бар, Черна Гора, да продам шоуто си на няколко телевизии, дори на Би Би Си и най-вече да бъда „стреснат, трогнат, очарован“ от одобрението на Тери Джоунс от „Монти Пайтън“, който каза, че това шоу няма аналог! После той се повече стресна, отколкото очарова, като разбра, че работя на импровизация. Обясни ми, че тяхното шоу е плод на виртуозно изиграни и още по-виртуозно написани сценарии.

– Може ли да се каже, че сте откривател на доста комици?

– Не на доста, а на един-двама. И не откривател, а „глашатай” на техния талант! „Хищници“ на въображението като тях трудно се дресираха. Хронологически съм първият, натоварил ги с толкова отговорност, а те я поеха и понесоха напред. Тогава нямаше, няма и днес, кой друг освен мен да насочи „лавата“ от импровизациите им в сценарий и да я подреди в сюжет. Сценарият се изграждаше по време на монтажа, затова монтирах денонощно. До мен седеше Никола Додов, а двамата „седяхме” върху Малин Арнаутски, който пък седеше върху монтажния пулт. Убеден съм, а убедих и публиката, че от актьора излизат неподозирани таланти, когато го лишиш от образ, конфликт и сюжет в традиционния им вмирисан смисъл…

– Режисьор и бунтар сте. В кое амплоа се чувствате най-добре?

– Режисьор не съм, по-скоро съм автор на представления, попадащи в клишето „авторски“ театър. „Бунтар“ ме ласкае, но не го закачам на ревера.

– Кога използвате подигравка, насмешка и ирония?

– Социализмът си ги искаше и трите и аз му ги давах с готовност. Днес ги използвам само срещу остатъците от него – безнаказана наглост, безстопанственост, дебелащина, крадливост, мързел и шмекерлъци.

– Притеснен ли бяхте, когато за първи път поставяхте спектакъл в България?

– Първите си представления в България правех в съавторство с Лео Капон и се съпритеснявахме двамата. Половин притеснение е по-леко за носене. Повече се притесняваха Мая Новоселска и Кръстю Лафазанов – актьорите ни тогава. Това беше театър на импровизацията, а тя носи риск най-вече за участниците в нея. В дебюта ми в Германия в град Дюселдорф зад гърба ми беше актьорът Самуел Финци, разчитах и на съветите на режисьора Митко Гочев, светла му памет. Директорът на театъра Фолкер Канарис беше толкова доброжелателен към мен, че смени една актриса, която не можеше да работи в моя стил. Намери нова, не от театъра, не и актриса, а певица – според него подходяща. И тя наистина беше такава. Йованка Вилсдорф – името й подсказваше за бъдещото обединение на Европа още в далечната 1994 г.

– Какво е мнението ви за културата ни в момента?

– Проблем за изкуството ни беше, че веднага след „свободата“ се захванахме с печалбарство, с телевизионно риалити, с проверени филмови образци, театрални жанрове и пр. Културата ни днес е някакъв гигантски конкурс за имитация, но не е на дъното. Тя е под него. Има един вулкан под дъното на неаполския залив, ако изригне ще срине половин Италия, че и спящия Везувий.

– Сашо Морфов най-подходящ ли е за директор на Народния театър?

– Да! Трябва му обаче един „евреин“ за мениджър. Под „евреин” разбирам професия, а не националност.

– Каква бе за вас 2014 година?

– Баща ми почина на 24 ноември, светла му памет! В сравнение с този факт ми е неудобно да говоря за работата си. А тя не беше малко: поставих пиесата на Пирандело „Каквато ти ме искаш“, после спектакъла „Приятелки мои“ по филма на Марио Моничели „Приятели мои“. В НБУ работих със студенти върху „Кандид” на Волтер по трудния начин – да създавам текста заедно със сценографското решение и музикалното оформление, докато репетирам. Баща ми обаче не успя да види нищо от всичко това. А за мен винаги най-важно е било мнението на родителите ми. На него една от малкото радости, които му останаха, бяха моите премиери.

1 2Следваща страница

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах