Теди Москов: Край с държавните театри!

Защо не е бунтар Теди Москов? „Ако бях истински бунтар, щях или да бъда погребан някъде, или разрушен психически в някоя лудница, или пропит в някое провинциално градче, както се случваше с всички, които се разбунтуваха… Достойни хора от моето поколение, оцелели от комунизма, няма. Всички сме „умирисани“ по някакъв начин. Общественият човек (ако бях такъв) би създал партия, или поне движение някакво…“, отговаря режисьорът пред Аделина Делийска в интервю за „Преса“.

Поканата към него е по повод новия му спектакъл в Народния театър – „Каквато ти ме искаш“ от Луиджи Пирандело, където режисьорът ни припомня, че обстоятелствата ни оформят като личности. В интервюто Москов обяснява как българинът бе преформатиран по време на прехода и преди него. Твърди, че не е имал свръхочаквания от Промяната: „Но вкусих от страхотно вкусната свобода да казвам каквото мисля. И да мисля, каквото казвам. Да пътувам и работя извън пределите на родината. И да не искам разрешение от граничните войски, за да мина един километър южно от Ахтопол.“ Прехода обяснява с поговорки: „Крушата не пада по-далеч от корена“ и „Каквото си посял преди 10 ноември, такова и ще жънеш“.

Теди Москов не се надява следващото правителство да си спаси от мизерията. „Човек сам се спасява от бедността, – казва той. – Сега е трудно и дори с върнатите фабрики и реституираните имоти никой не знае какво да прави. Капитализмът ни затова е предимно ресторантско-хотелско-курортен. А как се излиза от бедност при това положение, няма кой да ни каже. Дано се намери някой, който да каже, и друг, който да чуе, и трети, който да го направи! Вижте колко е сложно!“

Защо режисьорът не е станал член на някоя партия? „Защото и днес партията е една. Няма как да се разделим с еднопартийната система. А съм израснал във време, в което да си партиец си беше срам.“

Следващият проект на Москов е обяснение в любов към италианското кино. Ще постави в Театър „Зад канала“ „Приятелки мои“ – пиеса по филма на Пиетро Джерми и Марио Моничели „Приятели мои“. Преработва я със Симон Шварц за „смешни жени“ – Мая Новоселска, Светлана Янчева, Христина Караиванова и Албена Михова. „След това смятам да основа нов частен театър в Дома на киното, където ще работя само театрални версии на велики филми. И край с държавните театри!“, шегува се Москов. Или не?