Теди Москов: За българската цивилизация ще се съди по простаците ѝ

Анкета на „Площад Славейков“ за най-спешното, което трябва да свърши новият парламент в областта на културата

Държавниците ни ще останат в историята като „Хомо Стомахус“, казва Теди Москов. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Теди Москов: За българската цивилизация ще се съди по простаците ѝ

Държавниците ни ще останат в историята като „Хомо Стомахус“, казва Теди Москов. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

С надеждата, че новият парламент ще обърне сериозно внимание на наболелите културни проблеми и ще превърне културата в приоритет на държавната политика, решихме да направим анкета сред хора, изградили име в областта на културата, пряко ангажирани със създаване на културен продукт, както и сред депутати с културен профил, които ще имат ангажимента да изграждат, поддържат и развиват политиките в тази област. На всички тях зададохме по 10 въпроса.

Теди Москов е прочут български режисьор. Създадената от него поредица „Улицата“, излъчвана по БНТ през 90-те години, и до днес остава най-остроумното шоу в българската телевизионна история. Оставил е бележити моменти и в театралната ни история. Най-новият му спектакъл е авторски – „Шекспирин по време на пандемия“, в Малък градски театър зад канала.

Изпратихме му въпросите от анкетата „Ако културата беше приоритет на държавата“ и получихме отговорите със следната бележка:

„Отговорих на следващите въпроси предимно като комедиант. На някои отговорих като трагик, а на други като истерик, но на всичките, като артист. Не ме приемайте буквално! Имайте предвид, че вече не съм с всичкия си! Както и повечето от вас“.

– Защо културата трябва да бъде приоритет на държавната политика?

– Културните хора са мислещи, мислещите имат подозрително отношение към управляващите. Те им отговарят със същото и кръгът се затваря. „На съда всичко е ясно – да влезе убитата“! За българската култура става въпрос. Не че и приживе в нея не доминираше специфичният дъх на шкембе чорба, но днешният ѝ „труп“ ухае само на оцета и чесъна към въпросната супа. Веднъж в български ресторант в Щутгарт един корав, но добронамерен германец помисли оцета с чесъна за поръчаната от него чорба и ги изяде с лъжичката. Днес ние ги „ядем с очи“ от телевизията, от киноекраните и от театралната сцена.

За властимащите ние, артистите, сме непонятен „изчезващ, ненужен, безсмислен, досаден и какъв ли не още животински вид“. Защо не ни сложат в клетки в някаква „културологична градина“!?

„Деца, това е клетката на писателя. Онова там е на художника. Оня рошавият, дето маха с пръчицата, е диригентът. Не хвърляйте храна на артистите! Могат да ви ухапят!“

Откъде накъде ще ме презираш ти бе, държаво моя!? С какво съм заслужил най-ниския бюджет за култура в целия цивилизован свят, бе!? (Нарочно ползвам „бе“, за да стигна нивото на тези, към които се обръщам.) Отговарям си с това, че главният ти мозък сякаш е отстъпил функциите си на дебелото черво. Внимавай, че ще останеш в историята като „Хомо Стомахус“! Дали пред думата „култура“ не предпочиташ думата „куртуря“? (Първата сричка е пенис по народному, а вторите две означават „слагам“, пак по народному.) Ако управниците ни продължат с презрителното си, унизителното си, подигравателното си отношение да се гаврят с нас, ще предложа на колегите артисти да лишим думите „депутат“ и „депутатка“ от първите им срички, в случай, че ни се наложи да се обръщаме към тях. (Като махмем „де“ от „депутат“ и „депутатка“, ясно е какво ще остане.)

Защо изпростях толкова ли? За да съм в унисон с културната среда, подпомогната и по този начин създадена от нашата държава.

– Кое е неотложното, което трябва да се свърши в културата?

– Финансирането на непонятни за властта жанрове (всичките). Защо ли? В името на достойнството на нацията. Трябват учебни програми за културно обогатяване на подрастващите. Задължителен изпит по обща култура за всеки депутат. Ако някой сутрин, на влизане в парламента, не може например да изтананика дори фалшиво пасаж от „Малка нощна музика“ на Моцарт, да му се забрани да влиза. Образователен ценз е наложителен не само за народните представители, но и за народа, който ги избира. Освен, че е смешно да управляваш с основно образование, още по-смешно е и да те допускат да гласуваш без никакво такова. Това е все едно първолаците да избират учителите си и предметите, които ще изучават.

– Кой е най-подцененият от държавата сектор в културата?

– По принцип е подценена необходимостта от духовност, не някой специален сектор. Струва ми се, че читалищната дейност е занемарена, а там се раждат доста от автентичните таланти. Киното също не се радва на държавна щедрост. Театърът е в разкрачено положение едновременно на „монахиня“ и „проститутка“, защото получава субсидия от държавата само на продаден билет. Ясно е, че за да има достатъчно продадени билети за оцеляване, Мелпомена (музата на театъра) трябва „да си показва циците“.

Техническите служби в театрите (осветители, озвучители, сценични работници и ателиета) са най-унизени. Не може някой, който работи 300-400 лева на месец да бъде прецизен в работата си и да отдаде себе си на нея, както го правя аз. От това страда целият „театрален кошер“. „Медът“ ни е некачествен, а често и вреден.

– Кое трябва да преобладава във финансирането – пазарният принцип или държавната субсидия?

– Държавната субсидия трябва да компенсира низостта, разпространявана от пазара. В Германия например театрите се финансират от общините. През 1995 г. бюджетът на Дюселдорфския театър беше 55 милиона марки годишно. Там има и абонаментна публика, която също е в допълнителна помощ за театъра. Публика се създава и одухотворява бавно и трудно. Нашата се унищожава и обездушава бързо и лесно. Защото… простите хора се управляват без особени трудности.

– От чий чужд опит трябва да черпим примери?

– От всеки, тъй като у нас бюджетът за култура е един от най-ниските в света. Западна Германия, разрушена след Втората световна война, първо увеличава бюджета си за култура и то 10 пъти! В Италия Министерството на културата е обединено с това на туризма и спорта. Приходите се делят. За нивото на една цивилизация съдим по културата ѝ. За нашата ще се съди по простаците ѝ. Стигнах дотам, че понякога си мисля за преосмисляне на комунистическата цензура. Тя можеше ловко да се заобикаля от стойностните хора и така се появяваха стойностни неща, които днес е почти невъзможно да се появят. Камо ли да се оценят от публиката.

– Трябва ли „пенсионерите“ в културата да получават специално отношение от държавата?

– Живеещите в крайна бедност – да. Държа да се запомнят имената на тези, които лишиха Филип Трифонов от пенсия. Сега има инициативен комитет за създаване на негов паметник. Би било добре тези, които го унизиха, да бъдат изобразени край него като джуджета. Може и като жаби, в които да има вградени тонколонки, за да се чува квакане.

– Как трябва да бъдат подпомагани младите в културата?

– В културата няма млади и стари, а талантливи и не чак толкова. На талантливите трябва „лекичко да се пречи“, защото само тогава те се амбицират истински. Талантът има нужда от ограничения, за да ги преодолява. В условия на цензура са се раждали велики произведения.

„Пожелавам ви труден път. Само той е достоен за артиста“
Збигнев Херберт в писмо до артисти

Тъй като преподавам актьорлък на млади хора, смятам, че основните им пропуски са в образованието. Разбира се, не става въпрос за Закона на Бойл-Мариот и за Геометрията на Лобачевски, а за основни фигури от света на театъра и киното. Няма как да знаеш театралната азбука от „у, ф, х, ц, ч, ш, щ“ нататък. Липсват ли ти „а, б, в, г“, не можеш да „порастеш голям“. А за да станеш истински специалист, препоръчвам да се запознаеш и с глаголицата преди кирилицата!

– Каква трябва бъде държавната политика за износ на българско изкуство и култура?

– Кой съм аз, че да ги знам всичките тия работи!? Според мен, без да съм авторитет, е нужно финансово подпомагане за пътни, дневни и тях подобни досадни дреболии, свързани с пътуване по престижни международни фестивали. Иначе пропагандирането на българската култура по света е задължение на всяко едно културно аташе в чужбина, но… Ще перифразирам Радой Ралин: Не ме е страх от аташето по културата, а от културата на аташето. В Италия, в която съм живял  и учил, смятат чалгата за автентичната ни народна музика.

– Медиите трябва ли да бъдат ангажимент на Министерството на културата?

– Съветвани от него относно художествената им дейност. Защо нямаме например културен канал като „Арте“ или като „Мецо“ например, а имаме доста „фолк“ такива!?

– Кой е най-подходящ за министър на културата?

– Според мен мениджър или равностен ценител с финансови умения, а не непременно човек от бранша. Може би някой бизнесмен с отношение към изкуството като Радосвет Радев например. Той е еднакво успешен и като бизнесмен, и като собственик на „Дарик радио“ с богата културна програма. Би могло и някой еднакво успешен като режисьор и като директор на театър, от сорта на Сашо Морфов, да стане министър на това, което толкова ни липсва. „Натопих ги“ и двамата! Няма да приемат и ще ме намразят. Можем да си поканим и чужденец за министър, както футболните ни отбори канят чужди треньори. Представете си да изпратим по света „културни шпиони“, които да намерят подходящия човек, да го оженят за красива българка с имот на примамливо място у нас и по този начин да го съблазнят към въпросната длъжност. Франсис Форд Копола е еднакво успешен филмо- и винопроизводител. Разбира от търговия и от култура. Трябва ни човек като него. Някое от децата на Чаплин също би свършило работа…

ПП: Един час след публикуването на интервюто Теди Москов се обади в „Площад Славейков“, за да добавим още едно изречение към последния въпрос:

Всъщност това с Радев и Морфов беше приятелска закачка. Съвсем сериозно мисля, че човек като Мирослав Боршош, бивш директор на НДК и продуцент на доста културни събития, може би е най-подходящ.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах