Теди Москов за „Улицата“: Не искам да бъдe разбирана, а обичана

– В романа си „Подчинение“ Мишел Уелбек предрича, че Европа ще стане мюсюлманска. Страхувате ли се от това покрай бежанския поток?

Т.Н.: – Ние, българите, също сме бежанци. Дошли сме отнякъде, с жените и децата. В по-новата ни история сме приели тракийски, македонски, арменски и всякакви бежанци. На Мая дядо й е арменец от Родосто. Всички сме бежанци. Човечеството е в движение. Според Димитър Бочев човек трябва да се отърве от националност. Болката и радостта нямат националност. Вълнението също! По този повод искам да добавя, че не може да има справедлива отбранителна война и несправедлива нападателна. Има едни човешки същества, които убиват други човешки същества. Независимо каква е причината. Просто човек си търси причина – расова, класова, териториална и пр. Ами я си представете, че седмачетата се обявят за по-висши от „деветачетата“! Изпреварили са ги с два месеца от този живот. Или да започне някаква война между зодиите…

М.Н.: – Всички ние сме дошли от някоя далечна точка на Вселената. Всички ние сме бежанци тук, на нашата мила и родна планета.

– Теди, докато си почивате от театъра, с какво ще си храните семейството?

Т.М.: – Ами това ще се разбере като огладнеем.

М.Н.: – Много е кофти, когато душата ти е гладна, а няма какво да й дадеш.

– Ако се появи един нов Медичи, дойде и ви каже: „Ето, давам ти колкото искаш, прави каквото искаш“, с какво ще се захванете?

Т.М.: – Медичите не са казвали това, а: „Направи ни портрет, или изографисай еди какво си“. Никой не е казвал: „Прави каквото искаш“. Фелини казва, че ако няма срок – няма да може да направи нищо. Винаги трябва да има ограничения.

– Фелини е разорявал продуцентите си.

Т.М.: – Но е обогатявал света.

„Ние, българите, също сме бежанци. Дошли сме отнякъде, с жените и децата. В по-новата ни история сме приели тракийски, македонски, арменски и всякакви бежанци. Всички сме бежанци. Човечеството е в движение“, казва Теди Москов.

– Имали ли сте някога такава свобода – без ограничения?

Т.М.: – Никога не съм имал такава свобода. Или може би в началото, когато репетирахме „Майстора и Маргарита“. Бяхме при Пламен Тимев-Ганди и цяла година само си обсъждахме какво да бъде, как да бъде. Не беше обвързано с театър, със срок. Чак когато подписахме договор за копродукция с Военния театър, се озаптихме.

– Теди, какъв театър бихте създали, ако имахте възможност?

Т.М.: – Примерно: Ролята на лейди Макбет бих дал на маймуна, добре дресирана. Хамлет пък бих го направил кукла с форма на везна, която постоянно ще се кандилка… Баща му, кралят, ще е автомат за безалкохолни напитки, който майка му и чичо му ще повредят… За мен днес куклен театър, цирк, опера, футболен мач – всичко вече е общо.

– Защо не направите все пак този театър – какъвто го искате?

Т.М.: – Не мога, ще има много малко публика. „Каквато ти ме искаш“ прави изключение – исках точно това да направя, което се получи.

– Каква е надеждата ви за бъдещето?

М.Н.: – Надежда, просто надежда…

Н.Д.: – Знам, че следващият парламент ще бъде по-ужасен от този. Като знаеш какво следва – не можеш лесно да се излъжеш.

– Теди, вас лесно ли може човек да ви излъже?

Т.М.: – Много лесно. Аз съм лековерен и доверчив в човешките си контакти.

М.Н.: – Затова сме заедно!

– Какво ще правите след „Улицата“?

Т.М.: – Ще изпия чаша червено вино.

М.Н.: – И аз!