Телевизионен шариат (видео)

„Скъпи приятели, обадиха ни се група майки, чиито деца са станали жертви на опасен рецидивист. Той подлъгва децата под предлог, че е жаден, а след това ги заплашва и обира домовете им. Влади Василев се среща с пострадалите деца и една от майките, чуйте какво разказаха те пред камерата ни. Заедно с Полицията организирахме акция, за да заловим избягалия затворник. Името му е Данчо. Той се оправда пред камерата ни, дори стана агресивен, вижте повече в репортажа.“

Следват кадри на зрелищен арест, предаван директно по телевизията. „Господари на ефира“ спаси деца и арестува избягал затворник. Той бе хвърлен на земята, притиснат със сила и репортерът завря микрофона си в лицето му, искайки пълни признания.

Честно казано, докато гледах този репортаж, си спомних за една книжка от социалистическото ми детство. Дори не помня как се казва, но в нея една социалистическа червена шапчица залови лошия беглец през границата, който като Кумчо Вълчо искаше да й изяде сандвича и да й изпие водата от раничката, но социалистическата червена шапчица бе достатъчно бдителна, за да помогне на народната милиция да залови престъпника.

Е, ясно е, че този беглец от затвора, когото наричат Данчо Обира, не е точно дисидент. Но сътрудничеството между червените шапчици в телевизиите и полицията надминава дори онова от соца. Наскоро покрай друг телевизионен скандал разбрах, че си имаме телевизионна звезда, криминален репортер, обявен за полицай на годината през 2009 година. Явно симбиозата между наказателните органи и някои репортери не е ново явление и не е било прекратявано поради абстрактни причини като „демокрация“, „разделение на власти“, „независимост на медиите“ и други подобни глезотии.

Защо е необходимо всъщност телевизията да арестува бандити в реално време и какво следва от това?

1. Да започнем с по-дългосрочния проблем. Тази подмяна на задачите руши авторитета и на двете страни – медии и изпълнителна власт. Пред очите ни бе демонстрирано, че не е нужно да се намесва съд, адвокат, да се задейства обичайната за демократичните държави система, която гарантира, че всеки от нас – жертва, престъпник или набеден има възможността да докаже евентуално невинността си, ако не е извършител на престъплението. А ако е извършител, то доказателствата за това да са обективни и приети от съда. В демократичните държави дори убийците имат право на адвокат. В държави, в които действа друг обществен ред – например шариатът, това не е необходимо. Там тълпата се събира, заравя виновника в земята и му чупи главата с камъни. Впоследствие може да го реабилитират посмъртно, ако някой все пак докаже, че е невинен. Е, в България явно си имаме телевизионен шариат.

2. Камерите ни показаха две деца, жертва на престъпление. Нищо, че бяха в гръб и със замазани лица – идеята дори да излъчиш по телевизията свидетелствата на две деца, нарушава Хагската конвенция за защита на детето от първата до последната й буква. А България като европейска държава е страна по тази конвенция.

3. Данчо Обира бе притиснат към земята и разпитван от човек с микрофон и камера, който излъчи разпита си в шоупрограма. Не знам откъде да започна. Данчо Обира явно е рецидивист, явно е престъпник, възможно е да е обрал и децата, макар той да го отрече. Но това напълно нефилтрирано показване на насилието над арестант, гарнирано с унижението, е извън всякакви журналистически, правосъдни…, абе извън всякакви човешки критерии. Какво следва от тук нататък? Пребиване на арестант с палки в реално време? Публични екзекуции преди новините?

4. Данчо Обира има поне 10 причини да осъди България за това, което се случи в телевизионно време онази вечер. Ще спечели. Ще платим ние.

5. Майките, които са се обадили на телевизията, вероятно не са разчитали на полицията, че ще си свърши работата. Превръщането на „Господари на ефира“ в последна инстанция в държавата говори само за себе си за състоянието й.

6. Не знам с кой акъл родители показват децата си като свидетели или жертви на престъпление по телевизията. Все пак Данчо Обира заплаши репортера, че като излезе от затвора, ще го намери и ще си отмъсти. За журналиста това прозвуча като чакана награда. На мястото на майките бих се попитала в какво ме забърка полицията, която явно арестува съвместно с телевизионно шоу предаване. И бих я съдила. Пък нищо, че ще платим пак ние.

7. И не на последно място – предлагам на „Господари на ефира“ като са казали А, да кажат и Я. Та когато Данчо Обира излезе от затвора и погне репортера, който го разпита, колегите му да дебнат бдително като истински червени шапчици и да заснемат саморазправата. Може после да попитат репортера как се е чувствал, докато са го пердашели, да му дадат възможност да каже нещо на нападателя си и след това всички заедно пак да арестуват Данчо Обира. Ей това ще бъде рейтинг!

Всичко от Лада Серафимова в „Площад Славейков“