Тенорът Бойко Цветанов: Грандомания и безумия царят в Софийска опера

„В Софийската опера се случват безумия – вземете Вагнеровата тетралогия – еклектика на сцената, без никаква динамика, без никакво друго въображение освен огромните кукли на художника Никола Панайотов. Тези представления показват грандоманията на един човек. Да му мислят тези, които го крепят“, заявява прочутият оперен певец Бойко Цветанов пред Елена Кръстева в интервю за „Монитор“.

Повод за поканата към тенора е предстоящият му концерт „Бойко Цветанов и приятели“ на 16 юни в зала 1 на НДК, с който той ще отбележи своята 60-годишнина. Приходите от събитието ще отидат за инициативи на фондацията, която управлява Цветанов – например да поставят операта „Орфей” на Алекс Зографов – джаз пианист, който от години живее в САЩ, учител на Джо Кокър, поставял на Бродуей мюзикъли на Андрю Лойд Уебър.

Бойко Цветанов следи с покруса какво се случва на родната оперна сцена. Той разказва, че в края на 2014 г. изнесъл концерт в Старозагорската опера, който все още не му е платен: „Директорът Петко Бонев си подаде оставката, не просто защото няма пари за заплати, а защото беше натрупал огромни дългове. На 5 декември миналата година изнесохме концерт, който и досега не ни е платен. Този факт не интересува никого, а сега сме средата на май. Обидно е. Обидно беше и самото представяне на концерта – като специален гост беше посочен един човек, който въобще няма място на оперната сцена. Става дума за едно тенорче от Испания, което би трябвало да учи в първи курс на Консерваторията. Бившият директор Петко Бонев го обаче го представи като директор на операта в Лас Палмас. Останах изумен, защото поне десетина години съм пял в тази много хубава опера в Гран Канария и знам нивото й. Попитах това момче наистина ли е директор, а той ми отговори: „Не, не! Най-вероятно мога да стана някога директор на операта във Фуертевентура, която не е построена”. Представяте ли си!“

Бойко Цветанов преди години бе кандидат за директор на Софийска опера. Днес обаче смята, че може да направи повече за това изкуство чрез своята фондация: „Длъжен съм пред паметта на Борис Христов да постъпя така, тъй като той ме наричаше „сине мой”, „Дон Карлос на моите мечти”. Този велик човек искаше да ме направи наследник на неговата къща в София, което аз отказах категорично, защото това трябва да бъде къща на творчеството на Борис Христов, а не къщичката на Бойко Цветанов. Затова усилията ми са във фондацията и в предстоящия концерт сега. Изключително благодарен съм на Столичната община и на г-жа Фандъкова за подкрепата в реализацията на този проект.“

Бойко Цветанов коментира и заплащането на певците покрай казуса „Йоан Кукузел”.

„Тези хора са идеалисти – говоря не само за певците от „Йоан Кукузел”, а и за моите колеги в операта – казва Цветанов. – Знаете ли, че за един концерт един оперен артист получава по 200 – 300 лева, а това е смешно! Повечето от тези артисти не работят в театри и може би имат ангажимент веднъж на два месеца. А именно музикантите, оперните изпълнители години наред бяха най-представителната част от българската култура. Но ние забравяме този факт и стигнахме дотам, че тази част от българското общество, която е с огромен интелектуален потенциал, се унищожава. Навремето Русо е казал „Изхвърлете религията през вратата, за да влезе суеверието през прозореца”. Ние изхвърляме културата през вратата и простотията влиза през прозореца. Къде са сега българските оперни гласове?“

Друг от големите проблеми в българското оперно изкуство, според Цветанов, е нивото на обучението в Музикалната академия.

„Имаме прекрасни гласове – казва той. – Лошото е, че в Консерваторията и институтите, където се преподава вокална педагогика, работят хора, които никога не са стъпвали на сцена, не са изпели една ария с оркестър! Появата им на сцена е била инцидентна и тези хора със зъби, нокти, лакти и с всякакви възможни средства се добират до преподавателско място, защото това е единственият им път в оперното изкуство и единственият им шанс да изкарват някакви стотинки. Ама като не можете, по-добре идете да копаете! Защото виждаме вашата продукция! Ако засадите картофи, сигурно ще ви се получи. Аз съм учил при велик педагог – Чавдар Хаджиев! Такъв като него вече няма, няма и да има.“

Бойко Цветанов твърди, че има и качествени преподаватели, на разкрива, че в Консерваторията има „хора, които гледат на преподаването като на печатница за пари“. За него е изключително важна мотивацията на новата генерация певци, защото има млади хора с прекрасни гласове, които не желаят да работят над себе си, защото предпочитат да изкарват пари от халтури по кръчмите.

„До голямата сцена не се стига с връзки – казва Цветанов, – има и много други пътища, стига да знаеш целта си. Живял съм във време, когато пречките пред мен бяха железни. Желязна завеса между Изтока и Запада, железни пречки и в самата опера. Искаха да ме направят партиен член и да ми сложат партийно поръчение да пея в хора на операта, защото там нямало такъв глас. Как може? Аз човек ли съм, или подчинен роб на повелите на някакъв си диригент и на партийния вожд? Сега целта на нашата фондация е да преодолява административните пречки и да помага на младите хора. Имаме добри контакти с чужди импресарии, агенции… Нека покажем, че имаме не само гласове, но и че можем и да ги менажираме.

Българските музиканти, певци са истинските посланици на българската култура и те я представляват всяка вечер, защото във всички световни оркестри има българи. Нашата битка не е само за операта! Как да искаме да се появяват нови хора – те може да имат невероятен талант, но няма да отидат да учат музика през следващите петнайсет години, ако няма перспектива. А за музикантите и певците такава в момента не се вижда. С този нищожен бюджет не може да се живее, работи и твори.

Ще повторя какво е казал по време на войната Чърчил на първото заседание на правителството си през 1940 г. Когато военният министър казва „Трябва да съкратим бюджета на министерството на културата”, Чърчил скача: „Ако вземем парите от културата, за какво ще се бием, г-н министър?” А ние за какво да живеем, ако отстъпим от културата? Как да продължаваме нашата идентичност?“