Уволненият певец: Не бих се върнал в „Йоан Кукузел“

Тенорът Георги Петров не би се върнал в „Йоан Кукузел“. Певецът бе уволнен от диригента на църковния хор дни, преди да замине за Париж, където формацията трябваше да пее в катедралата Нотр Дам. Петров пусна статус във Фейсбук, в който разкри, че за концерта хористите няма да получат хонорар, а командировъчни за три дни по 35 евро. 

„Аз съм човек на честта. Когато съм казал нещо, казал съм го!“, заяви той в предаването „120 минути“ на bTV. Музикантът бе в студиото заедно с актрисата Ева Тепавичарова, с която се венчаха няколко часа преди интервюто.

„Направихме си жесток PR преди сватбата“, иронично коментира скандала Петров. „На мен за PR ми говорят хора, които трудно четат“, каза тенорът и цитира сър Антъни Хопкинс: „Много идиоти научиха сложни думи“.

Ето част от статуса на Георги Петров:

Хор „Йоан Кукузел Ангелогласният“ ще пее в Нотър Дам дьо Пари. Дотук. Това звучи чудесно. Ще представя РъБъ. Тази, сама по себе си доведена до нищо държава в последните 75 години. Но това няма значение за никой явно.

Та гореспоменятият Ансамбъл „Йоан Кукузел Ангелогласният“ има самостоятелен концерт в гореспомената катедрала в Париж. На 16.04.2015г. от 20:30h. френско време. Дори имам приятели, които са си закупили билети, за да присъстват на този концерт, който съпровожда тракийското съкровище на България в Лувъра. Дотук всичко горе-долу е ок. Но аз имам въпрос, като изпълнител и хорист в хор „Йоан Кукузел Ангелогласният“.

Докога ще бъда унижаван аз лично и моите колеги, които отиваме да пеем за честта на тази ми ти оскотела наша Родина от криви и грозни управници, тъпи, неестетични хора. Та докога ще ни унижават институции като Министерство на културата и няма да уважат труда ни.

Докога ще си мислят, че ние сме социалистически роби. Тази институция на България, която би трябвало да защитава своите културни дейци и да ги уважава, се подиграва с нас, като ни дава минималните командировъчни от 35 евро на ден, за да изнесем ние самостоятелен концерт и да представим държавата ни по достойнство във Франция.

Репетирали сме месец и половина, за да получим нищожно възнаграждение за труда си. Не, не възнаграждение, а командировъчни. Обърнете внимание, ние възнаграждение не получваме. Ние получваме командировъчни в минимален размер, да не умрем от глад, все пак Париж е скъп град.

Оплаквам се. Да. Оплаквам се. И ще рева, ако трябва. Писна ми на големия борч, дебили и нещастници да не оценяват труда ми. Док…и ми, да слушам как некви малоумници се ояждат и губят милионите си от черни далавери, а нямат пари да платят на хора, които си вършат работата…