Теодор Ушев: България посича филмите с шанс за „Оскар“

Не съм системна расистка, сексистка и „културна дениалистка“. Земята не е плоска, контрира друг член от комисията, кинооператорът Светла Ганева

Според аниматора Теодор Ушев, страната ни страда от „системен расизъм, сексизъм и културен дениализъм“. Снимка: БГНЕС - Теодор Ушев: България посича филмите с шанс за „Оскар“

Според аниматора Теодор Ушев, страната ни страда от „системен расизъм, сексизъм и културен дениализъм“. Снимка: БГНЕС

Българското кино отново попадна във фокуса на скандал, и то заради проблеми, които обикновено засягат международната кинообщност. Комисията, назначена от Националния филмов център (НФЦ) да избере българския филм предложение за „Оскар“, избра „Страх“ на Ивайло Христов като предложение на България за престижната статуетка за чуждестранно кино. 

Предложението на България за „Оскар“ – очаквано – предизвика широк дебат в социалните мрежи. Дискусията този път бе породена не от качествата на филма, а от публикация на режисьора и аниматор Теодор Ушев във Фейсбук, в която аниматорът разказва за избора на филма „зад кулисите“. Журито е от общо седем души, сред които и самият Ушев, с председател кинокритикът проф. Божидар Манов. След заседанието им е избран „Страх“ с 4 гласа. Останалите 3 са за „Жените наистина плачат“ – филма на Весела Казакова и Мина Милева, който тази година бе избран в програмата „Особен поглед“ на фестивала в Кан.

На заседанието на комисията обаче присъстват само петима от седемте членове, разказва Ушев в публикацията си. Останалите двама изпращат гласовете си дистанционно, единият от тях обосновава избора си по телефона, но другият – проф. Любомир Халачев, както Ушев по-късно потвърди – е неоткриваем по телефона или по други начини.

Според аниматора, който от години живее и работи в Канада, това прави вота нелегитимен. НФЦ обаче не изисква присъствие на живо на членовете на комисията, за да зачете вота им.

„Българското кино продължава да се води и кара от архаични и съмнителни принципи и авторитети – пише Ушев. – Аз лично повече няма да участвам в никакви комисии, комитети и прочие безсмислени дейности, свързани с българското кино. Докато не видя реално желание за промяна. В България продължава да има Системен Расизъм, Системен Сексизъм и Системен културен дениализъм.“

В подкрепа на твърдението си аниматорът публикува втори пост във Фейсбук, в който прави и кратка равносметка на филмите, предложени от България за „Оскар“ през изминалите години. Става ясно, че в последните 30 години единственият филм, режисиран или продуциран от жена, избран да представлява България пред Американската филмова академия, е „Писмо до Америка“ на Иглика Трифонова.

„При положение, че единствените български филми, реализирани през това време, които имаха реален шанс да „влязат“, бяха „женски“:

1. „Виктория“ на Майя Виткова – Виктория е „посечен“ след забележително представяне не къде да е, а в Сънданс. Фестивал с огромно значение за надпреварата за „Оскар“. Комисията не го праща, авторката е посъветвана да мълчи, тя не го прави. Майя Виткова не получава никога финансиране от НФЦ за следващ филм…

2. „Безбог“ на Ралица Петрова. „Безбог“ е посечен след триумфално представяне в Торонто. Най-важният фестивал за надпреварата за „Оскар“. Селекционерите на фестивала добавят допълнителни прожекции, Ралица е звезда. Прожекциите се пукат по шевовете… Комисията не го избира. Авторката е посъветвана да мълчи. Ралица Петрова оттогава не получава никога финансиране от НФЦ за свой филм. Дори за развитие…

3. „Жените наистина плачат“ на Милева-Казакова. Филмът е посечен след селекция в Кан – също толкова важен фестивал за оскарите. В момента е на гребена на вълната. Комисията не го избира. Авторките са съветвани от „авторитети“ да мълчат, да бъдат над нещата.

Продължението с финансирането следва…“

Друг участник от селекционната комисия също коментира казуса – Светла Ганева, кинооператор, отново във Фейсбук.

„Аз бях в селекционната комисия за определяне на българския претендент за наградата „Оскар“. Нямам намерение да „слушам“ обиди и злостни нападки за дебата, който се проведе. Не мисля, че квалификациите, с които ме определят като член на комисията, са по-демократични от определенията, които съм чувала за мен и семейството ми през годините. Не приемам обобщенията, че съм системна расистка, сексистка и „културна дениалистка“. Земята не е плоска! Ваксинирана съм. Не съм била и не съм в заговор с никой.

Простичко – професионално повече харесах филма „Страх“ на Ивайло Христов от останалите 3 филма.

Уважавам възгледите на Весела Казакова и Мина Милева за живота. Уважавам и техния филм „Жените наистина плачат“. Когато човек е избрал пътя си и го следва, той буди само уважение. Подкрепям ги в борбата им за правата на жените, на различните. Но Ние всички сме различни… Аз съм различна! Това е прелестта на живота. Пожелавам им успех с новите им проекти. Мен никога не ме е привличало шумното демостративно, декларативно кино, затова толкова мразех конюнктурното соц. кино, и избрах тихия „Страх“. Филмът „Страх“ е художествен факт“.

Светла Ганева споделя учудването си от реакцията на Теодор Ушев, с когото седели на една маса заедно с останалите от комисията колеги и говорили „смислено“ два часа:

„Никой не му попречи тогава да предложи да анулираме гласуването. Можеше да напусне заседанието, можеше… Тонът беше спокоен. Никой не обиди колегите си, никой не се отнесе с пренебрежение към филмите. А имаше още два филма. „Засукан свят“ на Мариус Куркински и „Февруари“ на Камен Калев, също представен в Кан. Защо никой не ги споменава? И двата филма са с много достойнства“.

Ганева определя като смущаващо за нея и че всички аргументи в полза на „Жените наистина плачат“ са били свързани със „свежата“ конюнктурност на темата, с пробивността на Мина Милева, Весела Казакова и Мария Бакалова“:

„Знам, че тези неща са много важни, но все пак българското кино е и изкуство… И още, нещото, което най-много ме е отблъсквало през дългите години в професията е деленето на млади и стари, на добрите и лошите от двете страни на барикадата. Звучи безпомощно… и е расизъм. Така че, просто си свърших работата. Не желая и не приемам да „интерпретирате живота ми“.

Бъдете здрави, момичета и момчета и по-полека“.

Пак във Фейсбук Мина Милева, една от режисьорките на „Жените наистина плачат“, определи гласуването като „наказателен вот“ срещу Мария Бакалова и срещу самите режисьорки.

Избора си да гласува за „Страх“ защити и проф. Любомир Халачев, бивш ректор на НАТФИЗ, който обясни защо му било невъзможно да присъства на заседанието – бил в чужбина. Графикът му се разминал с този на останалите членове.

„Много непочтено и далеч от всякакъв нормален колегиален разговор звучат обвиненията както на Т. Ушев, така и на М. Милева – посочва Халачев. – Кой какво харесва и не харесва е въпрос на личен избор. Всяка груба намеса в подобен сложен и отговорен процес е манипулативна. Както в случая звучат манипулативно изявленията на двамата колеги. Да не говорим, че и двете обвинения са плод на комплекси. Защо, когато всички харесахме „Сляпата Вайша“, българското кино беше прекрасно, а сега изведнъж стана „архаично и със съмнителни авторитети“. Междувпрочем лично аз в изказването си по телевизията пожелах успех на Мария Бакалова преди оскарите през миналата година. Уважаеми колеги, ако искаме в нашите среди, и без това доста изтормозени от административните своеволия и неудачи и липсата на средства, да има все пак нормална, творческа, човешка атмосфера, трябва да умеем не само да печелим, но и да губим с достойнство.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах