Софийска филхармония МЕГАБОРД

Теодор Ушев и изкуството дa се фрустрирaш от негaтивнa критикa

Парадоксът е, че отрицателните отзиви водят до по-голяма популярност нa всякa творбa

Аниматорът Теодор Ушев (вляво) посреща гостите на премиерата на дебютния си игрален филм „φ1.618“. Снимкa: Тихомира Крумова - Теодор Ушев и изкуството дa се фрустрирaш от негaтивнa критикa

Аниматорът Теодор Ушев (вляво) посреща гостите на премиерата на дебютния си игрален филм „φ1.618“. Снимкa: Тихомира Крумова

Тънкообиден стана този свят. Каквото и да кажеш, ще се намери някой, който да не го хареса, да го приеме лично или просто да излее фрустрацията си върху теб. И това не важи само за нашето ъгълче от света. Всеобщо е.

Пиша това по повод завихрилия се пореден спор между творец и критик. Теодор Ушев отчита броя на позитивните и негативните критики за новия си филм „φ1.618“, а една от най-добрите филмови критички у нас – Анита Димитрова – влиза в негативния списък. И разделянето на отбори отново е факт.

Анита Димитрова, която от години пише във в. „Сега“ за кино, е написала аргументирана отрицателна рецензия, в която всъщност се е изказала не особено ласкаво по-скоро за литературната основа на филма, много повече, отколкото за самия филм. Реакцията на режисьора, чиято творба току-що излезе пред зрители, е обяснимо рязка – някой сравни това с критиките към едва проходило дете.

Междувременно излязоха още много рецензии – ласкави и не толкова, противоречиви и неясни даже (включвам собствената си към последните).

Вижте още: AКО НЕ ГО ХAРЕСВAШ, МОЖЕ ДA СЕ ВЛЮБИШ

Но въпросът не опира до конкретния филм и до конкретния критик. Реакцията и на двамата (както и на фен отборите им) е идентична – всеки защитава соствената си позиция, а обикновената отбрана лесно се превръща във война. Приемам отзива на Анита Димитрова за най-добре написания засега отзив за този филм, макар да не споделям виждането ѝ за „φ1.618“. Приемам филма на Теодор Ушев за един от най-необичайно важните филми за българското кино, макар да си давам сметка, че малцина ще го харесат. Това ме поставя някъде по средата между двамата и ще се опитам да бъда дипломатична.

Вярвам, че авторът, който и да е той, има право да изпита болка от всяка критика. Но освен Теодор Ушев, Анита Димитрова в този случай също е автор и изпитва болка от критиката за критиката. Само че всеки критик има една допълнителна важна задача – той трябва да се отстрани от своето вече изказано мнение и да преглътне и подмине личната си обида. Научих това по трудния начин.

Много пъти съм писала негативни отзиви за книги, според мен – съвсем обосновани. Понасяла съм наказания в социалната мрежа – бан за литературен отзив. Веднъж написах не крайно критична рецензия за една книга, която всички бяха намразили, без да са чели – „Годениците на Левски“ – и ме разприятелиха повече хора, отколкото при всички други силно отрицателни текстове общо. Един автор, когото уважавам като човек, но не харесвам като писател, публично ме обвини в продажност, защото цитирам грешките му всеки път детайлно. За Георги Бърдаров говоря.

Критик е неблагодарна „титла“. (Друг е въпросът, че критик е и съвсем друго ниво – ние, медийните рецензенти, не сме чак толкова високо). Но когато имаш смелостта да видиш кое не става и да го кажеш в пряк текст, трябва да си готов за реакция на отхвърляне. Много стрес причинява масовото оплюване, а то – особено при значими творби – е като лавина. Авторът, неговите последователи, случайни хора, които си засегнал в други случаи… Тези, които ще те нападнат, са повече от тези, които ще те защитят. Това, което пишещите отзиви трябва да научат е, че трябва да се отдалечат от бурята, която сами завихрят. Да останат твърди и мълчаливи на позицията си и да не търсят съюзници за защита, защото така удължават безсмислената битка, а печалбата е съмнителна – само забавление за кибиците.

Авторите пък трябва да тръгват с настройката, че шедьовърът им ще изглежда недодялан за мнозина. И да включат това към предварително изчислените печалби. Да, не е е грешка. Всеки негативен отзив за произведение на изкуството води до много повече интерес към него. Това е доказано от хиляди примери. И макар да боли, уважаеми автори, тази болка е болка на растежа. Колкото повече ви критикуват, толкова повече се вдълбавате във времето.

В актуалния днес спор между Ушев, Димитрова и техните отбори падат и колатерални жертви. Останалите автори на рецензии са преценявани през призмата на основната битка. Причислявани са към „отборите“ априори. Отказвам да играя обаче. Имам позитивно отношение към филма, но и много харесах рецензията на Анита. И въпреки няколкото стрели в моя посока, отказвам да съм част от войната. Само се радвам, че тече спор за смислена творба.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах