Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Теодор Ушев не отиде в Москва, включи се с онлайн послание

Думите му посрещнати с „гробно мълчание“ на пресконференцията след прожекцията

„Войната унищожава руската култура“, казва българският режисьор Теодор Ушев на руските журналисти след официалната прожекция на неговия филм „Ф1.618“ на Московския кинофестивал.
Снимка: Стопкадър - Теодор Ушев не отиде в Москва, включи се с онлайн послание

„Войната унищожава руската култура“, казва българският режисьор Теодор Ушев на руските журналисти след официалната прожекция на неговия филм „Ф1.618“ на Московския кинофестивал. Снимка: Стопкадър

„Войната убива вашето изкуство! За какво ви е това? За парче земя, в което след войната няма да поникне и един картоф? А ако поникне, той ще бъде отровен…“ Думите са на Теодор Ушев, който изпрати своя дебютен игрален филм „Ф1.618“  на Московския кинофестивал, но българинът не присъства на живо в руската столица, за да представи лично на официалната прожекция за медиите днес, ден преди премиерата на филма на фестивала. На пресконференцията режисьорът е изпратил послание (вероятно онлайн, защото се намира в Калифорния, а не в Москва). Според екипа на филма, който съпровожда представянето му на фестивала, думите му са довели до „гробна тишина в залата“.

Посланието му е било съчетание между цитати на руски и български текст. Предлагаме ви пълния текст, както е публикуван в официалната страница на филма „Ф1.618“ във Фейсбук. Преводът на руските цитати е на „Площад Славейков“.

„Искусство есть средство для беседы с людьми.” (Изкуството е средство за разговор с хората.) Чернишевский.

Той е казал още: „Прогресс — стремление к возведению человека в человеческий сан.” (Прогресът е стремеж към възвисяването на човека в човешки сан.)

Тъжен съм, че не съм в Москва и не пием водка с Юрий Норщейн…

Безсмъртието на човека няма да създава изкуство. Няма да помага на човечеството. Ако талантливите хора знаят, че разполагат с цялото време на света пред себе си, няма да напишат и една строфа.

Безсмъртието ще бъде в полза само на диктаторите, тираните.

Всички диктатури са породени от горещото желание на един комплексиран човек да изпише името си с големи букви върху вечния камък на историята. Тираните виждат историята само като вечния камък, на който да издълбаят своето име.

Само диктаторите искат да живеят вечно.

Безсмъртието е път към терора.

А изкуството – то е ефимерно.

Ако съберем всички книги на едно място, бъдете сигурни, че винаги ще се намери някой, който да поиска да натисне червеното копче и да изтрие всичко.
Препратките във филма „Ф1.618” към руската култура са многобройни. И признавам, че съм абсолютен фанатик на тема руска култура! Въобще вашата култура беше най-мощното оръжие на Русия! Четяхме в захлас литературата ви, гледахме развълнувани филмите ви. И изведнъж… Всичко пропадна.

Длъжен съм да кажа това, защото филмът повдига именно темата за унищожението на културата, изкуството, любовта, хуманизма… Унищожението им от тоталитаризма, от диктатурата.

Войната унищожава руската култура.

Всяка ваша изстреляна ракета изгаря по една руска книга. Всяка ваша бомба взривява по едно стихотворение, унищожава по един филм. С всяко убито невинно дете или жена убивате и по един ваш писател, артист, режисьор.

Войната убива вашето изкуство!

За какво ви е това?

За парче земя, в което след войната няма да поникне и един картоф? А ако поникне, той ще бъде отровен… Отровен от мъката на убитите хора.
Не разбирам! Моля ви, трябва да направим нещо.

Човекът и любовта трябва да победят омразата и смъртта.

Аз вярвам, че не всичко е загубено.

Поне едно стихотворение трябва да спасите!

Поне това:

Анна Ахматова

Так будет!
Не надо нам земли чужой,
Свою мы создаем, —
И одарил ее водой
Могучий водоем…

(Така ще бъде! Не ни е нужда чужда земя/създаваме своя/и я дарява с вода/могъщият водоем.)

Знаете как завършва:

В тени гоня овец,
Уже не ведают, о чем
Печально пел отец…
Но что в моей стране труда
Теперь произошло,
То лучезарным навсегда
В историю вошло.

(И гонейки във сенките овце/не знаят вече за какво/печално пееше баща им…/Но това, което в моята страна на труда/се случи сега/то лъчезарно и завинаги/влезе в историята.)

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90