Теодосий Спасов ще владее сцената на Театър „Българска армия“ на 9 и 10 октомври. Гласът на неговия кавал ще влезе в съюз с джаза и латиното във втората вечер на фестивала „Жълтите павета“.
Форумът, организиран от Спасов, носи яркостта и експресията на смесица от стилове, жанрове и направления в музиката. В първия фестивален ден публиката ще аплодира Едмар Кастанеда – джазменът с арфата, композитор на крос-ритми за барабани, импровизатор на фламенко на китара, обединител на бибоп и колумбийска музика. Кастанеда излиза на сцената със саксофониста Шломо Коен и перкусиониста Родриго Вилалон. Същият ден ценителите ще чуят братя Мартинес и „Христо Йоцов проект“.
На 10 октомври джаз-пианистът Рамон Вале ще смеси традиционни мелодии от Куба със съвременен джаз и класика. Музикалната картина ще допълнят басистът Омар Родригес, Либер Торенте на ударни, както и солистката на „Латин Джаз Синдикат“ Елза Вале. Финалът е за Теодосий Спасов, фламенко пианиста Давид Дорантес и перкусиониста Хави Руйбал. Плът на музиката им ще даде танцьората Леонор Леал.
– Обявиха Ви за Артист на ЮНЕСКО за мир. Влече ли някакви отговорности тази титла, г-н Спасов?
– Предполагам – да, всяка награда носи отговорност. През годините отличията, които съм получавал, са стабилизирали някак си у мен морала – в изкуството и в отношенията към тези, които са ме тласнали в посока на музиката, също и към онези, които харесват това, което правя, и към хората, които вярват, че ще ги зарадвам с нещо ново в бъдеще. Това е моралът към искреността ми, към искреността на другите.
– Повечето хора възприемат наградите си като печалба, трофей… За вас какво са?
– Не знам за вас, но аз бях отличник някога в училище. Всяка по-ниска бележка от отличната ме тормозеше, не ми даваше покой. С възрастта отличните бележки явно се преобразуват в други форми – в звания, награди. Това са един вид бележки за труд, който съм положил през живота си.
Има хора, които са колекционери на трофеи. Приемат живота като битка, война с всички наоколо. При мен светогледът е друг. Аз съм възпитан от моите родители, учители и приятели да работя, да се развивам и ако мога – да променя нещо в себе си към по-добро. Трудът е даден на човек за неговото усъвършенстване, облагородяване и извисяване към божественото – за да се подготви за оня път, вечния, който очаква всички нас.
– Културата не трябва ли да излиза като на война срещу безпросветността?
– Културата трябва да е стратегия – ако говорим за държавен формат. Тя трябва да е също един вид лично задължение на всеки. Това се нарича духовна хигиена – както всеки обича да е чисто тялото му, така трябва да изпитва потребност и за духа си.
– Признат сте от ЮНЕСКО, но не сте в Топ 70 на българските знаменитости – какво е вашето обяснение?
– Ами може би защото българските знаменитости в Топ 70 не са признати от ЮНЕСКО. Това са различни понятия. Например защо детелината не е заек?
– Нуждаят ли се музиката и нейните изпълнители от специални грижи от държавата, биха ли изчезнали без нея?
– Грижата на държавата към хората на изкуството я прави по-достойна. Защото това е блясъкът, интелигентният и духовен блясък на държавата. И държавниците би трябвало да гледат по-глобално към структурата на територията, или на формата, който те управляват и към който са морално отговорни. Тяхната позиция не е случайна, те са избрани с доверие от страна на своите избиратели.
– Къде с доверие, къде с пари…
– За съжаление, когато е с пари… отиваме в сектора „война“.
– Културата не би ли трябвало да влезе в сектора „война“ – защото е последна дупка на кавала? Надявам се, не ви обижда този израз.
– Не съм сигурен, че е изтикана най-отзад, има доста културни прояви. Има живот – вижте столичния афиш, вижте и в страната. Пълно е с култура.

Трудът е даден на човек за неговото усъвършенстване, облагородяване и извисяване към божественото – за да се подготви за оня път, вечния, който очаква всички нас.
– Но по тези събития ходят едни и същи хора, публиката е лимитирана. Не е ли добре да се преборите за нея, да я увеличите?
– Пътят и нишите за култура са заети. Има процес, който дава шанс на хората да заемат тези ниши. Отговорността за това е на промоутърите и организатори по места, които правят културния афиш на всяко селище. Те са във връзка с държавната стратегия.
– Не съм сигурна, че има такава стратегия в културата.
– Щом има структури, изградени от години, и продължават да съществуват – има стратегия, как да няма!
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение