Теодосий Спасов: Защо не съм в Топ 70 на звездите? Детелината не е заек

Не приемам живота като битка, възпитан съм да се трудя, казва музикантът, обявен за Артист на ЮНЕСКО за мир

„Мнозина плюят чалгата. А тя е синоним на всичко, владее всички сфери на съвременния живот на планетата“, казва Теодосий Спасов. Снимки: Емил Георгиев - Теодосий Спасов: Защо не съм в Топ 70 на звездите? Детелината не е заек

„Мнозина плюят чалгата. А тя е синоним на всичко, владее всички сфери на съвременния живот на планетата“, казва Теодосий Спасов. Снимки: Емил Георгиев

Теодосий Спасов ще владее сцената на Театър „Българска армия“ на 9 и 10 октомври. Гласът на неговия кавал ще влезе в съюз с джаза и латиното във втората вечер на фестивала „Жълтите павета“.

Форумът, организиран от Спасов, носи яркостта и експресията на смесица от стилове, жанрове и направления в музиката. В първия фестивален ден публиката ще аплодира Едмар Кастанеда – джазменът с арфата, композитор на крос-ритми за барабани, импровизатор на фламенко на китара, обединител на бибоп и колумбийска музика. Кастанеда излиза на сцената със саксофониста Шломо Коен и перкусиониста Родриго Вилалон. Същият ден ценителите ще чуят братя Мартинес и „Христо Йоцов проект“.

На 10 октомври джаз-пианистът Рамон Вале ще смеси традиционни мелодии от Куба със съвременен джаз и класика. Музикалната картина ще допълнят басистът Омар Родригес, Либер Торенте на ударни, както и солистката на „Латин Джаз Синдикат“ Елза Вале. Финалът е за Теодосий Спасов, фламенко пианиста Давид Дорантес и перкусиониста Хави Руйбал. Плът на музиката им ще даде танцьората Леонор Леал.

– Обявиха Ви за Артист на ЮНЕСКО за мир. Влече ли някакви отговорности тази титла, г-н Спасов?

– Предполагам – да, всяка награда носи отговорност. През годините отличията, които съм получавал, са стабилизирали някак си у мен морала – в изкуството и в отношенията към тези, които са ме тласнали в посока на музиката, също и към онези, които харесват това, което правя, и към хората, които вярват, че ще ги зарадвам с нещо ново в бъдеще. Това е моралът към искреността ми, към искреността на другите.

– Повечето хора възприемат наградите си като печалба, трофей… За вас какво са? 

– Не знам за вас, но аз бях отличник някога в училище. Всяка по-ниска бележка от отличната ме тормозеше, не ми даваше покой. С възрастта отличните бележки явно се преобразуват в други форми – в звания, награди. Това са един вид бележки за труд, който съм положил през живота си.

Има хора, които са колекционери на трофеи. Приемат живота като битка, война с всички наоколо. При мен светогледът е друг. Аз съм възпитан от моите родители, учители и приятели да работя, да се развивам и ако мога – да променя нещо в себе си към по-добро. Трудът е даден на човек за неговото усъвършенстване, облагородяване и извисяване към божественото – за да се подготви за оня път, вечния, който очаква всички нас.

Colibri april 2017

– Културата не трябва ли да излиза като на война срещу безпросветността?

– Културата трябва да е стратегия – ако говорим за държавен формат. Тя трябва да е също един вид лично задължение на всеки. Това се нарича духовна хигиена – както всеки обича да е чисто тялото му, така трябва да изпитва потребност и за духа си.

– Признат сте от ЮНЕСКО, но не сте в Топ 70 на българските знаменитости – какво е вашето обяснение?

– Ами може би защото българските знаменитости в Топ 70 не са признати от ЮНЕСКО. Това са различни понятия. Например защо детелината не е заек?

– Нуждаят ли се музиката и нейните изпълнители от специални грижи от държавата, биха ли изчезнали без нея?

– Грижата на държавата към хората на изкуството я прави по-достойна. Защото това е блясъкът, интелигентният и духовен блясък на държавата. И държавниците би трябвало да гледат по-глобално към структурата на територията, или на формата, който те управляват и към който са морално отговорни. Тяхната позиция не е случайна, те са избрани с доверие от страна на своите избиратели.

– Къде с доверие, къде с пари…

– За съжаление, когато е с пари… отиваме в сектора „война“.

– Културата не би ли трябвало да влезе в сектора „война“ – защото е последна дупка на кавала? Надявам се, не ви обижда този израз.

– Не съм сигурен, че е изтикана най-отзад, има доста културни прояви. Има живот – вижте столичния афиш, вижте и в страната. Пълно е с култура.

Трудът е даден на човек за неговото усъвършенстване, облагородяване и извисяване към божественото - за да се подготви за оня път, вечния, който очаква всички нас.

Трудът е даден на човек за неговото усъвършенстване, облагородяване и извисяване към божественото – за да се подготви за оня път, вечния, който очаква всички нас.

– Но по тези събития ходят едни и същи хора, публиката е лимитирана. Не е ли добре да се преборите за нея, да я увеличите?

– Пътят и нишите за култура са заети. Има процес, който дава шанс на хората да заемат тези ниши. Отговорността за това е на промоутърите и организатори по места, които правят културния афиш на всяко селище. Те са във връзка с държавната стратегия.

– Не съм сигурна, че има такава стратегия в културата.

– Щом има структури, изградени от години, и продължават да съществуват – има стратегия, как да няма!

1 2 3Следваща страница

ДС