Теодосий Спасов: Защо не съм в Топ 70 на звездите? Детелината не е заек

Не приемам живота като битка, възпитан съм да се трудя, казва музикантът, обявен за Артист на ЮНЕСКО за мир

„Мнозина плюят чалгата. А тя е синоним на всичко, владее всички сфери на съвременния живот на планетата“, казва Теодосий Спасов. Снимки: Емил Георгиев - Теодосий Спасов: Защо не съм в Топ 70 на звездите? Детелината не е заек

„Мнозина плюят чалгата. А тя е синоним на всичко, владее всички сфери на съвременния живот на планетата“, казва Теодосий Спасов. Снимки: Емил Георгиев

– Може би всички карат по инерция. Защото всяко правителство нещо прави, нещо отнема и рядко прибавя. Но като цяло парите не стават повече, напротив – намаляват. Не мислите ли, че политиката се движи около липсата?

– Някои запазват старите традиции. Идва нов министър, а антуражът му е същият. Всички съветници са отпреди 30, 40, 50… да не кажа 100 години. Ако не са се пенсионирали, могат да бъдат и отпреди 200 години. Няма нищо по-страшно от чиновничеството, администрацията. Ако се появи във вашето издание, сте изгубени, добивате административен вид. Както се е появила администрацията и в религията.

– Като споменахте религията, как отчитате ролята на българското духовенство в живота на българите? Те като че ли са свели дейността си единствено до ритуала?

– Като гледам – да, останали са до пърформънса, до ритуала. Но нека видим кои сме ние, българите. Ние сме букет от най-различни религии. На всичкото отгоре през нас са минали много модерни религии на 20 век – комунизмът, либерализмът, който се сетите. Вие в момента може би изповядвате няколко религии едновременно. Това е в мозъка и в културата на българина.

Би трябвало да сме по-грамотни, когато влизаме в храма – така, както когато влизаш в художествена галерия,  в концертна зала, трябва да носиш товар от познания. За църковния храм също трябва да си се самоподготвил, не можеш да влизаш в него като в автогара, нали? Макар и двете да служат за отпътуване.

Мнозина плюят чалгата. А тя е синоним на всичко, владее всички сфери на съвременния живот на планетата. Наричана е по различни начини, но това наистина в момента е стил на човечеството, вече утвърден. Тя съответства еднакво добре и в културата, но и във всички социално-политически направления на държавните структури.

– Звучите така, сякаш я приемате?

– Дори да не я приемам – тя съществува. Какво да направя? Аз живея в такива условия.

– Иван Добчев казва, че днес будителите са чалгаджиите. Други твърдят, че чалгата не вреди. Какво е отношението Ви към тази музика, която превърна фолклора в кич?

– Това не е само музика, макар да е по-видима в нея, защото музиката е колкото ефирно изкуство, неуловимо, толкова и видимо. Няма друго изкуство като музиката, в което да те свалят директно от сцената или направо да ти заявят: „Ти не ставаш, няма да идваме повече, ще те сменим с друг“. В други изкуства чалгата е по-прикрита и по-дълго можеш да излъжеш почитателите на това изкуство. Прикрита е също и в социално-политическо-културното пространство, там тя дори е невидима, защото използва други похвати и артикулация. Има я дори в БАН, там, където изследват пулса на мравките – чакаме всеки момент да се разшири тая секция. Защото човечеството има нужда от това.

– Пречила ли Ви е някога културата?

– Никога. Културата е мястото, докъдето съм стигнал за този кратък отрязък живот. Надявам се в следващия да продължа пак там, в културата. Това е необхватна посока за самоусъвършенстване и развитие.

– Културата в българското общество все повече е измествана от имитацията и сурогатите. Защо творците са толкова пасивни към тези процеси?

– Истинският творец е зает, вглъбен е в своя работен процес.

– Така обаче той остава като че ли извън полезрението на публиката. Прави някакво събитие, максимално съвършено според вижданията и възможностите си, пуска билети, обявява, разгласява и в крайна сметка… в залата го посрещат 10 човека.

– Пак опираме до администрацията. Аз не я отхвърлям. Но организацията трябва да е на високо ниво, да е арт – както в изкуството има арт ниво и има по-популярни нива, по-общодостъпни, по-принизени дори. Жаждата в изкуството е за духовно развитие и – който докъдето стигне, както се казва. Същото би трябвало да важи и за администрацията. Ако се общува на арт ниво, нека тя да е арт. Ако се общува на посредствено ниво, нека тя да бъде посредствена. И хубаво би било да има йерархия – като в изкуството и в общества като японското.

Дори да не приемам чалгата – тя съществува. Какво да направя? Аз живея в такива условия.

Дори да не приемам чалгата – тя съществува. Какво да направя? Аз живея в такива условия.

– Какво е вашето обяснение за първичния стремеж на българите да сринат чуждия авторитет?

– Това е типично за нас, българите. Ако няма интерес към дадена личност у нас, тя бързо бива забравена. Още по-лошо е, когато интересът към един човек е политически. Ако тази личност, отдадена на културата, не е в служба на политическата идеология, тя не върши работа. И така се оформя историята, така се оформя и науката в дадена държава.

– Бедността в последните 25 години ли е причината за изчезването на авторитетите в нашето общество? След Крикор Азарян като че ли е останала бездна.

– Защо? Неговият ученик Камен Донев е по-богат от професора си. Няма бездна. Вие за коя бедност говорите? За духовната или за материалната?

– Бедността не е ли фактор и за духовното обедняване? Човек е склонен на повече компромиси, по-податлив е на чалгата…

– Духовното е който докъдето стигне. Това е личен път. Ако не можеш духовно да се усъвършенстваш, компенсираш материално. Това се вижда и в изкуството. Има нови форми, нови инструменти, които те правят материално по-богат, но зает в материалното нямаш време за духовното. Успехът в съвремието се калкулира.

Предишна страница 1 2 3Следваща страница

Bookshop 728×90