Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Теорията за „родения престъпник”

Чезаре Ломброзо и четирите портрета на „идеалния“ престъпник

Този 30-годишен мъж, осъден на 6 месеца затвор в Италия за насилие, скитничество и просия, е сред примерите на Ломброзо за типажа на насилника, издаван от татуировките. Снимка: Музей на Ломброзо в Торино - Теорията за „родения престъпник”

Този 30-годишен мъж, осъден на 6 месеца затвор в Италия за насилие, скитничество и просия, е сред примерите на Ломброзо за типажа на насилника, издаван от татуировките. Снимка: Музей на Ломброзо в Торино

Криминалистиката е сравнително нова наука – едва на около 2 века, която се развива с бързи темпове през последните десетилетия благодарение на постиженията в области като генетиката и дигиталните технологии. В самото си зараждане обаче тя разчита основно на интуитивни теории, почиващи и върху несигурната тогава зараждаща се наука психология. Затова и неизбежните грешки в началото днес изглеждат смешни, макар и да имат свойството да се възраждат не винаги като фарс и не винаги безопасно.

Един от първите, които внасят своя принос и запечатват имената си в историята на криминалистиката, е Чезаре Ломброзо, роден на днешния ден, 6 ноември, през 1835 г. Той е психиатър, преподавател, създател на прототипа на детектора на лъжата и автор на теорията за „престъпния тип”, която отхвърля презумпцията за невинност. Смята се за създател на криминалната антропология, която обяснява връзката между анатомичните и физиологичните особености на личността и ги свързва със склонността да се извърши престъпление.

Чезаре се ражда в богато семейство във Верона и през цялата си младост изучава лингвистика, литература и археология. После постъпва в армията и попада в затвора, обвинен в подготовка на заговор. Това променя живота му. Той става хирург, а после се увлича от психиатрията и антропологията. Изучава социална хигиена (легитимна специалност в средата на ХІХ век) и етнолингвистика. За много неща е самоук и това неизбежно дава отражение върху по-късните му теории.

През 1863 г. Ломброзо издава своя труд „Гениалност и лудост”, в който изтрива границата между гениалните и лудите. Разнищва всички – Ампер, Русо, Нютон, Шопенхауер, Толстой. Светът е шокиран, но теорията е толкова необичайна и в унисон с настроенията на обикновените хора, че всъщност и до днес намира отглас в обществото.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Следва монографията на Ломброзо „Типове престъпници”. В своята работа той дели престъпниците на категории: убиец, крадец, измамник, насилник. Тази типология се използва и до днес в криминалистиката. Но Ломброзо предложил нещо повече – той твърдял, че престъпниците могат да бъдат разпознавани по външния им вид и предлагал всеки човек, който прилича на престъпник, да бъде изолиран от обществото, а при възможност – екзекутиран, независимо дали е уличен в престъпление. Колкото и странно да звучи, първоначалният отклик на теорията и предложенията му бил позитивен. Не след дълго обаче се установило, че 68% от войниците в италианската армия напълно пасват на портрета на престъпника, нарисуван от Ломброзо. Едва тогава започнали критиките към идеите му.

Каква е теорията на Ломброзо?

Той твърди, че престъпниците имат вродени физически и психически дефекти, аномалии на вътрешната и външната анатомична структура, характерни за първобитните хора и човекоподобните маймуни. Тоест, престъпник не ставаш, а се раждаш такъв. Дали някой ще стане престъпник, зависи само от вродената му предразположеност, при това за всеки различен тип престъпление има различна съответстваща аномалия.

Ломброзо изследвал 383 черепа на мъртви и 3839 черепа на живи престъпници. Той изучавал особености на организмите на 26 886 престъпници и 25 447 порядъчни граждани, като сравнил техните пулс, температура, телесна чувствителност, интелект, навици, заболявания, почерк.

Отделил редица физически признаци (стигмати), които според него характеризират личността с вродени престъпни наклонности. Според него престъпниците имат: неправилна форма на черепа, тясно скосено чело, асиметрично лице и асиметрични очни кухини, твърде развита челюст. Твърдял, че най-рядко се срещат рижи престъпници, а най-често – тъмнокоси. Чернокосите, твърдял Ломброзо, ограбват или подпалват, а тези с кафяви коси са склонни към убийство. Руси хора най-често се срещат сред насилниците и мошениците.

Външността на типичния насилник: големи изпъкнали очи, пухкави устни, дълги ресници, сплескан крив нос. Най-често кльощави рахитични мъже с руси коси, понякога прегърбени.

Външността на типичния крадец: неправилен малък череп, удължена глава, прав нос, понякога вирнат в края, бягащ или силно втренчен поглед, черни коси и рядка брада.

Външността на типичния убиец: голям череп, глава, която е повече широка, отколкото висока, обемни скули, дълъг нос, понякога завит навътре, квадратни челюсти, огромни очни орбити, издадена напред четириъгълна брадичка, неподвижен стъклен поглед, тънки устни, добре развити кучешки зъби. Най-опасните убийци най-често имат черни къдрави коси, рядка брада, малки ръце, твърде големи или твърде малки уши.

Външността на типичния мошеник: бледо лице, малки сурови очи, крив нос, плешиво теме, добродушно излъчване като цяло.

Ломброзо разглеждал и особеностите на почерка на различните видове престъпници. Почеркът на убийците и разбойниците според него бил с удължени букви, крив и характерен в последните щрихи на буквите. За крадците бил характерен почерк с разширени букви, без остри очертания.

Ломброзо смятал, че всеки престъпник има склонност към скитане, безсрамие и леност. Много от тях, казвал той, имат татуировки. За лицата, склонни към престъпление е характерно самохвалството, притворството, слабохарактерност, раздразнителност, силно развито тщеславие, мания за величие, бърза смяна на настроенията, страхливост и болезнена раздразнителност. Потенциалните престъпници са агресивни и отмъстителни, не са способни на разкаяние и не се измъчват от угризения на съвестта. Графоманията Ломброзо смятал за един от признаците на престъпни наклонности.

Класовото разделение Ломброзо виждал така – от бедните излизат убийци, грабители и насилници, а богатите са най-склонни към мошеничество.

След множество критики и с увеличаване на опита си, към края на живота си Ломброзо започва да смекчава позициите си. Накрая се предава окончателно, отрича се от теорията си и става противник на смъртното наказание.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах